Из делниците на един луд (13-17 август)

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 13 август

Плевнелиев вика от Лондон: „Очакваме 12 млрд. лева инвестиции само във водния сектор. Ние показахме, вика, че в тези трудни времена могат да се взимат правилни решения, които да водят до добри резултати. Все още има проблеми в съдебната система, но работим усилено, за да ги преодолеем.“

Еле пък Цецо как работи…

Лелей… 12 млрд. само във водния сектор!

Естрагон: Е, сега, като знаем…

Владимир: Можем да потърпим.

Естрагон: Човек може да се опре на нещо.

Владимир: Няма от какво да се тревожим.

Естрагон: Трябва само да чакаме.

Владимир: Свикнали сме.*

При инвестициите е като при Годо, можеш да си чакаш колкото си искаш… Царят чакаше милиарди, Доган чакаше милиарди, Никито Василев чакаше 2 млрд. само от Америка, Бойко чакаше милиард и половина само за София… Цецо не се ангажира с цифра, но каза, че като потекат, емигрантите ще се върнат до един… По едно време даже се бях притеснил какво ще ги правим, ако вземат да дойдат… Но те не дойдоха. Това обаче не пречи ние пак да ги чакаме. Щото ние “имаме голяма култура на чакането” ( К. Еленков).

Бай Неделчо Беронов, дето на стари години Костов го направи резил да го кандидатира за президент, вика пред „Труд” за правната култура на сегашното държавно ръководство: „Понякога изтръпвам, като ги слушам – питам се, абе тия хора, не са ли се запознали с конституцията, това е основен закон!”

И после цитира поговорката, че рибата се вмирисва от главата, с което неутрализира и последните ни съмнения, че като лидер на правно и конституционно неграмотните визира лично премиера.

Жалко. А беше обещал. Като сега ми е пред очите как през 2003 г. в „На четири очи” се кълнеше:

Цветанка: Упрекват ви, че не познавате добре конституцията.

Той: Да, не я познавам конституцията добре и… Ще намеря време да се запозная по-добре, за тяхно успокоение…”

И ние верно се успокоихме и не повдигнахме повече тоя въпрос, като разчитахме на мъжката му дума. 10 г. по-късно той продължава да не е наясно дори с някои преюдициални въпроси, като например разделението на властите. Явно така ще си върви…

Понеже споменахме Костов, дедо Кирил вика: „Иван Костов лично ме заплаши защо не съм изпълнявал политическите поръчения на кабинета му.“ Ваньо искал да изритат Максим. Светиня му не казва с какво го е заплашвал, но няма да е нелогично, ако допуснем, че му е показвал досието от ДС-то. Щото дедо поп е бил агент, както знаете.

Мръсник!

Г-жа Мозер се чудеше оня ден: „Питам хората защо мразят Костов и те не могат да ми отговорят нищо конкретно. Бил забогатял. Е, много хора забогатяха. Да не би БСП-то да е бедно?!”

А да не би пък да обичаме БСП-то?

Никой вече не обичаме. И това е големият шанс на Борисов.

Председателят на „Активни потребители” Богомил Николов вика: „Ядем сирене с тебешир”.

И какво ли още ядем?! Мамка им…

Гледам оня ден млечната витрина в магазина на една от големите вериги. Наистина имаше едно евтино сирене, явно с фиксирана цена. Но какво сирене! Едно такова беше описал колегата Джером навремето: „Оказа се, че на вид то никак не е привлекателно. Болнаво, посърнало, безрадостно сирене. Сирене, което е преминало през големи беди и тревоги…”

За пет лева толкова…

Дървена яка.

В „Дървото на еничаря” се разказваше за кадията на един пазар в Истанбул, който изобщо не си поплювал: „Касапинът, който мамеше с везните, бе обесен на вратата на дюкяна си. Зарзаватчията, който лъжеше от кога е стоката, беше с отрязана ръка. Други, подвели мющериите, трябваше да носят дървени яки в продължение на седмици, или, ако предпочитат, да платят солена глоба, или да бъдат приковани за едното ухо към вратата на дюкяна си…”

Ето това се нарича грижа за потребителя. Да скъсим някой и друг мошеника от къде главата, другите сами ще напишат етичен кодекс на търговеца. Ама Европа нема да позволи. Щото не е цивилизовано. А е цивилизовано да се туря тебешир в сиренето!

Тровим се един друг. Отделно се лъжем и крадем… Изобщо взаимопроникваме се където и както ни падне. Това, което сами си причиняваме, властта никога не може да ни го причини.

 

Вторник, 14 август

Чета, че властите готвели промени в ЗДП за колоездачите. Ако колоездят пийнали, колелата ще им бъдат вдигани на трупчета за известно време, а глобата, която сега е 30 лв., щяла да се завиши. Четох, че в Полша в момента имало къде 5000 колоездачи зад решетките, щото карали с над 0.5 промила.

Има резон. Всички участници в движението трябва да носят съответната отговорност. В това число и пешеходците. Не е редно за пиян пешеходец да лежиш като за трезвен… Пък и трезвите некой път се държат като пияни… По-лани в Часовете четох, че в Калифорния в началото на века въвели награда от $100 за шофьор, който блъсне неправилно пресичащ пешеходец. И така ги дисциплинирали. Пенсиите, за вас го казвам, дето редовно си правите корида с колите успоредно на подлеза!

Но това, дето ни задължиха да караме на фарове, е голяма простотия. Не знам вие как сте, но ние, всеки път като се качим в колата и запалим светлините, споменаваме авторите на промяната и родата им (до разумно коляно, де), в сексуално ангажиран контекст. За техен късмет, при тия цени на горивата, не можем да им образуваме ежедневен сърбеж…

Доде се вайкаме по представянето на олимпийците ни в Лондон, те ти нов републикански рекорд. Луковете повишили цените и А 95 ударил 2,71 лв., което е с една стотна от лева по-високо от пролетния рекорд. И други цени вървят скоростно напред. Изобщо, вдигане на цени е нашата дисциплина, ако трябва да сме честни.

В тая връзка да споменем, че пред Несебър тамошни носталгици (предполагам пенсии) поставили билборд на Тодор Живков. Страдат, щото тогава беше възможно да се заповяда на цените да не скачат, а на спортистите да скачат, но то беше за сметка на други работи, които днес сме забравили. Но добър е Господ! Боко ще ни ги припомни. И то на фона на високи цени и ниски спортни постижения…

Кандидатът за президент на САЩ Ромни прекръстил сикхите на шейхове. Голяма работа! Буш изкара талибаните музиканти… Друго е притеснително. Говорителят на Ромни го оправдава с това, че двете думи му звучали еднакво и затова ги сбъркал. Още през 2002 г. сме отбелязал тази опасност. Че на американците някои думи им звучат еднакво. Например Bulgarian и barbarian. И веднъж като те нарекат по грешка barbarian … Оня ден афроамериканчето Орландо Джоунс се възмущаваше, че, като снимал у нас, българите се държали неадекватно с него. „Моля обяснете на тези хора, че не можеш просто да отидеш и да пипаш лицето на чернокож човек.”

Мисля, че преувеличава. Десетилетия са минали от историческата първа среща на шопа с негъра (От дека си бе, дзверо?) Ние вече имаме негри български граждани, някои от които не са просто черни, а чак сини! Освен това, почти целият ни елитен футбол се крепи на негрите. Вижте само в „Левски” и ЦСКА, че почти няма бял. През тия десетилетия ние обучихме хиляди негри от Сиера Леоне (докторът имаше колега в СУ, впоследствие министър на културата), Ангола, Етиопия, Конго, Нигерия… По-възрастните си спомнят каква категорична позиция зае НРБ срещу апартейда в ЮАР. А още по-възрастните сигурно не са забравили вълненията около англо-бурските войни, описани от Дедо Вазов…

Но за Джоунс беше думата. Възможно е да са го пипали, не изключвам. Но вината трябва да се търси в порнофилмите. Щото там подбират афроамериканци с едни такова, дето рядко се срещат при белите. Но все пак се срещат, де… Миналия месец на летището в Сан Франциско арестуваха 41-годишният Джон Фалкон, защото секюритито помислило, че крие в гащите ракета „Стингър”. (Джон е вписан в Рекордите на Гинес – 13.5 инча, 34,29 см.)

Джон Фалкон. Ракетата ясно личи,

дори и когато е деактивирана…

Затова предупредихме, ако помните, нашите приятели пенсиите, да не слагат щафетите шпек в гащите, щото е неправдоподобно и подозрително… Както и да е, Джон им обяснил как седи работата, но „въпреки това, вика, те ме опипаха…”

Сряда, 15 август

Голяма пушилка се вдигна из медиите. КЗД била искала да извади Ботев от учебниците в името на етническата коректност. Та се наложи чак Игнатов да си прекъсне отпуската, за да успокоява развълнуваната общественост, че правителството и лично Борисов са твърдо Ботев да си седи… където си седи.

Предполагам, че обществеността предполага, че това изваждане е замислено, за да може в учебниците да се отвори място за нови герои. Щото историята не е дядовата ръкавичка. И затова така остро реагира.

Добре му става на човек, като види такава патриотична бдителност сред населението. Българи сме все пак. Но в случая работа е малко нещо понасилена. КЗД възложила на разни експерти да прегледат учебниците за етническа, полова, религиозна и т.н. дискриминация. И те, да си оправдаят парите, търсили и под телето вол. В един от докладите е направена бележка на издателство „Просвета” за учебника им по български за 7 клас. Щото там, в урока за предаване на чужда реч, материалът се онагледявал с пример от Ботев: „Бунтовникът не може да се примири с това, че турците „беснеят над бащино му огнище”. Та в доклада се препоръчва: „Приведеният текст би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава Ботев, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране.”

И шефката на издателство „Просвета“ Йоана Томова яхнала метлата: „Да изхвърлим ли Ботев от учебните програми?”

Чакай, ма, како, кой е казал да се изхвърля Ботев? Доколкото разбирам става дума за това, че утре може някой автор на учебници, патриот по душа, да включи математическа задача: „Филип Тотю гръмнал трима турци с пищова си и заклал още пет със сабята си. Колко турци общо е утрепал?”

Не сме ние човек, дето ще защитаваме една синекурна комисия, която троши по 2-2.5 млн. лв. годишно за тоя дето духа. (Между другото, предвид на масовото навлизане на ВЕИ и по-специално на вятърните централи, тоя израз трябва да се преосмисли, но тук няма място да обясним какво имаме „на предвид”…) Въпросът е принципен. Защо веднага го удряме на патриотизъм, когато имаме близка среща с обикновена глупост. Знаете ли какво са написали експертите за разказа на Ангел Каралийчев „Майчина сълза”, поместен в учебника по български за 5 клас на „Булвест 2000”? Че пращал негативни послания по отношение на увреждането и на изоставянето на деца. Щото нали там ластовицата изоставилата „сакатото лястовиче”, но някъде над Южна Африка и домъчняло и помолила вятъра да му занесе една нейна сълза: „Тук се внушава, че изоставянето на „сакатите” деца е норма, а не негативно явление…”

Това е не по-малко идиотско от бележките за Ботев. Но няма патриотичен заряд. Защото пък, за нещастие, в КЗД има няколко турци. И то за един заговор не ти трябва повече…

„Из делниците на един луд”, 17 март, 2010 г.: „За турското робство не съм единодушен. Верно робство, имало това-онова, но не може сега ние пък 500 г. да си връщаме. Както се научавам, че станало на международен път E79. Спрял катаджия един турчин и без тая-оная, дай 20 евро! Ама защо?! Как защо бе, пет века робство! Ама това е било отдавна! А-а-а, не знам, аз вчера разбрах…

Утре друг ще разбере, други ден трети… Все изтича от някъде информация, че не е било баш присъствие… Не може да си гоним карез още няколко века…”

По-точно, не бива.

Трябва да се намери начин да се разкаже историята така, че да не обижда нито турците, нито българите. Не е невъзможно. Например, казвали са ми, че когато приемали Лютви Местан в БКП и, за да проверят какво самосъзнание има, го питали за боевете на Шипка. И Лютвито го разказал така, че всички останали доволни: „Нашите отдолу яростно нападали… Обаче нашите отгоре отблъсквали атаките смело…”

Може да ви се струва, че това е виц, ама не е. Достатъчно е да сте слушали речта на Плевнелиев на Шипка, за да видите колко близо сме до едно такова безподложно представяне на българската история. Или пък речта му по повод Трети март, когато също представи освобождението от турско малко като непорочното зачатие. Свободна България е зачената някак без да има чуждо проникване… Няма поробител, няма освободител, само някакви опълченци на Шипка търкалят едни камъни…

Но дори и да махнем Ботев, Каравелов, Вазов, Левски, Захари от учебниците, да прекръстим турското робство на османско присъствие, а защо не и османско гостуване… Ей, това звучи много гот, бе, не ли? По времето на османското гостуване само отделни хаирсъзи като Ботев и Левски нарушавали протокола…

 Онзи ден г-н Георги Чунчуков ми изпрати тази снимка с величествения паметник на Альоша на върха на Бунарджика и скромно сгушеното паметниче на Апостола в подножието. Да се разменят местата на двата паметника би могло да бъде една достойна патриотична цел. Или бъркам?

Та казвам, че както и да фризираме историята, докато има партии и политици, за които етническото напрежение е хранителна среда, то ще се възпроизвежда. Например ДПС. Ако по някакъв магически начин междуетническото подозрение, което ДПС насажда сред турците, изчезне, изведнъж ще видим, че „големият политик” Доган е един книжен тигър, при това пиян. Мога да дам пример и с Атака, но предпочитам с ГЕРБ. Случайни ли са предизборните престрелките на Доган и Бойко? Случайни са друг път. В етническите конфликтите народите винаги играят ролята на глупака.

Независимо дали ни харесва, обречени сме да живеем с турците, та че и с циганите. От това съжителство зависи много, а ще зависи още по-много. Моят настолен приятел Насим Талеб разказваше за родния си Ливан. Как там пъстрата мозайка от религии и култури се смятала за пример за съвместно съществуване – християни от най-различни църкви, мюсюлмани (сунити и шиити), друзи, евреи… И след 13 века забележително съвместно съществуване, един появил се от нищото конфликт превръща за дълго левантийския рай в ад.

Ама ще кажете, сега времето е друго. Не, времето никога не е друго, още по-малко пък хората. Само драснете клечката и учудени ще останете колко народ ще се стече да раздухва огъня.

Четвъртък, 16 август

СГП отказала да разследва Фандъкова за несправяне с бездомните кучета, както поискаха червени общинари. Мотивът за отказа е, че общината правела каквото може, но проблемът бил от най-сложните и не можел да се реши “светкавично”. Пък и жертвите на кучетата не били чак “много на брой”.

Не са, бе, при това почти всички са пенсии, взели-дали вече…

Та сега вероятно прокуратурата ще изчака кучетата да изядат десетина дечица, за да се заеме с проблема. Как ми се иска да вкарам в употреба богатия си запас ненормативна лексика… Но се опасявам, че удоволствието да се ебаваш с прокуратурата никога не остава само твое…

 Гражданка демонстрира вкусовите качестна на новия сорт пъпеш на специално изложение в столицата Ашхабад. 

„Кръстиха пъпеш и диня на президента на Туркменистан”, съобщава „Труд” съвсем не без задни помисли. Пъпешът бил кръстен „Пазител”, каквото е неофициалното прозвище на Гурбангули Бердимухамедов. А динята е названа „Президент“.

Ало, БАН, мислете! Не казвам, че сега трябва да се юрнете да селектирате пъпеш или диня, не дай, Боже, на някой да му дойде на акъла да селектира тиква… Посочвам само как туркменските учени са си гарантирали финансирането с един прост жест. А то такива жестове могат да се измислят с хиляди.

Например варненският цар Киро поканил Бойко на празника на града вчера да реже лентата на цели три обекта. Пристигането и заминаването на високия гост било съпроводено с тържествен камбанен звън.

