Лидерите на ЕС разделени за изхода от кризата, всички очи са в Германия

Европейски финансови експерти разработват спешни мерки, които да облекчат натиска на финансовите пазари върху Италия и Испания, докато в същото време лидерите на страните от Европейския съюз започнаха в Брюксел поредната си среща дълбоко разединени по въпроса как да бъде преодоляна кризата в еврозоната, предаде Ройтерс в четвъртък. Пристигайки за своето първо участие в Европейски съвет, френският президент Франсоа Оланд заяви, че очаква споразумение за спешни стъпки в подкрепа на партньорите от еврозоната, лихвите по чиито облигации достигнаха недопустимо високи нива. Призивите да се помогне на Испания и Италия да намалят лихвите по облигациите си изглежда обаче изобщо не достигнаха до ушите на германския канцлер Ангела Меркел, която отклони въпросите по темата преди да влезе в залата за двудневната среща на върха на европейските ръководители, предаде ДПА. Меркел спомена единствено пред журналистите за плана за разходи от 130 милиарда евро, който европейските лидери се очаква да приемат по-късно днес, съдържащ малко нови средства, освен 10 милиарда евро за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Така нареченият пакт за растеж, който ще преориентира разходите, вече определени за регионална помощ в ЕС, е "добре програма", която ще укрепи бъдещите инвестиции и ще създаде нови работни места, отбеляза германският канцлер. Според нея това ще "убеди" европейското обществено мнение. Италия, Испания, Франция и Белгия обаче подчертаха необходимостта от незабавни защитни мерки. Испанският премиер призова Европейският съвет да приеме решения за намаляване на лихвите по облигациите на Испания, които днес надвишиха смятания за непосилен праг от 7 на сто. Такава лихва накара Гърция, Ирландия и Португалия да поискат международна спасителна помощ. Мадрид поиска помощ за банковия си сектор, но иска да избегне цялостен спасителен план. Италианският премиер Марио Монти ще настоява да се създаде "щит" за намаляване на спреда по облигациите на успешните и проблемните страни от еврозоната (разликата с лихвите по референтните 10-годишни дългови книжа на Германия). Монти вече представи идеята си за намеса на спасителните фондове, Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), на дълговите пазари - нещо, което Европейската централна банка (ЕЦБ) спря да прави от средата на март. Това според него би позволило на страни като Италия, която спазва правилата на бюджетната дисциплина, да избягват прекомерните спредове. Най-отявлен противник на идеята на Монти е Германия. Австрия и Финландия, които също като Германия все още имат най-високата кредитна оценка, ААА, също гледат с неохота на идеята да се помага на слабите страни от еврозоната, отбелязва ДПА, цитирана от БТА. Ръководителите от ЕС ще обсъдят и дългосрочни реформи, очертани в доклада на президента на ЕС Херман ван Ромпой. В началото на днешната среща, която започна с непреодолени разногласия по краткосрочните финансови мерки в подкрепа на еврото, Ван Ромпой обяви, че ще бъдат приети мерки за стимулиране на икономическия растеж и заетостта в Европа. "Ще отправим ясен сигнал за целите, които искаме да постигнем, и мерките, които възнамеряваме да приемем за тяхното постигане", изтъкна той. Френският президент Франсоа Оланд също настоя "Европа да има в средносрочна рамка за възстановяване на доверието и растежът да бъде в центъра на нашите ангажименти". Той настоя за "много бързи решения" в помощ на страни като Италия и Испания, подложени на натиска на пазарите. Моментът е спешен, допълни белгийският премиер Елио ди Рупо. "Италия, Испания, Гърция, Кипър и Португалия са в големи затруднения. Ако не им помогнем, ще последва ефект на доминото в цяла Европа, трябва да вземем спешни мерки", подчерта той. Това е 20-тата подобна среща в ЕС откакто все още разрастващата се дългова криза в еврозоната започна в началото на 2010 година, след като Гърция разкри, че нейният бюджетен дефицит е далеч по-голям от съобщаваното дотогава. Финансови анализатори и политически лидери изказват съмнения във възможността за бързо решение на кризата, която накара Гърция, Ирландия, Португалия, а сега и Испания и Кипър да искат международна помощ. "Днес хората в цяла Европа гледат със загриженост към Брюксел, към тази среща, тъй като се опасяват, че нашият европейски проект е само на крачка от катастрофата", заяви президентът на Европейския парламент Мартин Шулц, обръщайки се към Европейския съвет. Позициите в съвета обаче са толкова раздалечени, че още преди неговото начало източници от ЕС заговориха за вероятността за нова среща още през юли, която да се опита да преодолее различията, пише Ройтерс.

Прочети цялата новина

Свързани новини: