Писателят емигрант Димо Райков: Г-н президент, оставете ни на мира!

Научавам от българската преса, че по Ваша инициатива през ноември ще се проведе в… Брюксел някаква конференция, “пропита” от обич към емигрантите, тоест такива като моя милост.
Разбира се, за “критикар” като мен няма да има ПОКАНА.
Но пък и аз никога не бих я приел.
Защо?
Поради една единствена причина. Та аз на тези години тръгнах да рискувам,защото вече не издържах да понасям ударите в СТЕНАТА! Блъскаш се, трепеш се - не, няма помръдване…
Тръгнах, ащото не можех повече да понасям липсата на каквато и да е солидарност, съчувствие, доброта към болните, възрастните, бедните…
Защото вече не издържах на завистта, злобата у българина към другия, но и към… самия себе си - нещо, което е непознато на други географски ширини.Та ние толкова обичаме да се… мразим!
Тръгнах най-вече заради предателството към родната кръв - та има ли друга страна, където родителите в края на живота си да “живеят” с 50 евро пенсия на месец, а техните деца да лъжат и крадат като за световно?!?
Поех кръстта си - знаех и знам, че няма пръст като родната, че в другата страна винаги ще бъда чужденец.
Но исках, а и искам да доизживея дните си без да виждам СТЕНАТА, без да бъда години, цял живот, опитно зайче на шепа безочливи същества с парчета лед вместо сърца…
Исках, а и искам да живея просто нормално в нормална страна, страна със закони за всички, а не само за народа, в страна, където хората имат и мигове, когато се радват на живота , а не все да оцелявам, все да слушам - утре,утре…А те, безочливите, така хубаво да си живеят днес…
И ето - сега тези, от които избягах, по Ваша инициатива, щели да се събират да бистрят моето положение?!?
О, небеса!
О, уважаеми господин Плевнелиев!
Моля Ви – оставете ни на мира!
Намерете си други поводи, за да похарчите парите на моята майка Яна от странджанското градче Малко Търново, която преди две години си отиде от тоя прокълнат бг-свят със… 126 лева пенсия…
Моля Ви, г-н Плевнелиев, моля ви, дами и господа, не осквернявайте паметта на мъртвите.
Защото - ” Живите затварят очите на мъртвите, но мъртвите отварят очите на живите”…
Ако наистина милеете за нас, емигрантите, още утре направете, или поне започнете да правите така, че да не изтича повече кръвта народна от България, това направете, а нас вече “кучета ни яли”…
Още утре поправете и вопиющата несправедливост - български патент - вдигнете пенсиите на майките ни, дайте им възможност на тези свети мъченици на този “уникален” наш преход да доизживеят дните си достойно!
Достойно ли?
Господи, на кого всъщност говоря, на кого пиша тези думи…
И все пак, и все пак…
Та Вие, г-н Плевнелиев, сте президент на една все още държава-суверен!
Президент…
Значи преди всичко добър човек, добър българин…
Раждан от майка…

Париж
12 септември

Виж още текстове в блога на Димо Райков

*Димо Райков (1954 г.) е автор на романите „Писма до мъртвия брат” (1993 г.) и „Пансионът” (1995 г.). От няколко години живее в Париж и създава триптиха „Париж, моят Париж…” (2006 г.), „BG емигрант в Париж” (2008 г.) и „55 тайни на Париж” (2009 г.) и сборника с разкази „Кестени от Париж”. Най-новият му роман е “Реката на смъртта”.

Прочети цялата новина

Свързани новини: