Столицата на ЕС гъмжи от шпиони

"Спрях да се виждам с него за обяд, защото всичко, което той правеше, бе да задава въпроси, без никога да казва нищо за себе си." Това споделя пред EUobserver дипломат от Европейския съвет, който е член на работна група, занимаваща се със страните от бившия Съветски съюз, по адрес на свой приятел от руското посолство. Мнозина смятат, че шпионажът е нещо от миналото, но за Ален Винан, директор на белгийската държавна служба за сигурност (VSSE), шпионската дейност в столицата на ЕС много по-голяма отколкото в почти всеки друг град по света. "Не говорим за десетки, говорим за стотици, за няколкостотин" агенти и служители на чужди разузнавания в Брюксел, казва Винант в интервю. "Руският шпионаж в Белгия, както и шпионажът от страни като Китай и други, е на същите нива като по време на Студената война", отбелязва той. "Ние сме страна с огромна концентрация на дипломати, бизнесмени, международни институции – НАТО, европейски институции. Така че за служител на разузнаването, за шпионин, това е детска градина. Това е мястото, на което трябва да бъде", казва Винан, който споменава сред заинтересованите страни и Иран. Запитан за приятелски на ЕС държави като САЩ, той коментира, че би било наивно да се смята, че шпионират само страни като Русия, Китай и Иран. "Има една област, в която разликата между неутралните, приятелските и неприятелските служби почти изчезва и това е, когато говорим за защита на икономическия и научния потенциал. В този случай, аз мисля, че всяка служба е в конкуренция с останалите." В разузнавателните среди върви шегата, че иранските шпиони шпионират най-много собствените си посланици. Но китайските и руските служби се стремят да се доберат до информация от ЕС с търговска или политическа стойност точно толкова, както се борят за "класически" отбранителни тайни. По повод започнатото наскоро от ЕС антимонополно разследване срещу руската компания "Газпром", Винан заявява: "Едно от нещата, което интересува разузнаванията на другите страни, е енергийната политика на европейските институции." Шпионите обикновено действат под прикритието на дипломати, журналисти, лобисти, бизнесмени или студенти. Освен събиране на разузнавателни данни, те се опитват за влияят на решенията, вземани от висшите представители на ЕС или НАТО. Сприятеляват се с официални представители на тези институции по време на семинари или други събития в столицата на ЕС. Шпионите на други държави имат имат специален акроним за типа хора, към който се целят: Mice - мишки (от първите букви на английските думи money, ideology, compromise, ego) – хора, които са алчни или са задлъжнели; хора с радикални идеи; хора, които имат гузни тайни или пък такива, които искат да са Джеймс Бонд. В някои случаи шпионите инициират контакт в Брюксел, но преди да пристъпят към рекрутирането, чакат, докато набелязаният човек заеме нов пост в страната си. Те не го правят в сгради на ЕС Белгийската служба VSSE, която е еквивалент на британската MI5, отговаря основно за контратероризма. Но част от работата й е да защитава международните институции на територията на Белгия. Тя работи с вътрешните служби по сигурността на ЕС и НАТО, с разузнавателните служби на страните от ЕС, с белгийската федерална полиция и военното разузнаване на Белгия (ADIV), да преследва шпиони. "Компетентността на службите за сигурност на институциите на ЕС се ограничава до техните помещения. Така че след като дейността се извършва извън помещенията на ЕС, VSSE е в пълна компетентност", обяснява Винан. "Ако офицер от разузнаването на неприятелска държава се опитва да рекрутира или да сондира някого от НАТО или ЕС, малко вероятно е да направи това, като отиде на среща с въпросното лице в официалната сграда. Има възможност за контакт в официална сграда, но след като веднъж се установи контакт и се продължава нататък, вероятно е това да се случи извън сградата...в тези случаи, разбира се, това е в нашата компетентност." Ако европейска институция идентифицира заподозрени, подава информация на Ален Винан, който ги изгонва от страната, пояснява европейски представител за начина, по който се процедира. VSSE е относително малка, като се има предвид мащаба на заплахите, с които трябва да се справя, казва нейният директор. Той уточнява, че службите по сигурността на ЕС и НАТО също са с по-малък от необходимия брой служители. Според Винан друга голяма цел на чуждите разузнавания е Европейската служба за външно действие (European External Action Service – EEAS) на Катрин Аштън, която се занимава с външната политика и политиката по отбрана на ЕС. В един от отделите й – IntCen, работят анализатори от разузнавателните