"Уолстрийт джърнал": България замразява плановете си влизане в еврозоната

България - най-бедната страна в Европейския съюз, която в същото време е сред малкото изключения за липса на фискални проблеми в ЕС, замразява за неопределено време отдавнашните си планове да се присъедини към еврозоната. Така България стана поредната страна с разумна фискална политика, която охлажда ентусиазма си да въведе изтерзаната от проблеми обща валута, пише в. "Уолстрийт джърнал". Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков са заявили пред изданието, че решението да се замразят плановете за присъединяване към еврозоната, което отдавна е стратегическа цел на няколко правителства, било взето заради влошаващите се икономически условия и засилваща се несигурност в перспективите пред ЕС и отразява сериозни промени в настроенията в България. "В момента не виждам никаква изгода от присъединяването към еврозоната, това ще бъде свързано единствено с разходи", заявява Дянков. "Обществото правилно иска да знае кого ще се наложи да спасяваме, когато се присъединим. За нас това е твърде рисковано и също така не е сигурно какви са правилата и какви биха били след една или две години", допълва финансовият министър. "Уолстрийт джърнал" припомня, че дълговата криза в Европа накара и други страни с благоразумна фискална политика да се откажат от единната валута. Премиерът на Литва Андриус Кабилиус обяви, че неговата страна ще се присъедини към еврозоната "едва когато Европа е готова за това". Така той показа, че ентусиазмът на Литва да влезе в еврозоната, е охладнял. Кабилиус направи това свое изявление след като премиерът на Латвия Валдис Домбровскис каза, че неговата страна ще вземе решения за графика за присъединяване към еврозоната през пролетта на 2013 г., което е отстъпление от преди това обявеното намерение присъединяването да стане през 2014 г. България спечели признание за това, че през 2011 успя да намали бюджетния си дефицит до 2.1% от БВП, като замрази заплати и пенсии. Икономиката се стабилизира допълнително от валутния борд, който обвързва лева с еврото и принуждава правителството да следва строга бюджетна политика. След три години на строги бюджетни ограничения София сега удовлетворява критериите за присъединяване към европейския валутен механизъм, който е последен етап преди въвеждане на еврото. Вестникът цитира думите на премиера Борисов, че според него "ще станем свидетели на задълбочаващо се разделение в Европа, тъй като много правителства не са готови да направят трудните решения, пред които са изправени". "Те са като разглезено дете, което не иска да отиде на зъболекар да му оправят развален зъб, въпреки че операция е необходима. Това е критичен момент за еврозоната и за ЕС", допълва Борисов. През януари 2010 г. Борисов каза, че София официално ще подаде молба за присъединяване, поставяйки си за цел въвеждане на еврото през 2013 година, припомня вестникът. Този график отпадна, като кризата в Европа междувременно се задълбочи. До това лято обаче министър Симеон Дянков твърдеше, че България остава ангажирана с присъединяването към единния валутен механизъм. Макар да е в периферията на еврозоната, развитието на България е силно зависимо от по-големите икономики в ЕС, посочва вестникът. Засега страната съумяваше да се справи с кризата в еврозоната. Миналата година икономиката и нарасна със скромните 1.7 на сто, а Европейската банка очаква темпът на растеж тази година да се забави допълнително до 1.2 на сто. Безработицата е над 12 процента, което е наполовина на равнището в Гърция и Испания, а руските инвестиции в черноморските курорти растат бързо. Уязвимостта на България от влошаващото се здраве на еврозоната през последните месеци се засили заради разрастващите се икономически проблеми край границите й, пише "Уолстрийт джърнал". Съседна Румъния изпадна в политическа криза, след като правителството се опита да свали президента Бъсеско заради обвинения в корупция. Сърбия и Македония разчитат на средства отвън. В развитието на икономиката на Турция, която миналата година регистрира 9 на сто увеличение на БВП, се забелязва рязко забавяне, а това веднага се отрази върху двустранната търговия. Комбинираното въздействие на различните фактори означава, че управляващата партия в България, която като че ли не е подвластна на политическата гравитация, като запази популярността си въпреки съкращенията на разходите, е изправена сред засилващ се натиск, изтъква вестникът. Проучванията на общественото мнение показват, че партията ГЕРБ на премиера Борисов остава най-популярна в страната, но обществената подкрепа за нея намаля значително през последните месеци заради мерките за строги икономии и липсата на съществени резултати от борбата с организираната престъпност и корупцията. За Борисов ще бъде много трудно да сформира еднопартийно правителство след парламентарните избори догодина, пише "Уолстрийт джърнал".

Прочети цялата новина

Свързани новини: