Историята на тази книга започва като колонка във вестник. Когато Реджина става на 50 години, написва 50-те урока, на които животът я е научил. Заглавията на всеки от “уроците” са остроумни фрази като: “Не се вземай прекалено насериозно, и без това никой друг не го прави” или “Животът не е вързан с панделка, но все пак е подарък”. И докато на някои тези сентенции могат да се сторят изтъркани, то след прочит на кратките есета трудно бихме останали равнодушни. Защото, първо, са доста лични, и второ, разказват за неща, които са близки на всички ни. Реджина Брет се ражда в многодетно семейство и детството й не било никак розово. Често мислела, че точно в момента, когато се е родила, Бог е мигнал, и така и не е разбрал за съществуването й. На 21 години Реджин...