Между другото, оня ден, докато режеше лентата на едно рехабилитирано третокласно пътче, Лилито обясни пред жителите на с. Гроздьово, че те не ходели да режат ленти щото им е кеф, а щото това било изискване на ЕК. „Всеки един път, вика, трябва да има табели, начало и завършване на проекта, официален старт и край. Такива са европейските изисквания, а не че ние искаме самоцелно да режим ленти. В противен случай ЕК ще ни санкционира“.

Да, бе, да! Виж къде ме клъвна петелът! Каква работа има Бойко да реже лентите на „пристройка на детска градина „Христо Ботев“ и спортна зала в Първа езикова гимназия във Варна, построени от общината? Никаква!

Пък „Преса“ обяснява, че бистришките „Тигри”, отборът на Борисов, наистина са летели с правителствения „Еърбъс“ до Варна за мач с „Чавдар“ – Етрополе. Причината била, че премиерът загубил на карти при игра на вързано и това му било „дългът“.

Добре, че не знае езици. И не може да играе на вързано с чужденци… Не мисля, че би заложил държавата, но все пак…

При великите персийските царе имало неписан закон. Всяка дума, изречена по време на царския гуляй, се записва от писари и всяка заповед, издадена от суверена в нетрезво състояние, внимателно се разгледала сутринта. Ако решението не било съвсем адекватно, дискретно се забравяло. Те и затова са били велики, де…

Бойко вика, че и „Левски” били ползвали правителствения „Еърбъс”, и ЦСКА. Проверка на д-р Филипов обаче показа, че „Юнак” Ивайло, клуб горе-долу сравним с „Тигрите” от с. Бистрица, не е ползвал „Еърбъс”-а. Но мениджърът на „Юнак” заяви, че след като има прецедент, щели да се възползват при първа възможност.

Петък, 17 август

Виетнамски учени създали лекарство срещу т. нар. синдром на Питър Пан. Тоя синдром се изразява най-общо в отказа от порастване. (Питър Пан: „Не искам да стана мъж. Никой няма да ме хване и да ме направи мъж!”) Доста мъже отказват да пораснат. Да не даваме примери, те са навсякъде около нас, че и над нас има…

Между другото, да не забравя, в контекста на скандалите около КЗД, ми хрумна с какво може да се замени спорният цитат на Ботев. Има един момент в „Питър Пан”, когато Уенди обяснява на мисис Дарлинг за феите: „Когато едно бебе се засмее за първи път, една нова фея се ражда. Те живеят в гнезда по върховете на дърветата. Бледоморавите са момчета, белите са момичета, а сините сами не знаят какво са.”

Колаж Веселин Драганов.

То е ясно к’во са сините. Смятам, че от КЗД трябва да препоръчат това произведение да бъде застъпено в програмата на най-малките. Така те още от най-ранна възраст ще разберат, че има и трети вид и няма да се чудят после и да питат чичкото защо е леличка…

Да се върнем на синдрома. Описан е за пръв път от американския психолог Дан Кайли. Ето с какво се отличава един носител на синдрома (Цит. по сп. „Тема”):

А) „Емоционален паралич“- емоциите му са затормозени, реакциите са неадекватни…

Б) „Социална безпомощност“- няма истински приятели, защото самият той никого не цени и с лекота ги предава. Сам е като куче, а самотата често води до състояние на паника. Действията му са импулсивни, няма точна представа за добро и лошо.

В) „Щраусова политика“- не забелязва проблемите с надежда, че те сами ще се разрешат; не си признава грешките и не се извинява. Много е изобретателен в прехвърлянето на вината върху другите.

Г) В детството той често иска да го съжаляват, за да получи желаното от него, предимно пари.

Д) „Сексуална зависимост“. Неговата социална безпомощност се прехвърля и върху общуването с другия пол. Страхът от отхвърляне скрива зад маската на жестокостта и безсърдечието на „печен мъж“. В повечето случаи остава девствен и след 20-ата си година, но се срамува и се фука с мними победи. (И, като му падне, компенсира индискриминативно.)

Познахте ли го?

Мога да ви кажа и къде живее. В Небивалата земя. „Втората надясно и после все направо до сутринта.”

……….

* Самюъл Бекет, В очакване на Годо.

 

To be continued next път

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: