Миндя 2012 – блус-купон без прекъсване

 

Автор: Ники Спиров 

Един мой мъдър приятел казва: „Това лудите сме много, ама сме разпръснати!“. Точно затова са ни толкова ценни тези редки фестивали – за да се видим всичките на едно място, нещо като reunion, нещо като Woodstock, нещо като блус-купон без прекъсване. Стопаджии, моторджии, бусове и кемпери се стичат от всички краища на страната в китното селце Миндя в Еленския балкан. Сцената е голяма и истинска, звук и осветление, бира и кебапчета, сергии, шапки, балони, купища деца и кучета, англичани, художници, музиканти, фенове.

 

И шахматен турнир. Не се шегувам.

 

Съвсем не на шега кметът открива с реч за произхода на рокендрола и неговия път от делтата на блуса, та до Миндя. Речта е 1:1 като миналогодишната, изглежда екологично са спестили хартията на принтера. Местният самодеен ансамбъл, в това число и чаровната англичанка Ан (съавтор на самата идея за феста), изпяват няколко традиционни песни, след което се започва!

 

Започва се с любимите ми пънкари „Мурзилка“. Харесах си много тази група на миналата Миндя (не, не само чаровната басистка, макар че най-вече нея), а оттогава не само са станали по-добри, но дори имат и албум! Хитът за мен е „Не искам да бягам“ – текст, мелодия, запомнящи се рифове, честа смяна на ритъма и изобщо много енергия има в тези младежи!

 

Далеч по-праволинейни са момчетата от „Черноризец“. Със своите патриотични текстове дават сериозна заявка за съответната царско-прабългарска ниша, заета в момента от онази група, дето все й бъркам името. „Черноризец“ поне са по-свежи от тях.

 

Последва класическият рок на „Демоде“, които направиха няколко не толкова патриотични рок-парчета. Внезапно при тях на сцената се появи девойка на токчета, която ние веднага обявихме за позакъсняла абитуриентка. Оказа се обаче, че момичето може да пее, и ни изпя няколко песнички на популярни поп изпълнителки. С повечко бира ставаше.

 

След кратка пауза на сцената излиза „Nana & the gang“, една млада и непозната за мен група. За тях мога да кажа, че забиват здраво – гласовитата Нана определено може да пее, и не беше на токчета. Хитовото им парче беше един безкраен кавър, умело навързан от поне десетина рок-стандарта. От нашите са, ще ги следим занапред!

 

Тук вече стигаме до гвоздея на първата вечер – „Силует“. Не знам има ли нужда да ги представям? „Силует“ просто трябва да бъдат видени на живо, за да разбереш магията. Якото рокаджийско забиване при тях не се случва от само себе си – подплатено е с железен професионализъм и много, много ентусиазъм. Едва ли има друга толкова млада група с толкова години професионален опит зад гърба си.

Абе изобщо, има нещо в тези чаровни басистки… както и да е.

Хит: „Communication breakdown“, изпълнено… както си трябва. Лудница!

 

Изненадата на първия ден се казваше „Диана експрес“. Или каквото е останало от нея, предвождано от бившия им китарист Максим Горанов. Групата заби някои от най-големите си хитове, в изпълнение на младия си вокалист, както и няколко доста по-добре изпълнени кавъри на Deep Purple и други класики. Лично за мен hammond-органът на Валери Конов беше най-запомнящото се нещо от това участие. Както и скандирането на публиката: „Митко, Митко!“.

 

Одеве споменах ли „блус-купон без прекъсване“? След края на официалната част, купонът се пренесе в палатковия лагер – с всичките кучета, деца (сложихме ги да спят), китари, бутилки и песни. Ама не до късно. Не и до рано, нито пък само до изгрева. Май песните продължиха докъм 10 сутринта. Хитът със сигурност беше „На дългио брег на речката“.

 

След нечовешката жега по пладне на втория ден, с помощта на много течности едвам дочакахме началото, но след това програмата на феста ни поднесе истинско пиршество. Градацията беше уникална, със залязването на слънцето всяка следваща група забиваше все по-енергично пред подгрятата и ентусиазирана публика.

 

Започна се с младежите от „Assamblend“, които набират мощ с всеки следващ фестивал; след доброто впечатление от феста в Паничище, сега показаха цялата си енергия на голяма сцена и сериозен звук. Хит: кавърите на Doors.

 

В „Тортила флат“ ситуацията достига код червено още с първия китарен риф. Тези хора трябва да бягат по 10-20 километра преди излизане на сцена, иначе ще стане беля! Тук не говоря просто за енергии, тук говоря за мощен рокендрол!

 

„Магистри“ също преливаха от енергия с новия си вокал Николай Бакалов (ex-Gravity Co), напомнящ за ранния Джим Морисън, а организаторът Евгений Дайнов така се развихри с новия си Les Paul, че нямаше кой да спре победния ход на китарите, набиращи скорост със следващите групи. Клавиристът Ицо Намлиев (Hermans Wolf Band) напомни на какво е способен със своя антикварен Hammond.

 

Блус Трафик не предложиха нищо по-различно от всеки път – просто няма къде повече. Размазващият китарен блус на Порто, Краси, Миро и Кольо вече е запазена марка на българската сцена. Любимият ми хит: „Нямам билет“.

 

Оттам неусетно минахме към Монолит, с перфектните вокали на Чембъра, и с един от най-любимите ми блус китаристи – Павката. Публиката пощуря на вечния хит „Хулиган“:

„Баща ми е консерва, и лази ми по нерва…“

 

Изобщо не разбрахме кога мина всичкото това време, и на сцената се оказа Васко Кръпката с „Подуене блус бенд“. Тук набиращата скорост публика вече излетя и площадът се оказа претъпкан с хора, скачащи, пеещи и крещящи познатите песни. Краси Табаков не изглеждаше като да е уморен от раздаването с „Блус Трафик“ и бодро сменяше китарите за съответните парчета и извиваше умопомрачителни сола. Васко отново показа класа с хармониката, а новият стар барабанист Емо развяваше буйна коса с неподправена радост. Кулминацията на вечерта дойде, когато на сцената за джем се качиха не само музиканти от другите групи, но и повечето деца от публиката, и настана весел и пъстър хаос.

 

Като цяло, ще запомним тазгодишната Миндя. Много енергия, много рок, много усмивки и много, много и прекрасни деца, които ни изпълниха с надежда.

 

Догодина? Така, както се развива този фест, кой знае какво ни чака догодина. Едно е сигурно – пак ще сме в Миндя.

Прочети цялата новина

Свързани новини: