Китай, Япония и островите на раздора

Франс прес

Необитаема купчина скали, изгубени в Източнокитайско море или подводно петролно Елдорадо? Мъничките японски острови Сенкаку, за които претендира Китай, наричайки ги Дяоюйдао, толкова разпалват въображението, че днес предизвикват сериозни търкания между Пекин и Токио.

Всичко започна в края на 70-те години на миналия век с един мъгляв доклад от четиридесетина страници на Икономическата комисия на ООН за Азия и Далечния изток (ECAFE) за геоложката структура на дъното на Източнокитайски море. Дотук - нищо особено вълнуващо, освен това, че членовете на научната експедиция, съставена от японци, корейци, китайци и американци и продължила месец и половина, стигнаха до предизвикалото апетити заключение, че са попаднали на изключително богат на петрол и газ район, който би могъл да се окаже дори и един от най-богатите в света.

Документът, в който нямаше никакви числа за размера на потенциалните залежи, допълваше: “Най-богатата на петрол и газ част в района се простира върху 220 000 кв. километра североизточно от Тайван. С други думи: в района на островите Сенкаку! А още по-накратко: това е островът на съкровищата. “Има голяма вероятност континенталното плато между Тайван и Япония в плитки води да е едно от най-изобилните петролни находища в света”, писаха още тези специалисти.

Според тях те били попаднали на седиментен пласт с дебелина най-малко 2 км от епохата на неогена, което означава на повече от 23 милиона години. Учените напразно се придържаха към предпазливи изказвания, подчертавайки, че е необходимо да се извършат още проучвания и сондажи, за да се потвърдят хипотезите им - страстите се разпалваха, цифрите се раздуваха. Бързо се заговори за милиони, милиарди барели, а някои взеха да споменават дори 100 милиарда.

Това беше достатъчно, за да избухне спор между страните, намиращи се близо до островите, който с годините само се задълбочаваше, колкото повече се изчерпваха източниците на енергия и колкото по-ненаситен за петрол става преживяващия експанзия Китай.

Море от всякакви опасности

“Не вярваме да има такива колосални количества”, казва японски висш представител, пожелал анонимност. От появата на доклада на ECAFE нито едно проучване не е потвърдило наличието на подводна петролна съкровищница в района.

Японски доклад от 1994 г. при все това изчислява на максимум 3,26 милиарда барела потенциала на находищата, разположени в японската според Токио част на Източнокитайско море. От своя страна японската агенция по природните ресурси, както и министерството на външните работи, смятат, че няма надеждни данни, доказващи, че оспорваният архипелаг лежи върху море от черно злато.

“Докладът от 1994 г. беше само предположение, отнасящо се за широка област в Източнокитайско море, включваща водите около островната група Окинава в Южна Япония, смекчават тона на полемиката те.

От китайска страна годишният доклад за 2011 г. на Китайската национална офшорна петролна корпорация назовава числата 384,6 милиона барела петрол и 303,7 милиарда куб. фута (8,6 млрд. куб. м) газ в цялото Източнокитайско море.

Случайно или не, китайският външен министър обяви на 16 септември, в разгара на китайско-японската буря, че Пекин ще подаде иск за определяне на границите на неговото континентално плато в Източнокитайско море отвъд зоната от 200 морски мили в специализираната комисия на ООН - Конвенцията по морско право (UNCLOS).

В Токио в момента подготвят внимателно историческите аргументи в подкрепата на тезата за несъстоятелност на китайските претенции. През 2008 г. Япония и Китай най-сетне се споразумяха да разработват заедно природните ресурси в това море, което нарекоха “Море на мира, сътрудничеството и приятелството”.

Десет дни след 40-ата годишнина от нормализирането на дипломатическите отношения между Пекин и Токио то може да бъде назовано по-скоро море на опасностите. Американският министър на отбраната Лион Панета, който миналият уикенд посети Токио, дори откровено изрази опасения от възникване на конфликт.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: