Русия предяви в съда сметка от 1 млрд. евро за спряната АЕЦ "Белене"

Сметка за не по-малко от 1 млрд. евро заради спряния през март 2012 г. проект за строеж на АЕЦ "Белене" предяви руската държавна компания "Атомстройекспорт” (АСЕ) на "Националната електрическа компания" (НЕК), съобщиха от АСЕ във вторник. Това е станало на 10 септември под формата на увеличение на предявените през юли миналата година пред арбитражния съд в Париж претенции за 58 млн. евро за поръчано от НЕК, но неплатено оборудване за бъдещите два енергоблока на АЕЦ "Белене”. През октомври пък НЕК заведе насрещен иск за 60 млн. евро, но в арбитраж в Женева, заради спорове по сделката за изкупуване на стария реактор на ядрената централа от АСЕ като част от споразумението на новите два блока. Финансовите претенции бяха очаквани, след като още през април Сергей Кириенко, президент на компанията майка на АСЕ – "Росатом", изчисли, че към онзи момент НЕК е поръчала оборудване за близо 1 млрд. евро, от които е платила малка част. АСЕ е платила за поръчката на тези елементи не само с аванса, преведен от НЕК, но и със свои кредитни средства, посочват сега от руската компания.   Искът включва направени разходи и понесени щети   АСЕ допълва още, че "увеличението на иска е във връзка с това, че в настоящия момент проектът беше прекратен предсрочно от правителството на България, изтече срокът на действие на споразумението от 29.11.2006 г., а НЕК продължава да отказва да компенсира ЗАО "Атомстройекспорт” за понесените загуби и щети". Руската компания уточнява, че претенциите им включват стойността на всички дейности по проекта, стойността на оборудването с дълъг срок на изработване, щети и др.   От НЕК коментираха пред Mediapool, че предстои адвокатите по делата с АСЕ да се запознаят с мотивите за предявените нови претенции и да решат какви действия да се предприемат. Интересите на НЕК в тази съдебна битка се защитават от международната правна кантора "Уайт енд Кейс ЛЛП".   Ако бъде признат дори частично, искът на АСЕ срещу НЕК е непосилен за финансите на НЕК, която преди месеци се наложи да иска от своята компания майка – "Бългаски енергиен холдинг", заем от 70 млн. евро, за да плати частично изтеклия през май 2012 г. падеж по синдикирания заем от няколко банки за 250 млн. евро за предпроектни проучвания именно за АЕЦ "Белене".   От АСЕ обосновават иска си с това, че като изпълнител на ядрения проект в периода 2008-2010 г. е дало заявки в руски предприятия за изработване на различно оборудване, производството на част от което отнема между 6 месеца и 3 години.   Корпуси, шлюзове и турбини на склад   "По-специално, руските производители са завършили работата по изработването на корпуса на реактора и вътрекорпусните устройства. Работата по втория корпус е на завършващ етап, проведени са хидроизпитания на корпуса на реактора и на горния блок за 2-ри енергоблок, изработени са резервоарите на системите за аварийно охлаждане на активната зона, компенсаторите на налягането, парогенераторите, шлюзите за персонала. По-голямата част от оборудването е изработена, приета от съвместната българо-руска комисия и досега се намира в складовете на предприятията поради отказа на НЕК да го приеме. Изпълнен е и обемът на проектните работи по устройството за локализация на стопилката на активната зона, по херметичните шлюзове, претоварващата машина, турбоагрегатите и друго оборудване от удължения цикъл на изработване", пише в прессъобщението.   В него се припомня още, че по искане на Агенцията за ядрено регулиране на България, след аварията в АЕЦ „Фукушима”, са разработени стрес-тестове на проекта в съответствие с нормите на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ). "Те бяха разгледани от експерти на МААЕ от гледна точка на съответствието на проекта по всички „постфукушимски” изисквания за безопасност и получиха положителна оценка", посочват от АСЕ.   Неяснота за VІІ блок с беленския реактор   Споразумението между НЕК и АСЕ за строежа на АЕЦ "Белене" бе подписано в края на 2006 г., след проведен търг за избор на изпълнител, който бе загубен от чешкия консорциум "Шкода Алианс". В последствие към споразумението с руснаците бяха подписани 15 допълнения, преди в края на март 2012 г. българското правителство и парламентът да вземат решение да спрат ядрения проект, което е второто му прекратяване след подобно решение в края на 1980-те години.   Като мотив за спирането на проекта премиерът Бойко Борисов посочи липсата на финансова възможност на страната да продължи да инвестира в проекта и липсата на интерес от страна на чужд стратегически инвеститор, който да поеме по-нататъшните разходи за бъдещата ядрена централа. За такъв в края на 2008 след търг бе избрана немската RWE, но след като близо година партньорът, НЕК и АСЕ не успяха да се разберат за параметрите на сътрудничеството, RWE се оттегли.   Идеята на правителството е изработеното за АЕЦ "Белене" оборудване да се пригоди за построяването на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй", като доколко е възможно това сега ще проучва американската "Уестингхаус", с която бе подписан договор за предпроектни проучвания преди две седмици.   Докато изработеното от руснаците оборудване обаче не им бъде платено, възможността за нов блок в работещата централа с оборудване от прекратената АЕЦ "Белене" остава виртуална. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: