Български психар: В родната казарма

09/18/12 21:40
(http://e-vestnik.bg/)

Български психар: В родната казарма

Андрей Велков. Снимка: от тв екрана

Андрей Велков се представя като доктор по улично право от Големия университет на живота. Иначе е роден през 1977 г. в София и е бакалавър по политология от СУ и магистър по маркетинг от УНСС. “Български психар” е първият му роман, подготвен от ИК “Колибри”. Петър е обикновено момче от улицата. Умен и амбициозен младеж, който силно вярва, че когато излезе от казармата, го очаква нормален и спокоен живот - следване, бачкане, кариера, пари, семейство, деца… Оказва се обаче, че е объркал времето и най-вече мястото за такива планове. Петър спира да играе по правилата и от дребен квартален играч се превръща във всяващ страхопочитание бос на подземния свят. Следва откъс от романа.

Минавам под портала на поделението, на който пише с класически соц шрифт „Над теб Родино бдим” и съм напушен като диво прасе. Ситуацията ми е доста нереална, но имам доста кофти предчувствие за цялото начинание и започвам да си мисля, че трябваше да запиша някоя от многото специалности, за които бях приет в университета. В този момент дори педагогика на девиантното поведение започва да ми звучи страшно секси, а културология още повече. Малко е късно обаче за такива разсъждения май и продължавам да се движа с групичката от стотина младежи, които се опитват да ходят уж небрежно, но се усеща, че има яко напрежение и ходенето наперено не се получава много сполучливо.
От групичка облечени в камуфлажи индивиди, които ни наблюдават хищно, се чува глас издържан в тоналност „селски бек” :
- Ей, киртаци, ще ви изсмучем мозъците.
Пичът, който иска да ни изсмуче мозъците е червендалест селтак, явен плод на класическата любов между братовчеди. Малко прилича на кръстоска между Джак Никълсън и Тодор Живков. Аз, в типичен мой стил, приятелски му отговарям, минавайки покрай него, достатъчно ясно, за да ме чуе :
- Друго ще ми изсмучеш, пипонкьо.
Пичът изключително артистично първо пребледнява, а после почервенява като домат. Директно тръгва към мен, но се сеща, че ни гледат всички шапкари и започва само да клати заканително глава и да ме гледа на кръв. Опаааа, за пореден път доказвам на света, че внимателното четене на „Как да печелим приятели и да влияем на другите” винаги отваря врати и стапя ледовете. После ще го мисля този педал обаче, сега съм зает с друго. Продължаваме да вървим, завиваме покрай една голяма сграда в стил милитъри сталински барок и се озоваваме на нещо като голям площад (казват му „плац”, явно думата е останала от изключително ползотворните ни съюзи с швабите). Строяваме се доколкото умеем и един дебел шапкар, на когото всички чупят стойки и козируват, се качва на един подиум и започва да ни говори някакви неща. Личи си, че и на него не му е много интересно, но това не му пречи да продължи доста дълго гръмката си реч и мен започва да ме пуска козът, който като гледам как се развиват нещата, ще ми е последен за доста време. През мъглата слънцето се опитва да пробие леко, но като цяло времето е гадно.

На покрива на сградата са се настанили ято гарвани и ни наблюдават мрачно.
Речта продължава още десетина минути, а мисълта, че не може да си тръгна следващите година и половина е изключително неприятна и потискаща. После се появяват няколко енергични чичковци с мустаци и ни насочват към друга сива сграда, където явно ще ни запознаят с новата модна колекция есен-зима на Българска армия.
Захабените и позагубили черния си цвят кубинките ми стават, но ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/18/12 21:40 http://e-vestnik.bg/15629/balgarski-psihar-v-rodnata-kazarma/