служби на европейските страни, които изготвят доклади за тероризма и външните кризи. ЕСВД работи вече 18 месеца и в централата й има 40 души, отговорни за сигурността, както и още около 90, които имат грижата за мисиите на ЕС по света. Отделът в Брюксел се ръководи от Атила Лайош, бивш офицер от разузнаването на Унгария. По-рано тази година той нае офицер от британското външно разузнаване MI6, да се занимава с контрашпионажа. Чуждите мисии на ЕС, много от които разположени в страни с агресивно вътрешно разузнаване като Пекин, Дамаск, Киев, Москва или Тел Авив, се смятат за лесни цели. В посолствата работи нает местен персонал, като някои от тези служители имат пълен достъп в сградата на посолството или се грижат за IT поддръжката, без да са проверени за надеждност. Само в мисията на ЕС в Москва работят 28 такива служители. Междувременно посланиците на ЕС са склонни да провеждат телефонни разговори по незащитени линии или защото нямат такива, или защото прекалено харесват своите айфони. "Ако искате да изпратите съобщение на сирийското правителство, просто трябва да проведете разговор пред мухабаратите (хората на сирийското разузнаване) в нашето посолство", посочва източник от ЕС. Големите пробиви в ЕС По отношение на вътрешната дисциплина и изтичането на информация, в Брюксел се носят вицове за Европейския съвет, Еврокомисията и дори за персонала на IntCen. Но бившият белгийски прокурор Ален Винан, който пое ръководството на VSSE през 2006 г., твърди, че случаят "Херман Сим" е единственият по-сериозен пробив, станал по негово време. Сим, служител на естонското военно министерство, който отговаряше за обмена на класифицирана информация с ЕС и НАТО, бе арестуван през 2009 г. за това, че е руски шпионин. Идвал е в Брюксел за семинари на НАТО. Висш представител на ЕС казва, че един от контактите на Сим в Брюксел е този с Василий Чижов, руски дипломат и син на руския посланик в ЕС Владимир Чижов. Василий Чижов бе изгонен от Брюксел също през 2009 година. Сим е предал на руското външно разузнаване (Служба за външно разузнаване – СВР) "най-малко" 3 294 естонски документа, според данни на естонската служба Kapo. Сред документите са 386 броя, свързани с комуникационните системи на ЕС и НАТО или отнасящи се до контраразузнавателна или отбранителна политика. Някои са са гриф "C ONFIDENTIEL UE" или "SECRET UE". Директорът на естонското контраразузнаване казва, че руснаците не са получили директните "ключове" за достъп до комуникационните системи на ЕС и НАТО. Те са получили някаква идея как тази системи работят...Разбира се, руското разузнаване е търсило това. Но Сим не е могъл да им бъде от помощ", посочва Александър Тутс, директор на Kapo. Това фиаско е урок за руския шпионаж в Европа, допълва Тутс. Той пояснява, че за Сим е отговарял офицер от СВР, представящ се за португалски бизнесмен (т.нар. "нелегальная разведка" или нелегално прикритие). Според него СВР е по-активна в западните страни, но руското вътрешно разузнаване (ФСБ – Федерална служба за сигурност на Русия, бившата КГБ), оперира в европейските страни, които са били под съветски контрол и е насочена към дипломати на ЕС, които посещават Москва. Опитите на Русия да рекрутира хора на базата на съветска идеология са преустановени през 1980-те години, посочва Тутс. Сега те използват пари, компромати или его, допълва той. Сим, който излежава присъда в естонски затвор, е отказал интервю за EUobserver. По време на съдебния процес стана ясно, че СВР са му плащали жълти стотинки (1200 евро на месец). Фобии от миналото От гледна точка на шпионажа Студената война никога не е свършвала, смята Винан. "Ние сме напълно сигурни, че няма и една страна в ЕС, където руските служби да нямат капацитет, пропорционален на размера на страната...В Естония, през последните 20 години, разузнавателната дейност непрекъснато нараства", казва Винан. "Най-голямата грешка, която можете да направите в работа като моята, е да подценявате службите, които работят срещу вас." От своя страна, руският посланик в ЕС Владимир Чижов определя аферата "Сим" като "нелепа". Той казва също, че НАТО са използвали неговия син за антируски пиар. "Това са част от заблудите за Русия, също и за Китай...Някои от по-новите страни членки на ЕС тепърва трябва да се освободят от фобиите на миналото", казва Чижов. Китайски дипломат, който не е пожелал да бъде цитиран с името си, казва пред Euobserver, че неясните обвинения, отправени от Винан, са предизвикали "възмущение" в Пекин. "Надявам се, че официалните представители на ЕС не са с толкова "голяма уста" и брифират медиите със солидна информация", допълва той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: