Смърт край морето (истински истории)

09/26/12 21:20
(http://e-vestnik.bg/)

Смърт край морето (истински истории)

Снимка: Иван Бакалов

„А наздраве!”, казва Старият морски вълк и надига чашката с мускатова. Варена е лично от него, с грозде от собственото му лозе, южно от Созопол. Старият морски вълк е мой дългогодишен хазяин в градчето. Бил е моряк години наред, пътувал с кораби из всички морета, а сега е само созополски рибар, който вари мускатова и сладко от смокини…
Седим под асмата в малкото вътрешно дворче, уютно като кухничка, с маса по средата, чешма с мивка встрани. Със стария моряк първо бистрим политиката, после обсъждаме къде как потъват парите за града, защо Созопол още няма пречиствателна станция и нечистотиите се изливат в морето – пред плажовете. После той по традиция разправя истории – какви ястия е опитал в Камбоджа, каква мизерия е в Южен Йемен, как, докато чакали 2 месеца на пристанището край Кайро, варили ракия на кораба – от разсипани по кея жито и захар от товарите и тъй нататък.
Но някак неусетно подхваща съвсем созополска история…

„Имах един квартирант, бат’ Бойко, идваше всяка година към 15 септември” – разказва Старият морски вълк. За него това е добре дошло – към 15-и септември градът започва да се опразва, а всеки летовник по това време е добре дошъл, да донесе още някой лев. Но въпросният бат’ Бойко няма нищо общо с най-известния бат’ Бойко.
„Алкохолик беше – продължава Стария морски вълк – Никакво море и плаж, само обикаляше кръчмите. Свикнал му бях, не правеше бели. Разведен, живее сам, имал две големи дъщери. Към 12-13 септември се обажда – „Идвам”, казва. И аз му давам все една и съща стая в новата къща, в новия град. Миналата година пак се обади, пристигна почерпен, купил си патронче по пътя, после второ на гарата в Бургас… Настаних го, вече се бяхме сприятелили, аз и пари вече не му взимах, каквото даде. Аз всеки ден минавам да наглеждам къщата, чукам на стаята, него го няма. На третия ден се появи и вика „Много хубава компания си намерих”. Събрал се с едни пияници… Край плажа „Харманите”, в края на новия град, има едно гаражче продават само менте алкохол – от тия наливните, от разни туби. Там се събират алкохолиците и пияниците на града – един моряк, един пенсионер, безработни. Там си намерил компания…
Но пак изчезна, не мога да го видя. Като минавам, все го няма в стаята. Един ден отворих - дрехите му там, багажът. На масата имаше билет за влака за София с дата 29 септември. Оставаха още 2 дни. Викам – ще се обади. Ама него го няма и на другия ден, и на по-другия. На 29-и му отворих пак стаята – багажът му там, билетът на масата. Викам – той май изпусна влака. На другия ден пак не се появи и аз отидох в полицията. „Абе, имам един квартирант, изчезна”, казвам им. Някакъв дежурен ми показва на един компютър снимки и вика – „Този ли е?”. Гледам - моят бат’ Бойко. „Той се удави преди 3 дни”, казва полицаят. Бре… В края на плажа на „Харманите” се удавил във вълните, опитвали да го спасяват, очевидци казали, че той сякаш искал да се удави… „Абе, на човека багажът е в мен, какво да го правя?” „Сложи го в един чувал и чакай”, казват ми. Събрах му нещата – джиесем, дрехи, имаше и нов панталон, сако… Мина седмица-две, отивам пак в полицията – какво става? „Дъщерите му не щат да го погребват, не ги интересува, трябва да уредим да го погребем служебно”, казват в полицията. „Дръж му нещата още, ще ти се обадим”. И никой ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/26/12 21:20 http://e-vestnik.bg/15694/smart-kray-moreto-istinski-istorii/