Южноевропейците оказват отпор на болезненото орязване на държавните разходи без гарантирана отплата

Във всички десетки срещи на върха и заседания на чиновници през последните две години, посветени на опитите за съхраняване на еврото, се усеща отсъствието на една тема. При всичките си приказки за отчисления по стойността на дълговете и траншове от заеми европейските лидери почти не говорят за хората, които понасят основното бреме, най-напред на кризата, а след нея и на плахите мерки, които минават за решителна борба в Брюксел. Това не е случайно. Проектът за интегрирана Европа досега разчиташе на елиминирането на политиката от присъщо политическото – самото съществуване на 17-членен икономически съюз без общо финансово министерство е свидетелство за това.
Невъзможно е обаче да пренебрегнем политиката особено на фона на икономиите. Повече от 200 хил. демонстранти излязоха по улиците на Атина в сряда. Хиляди обсадиха парламента в Мадрид във вторник. Миналата седмица над половин милион души протестираха в градове из цяла Португалия срещу орязването на социалното подпомагане. Това е отпор на Южна Европа срещу икономиите, докато съдействието за нея все още се обсъжда. Политическото напрежение предизвиква рецидивиране на стари регионални пукнатини. Една пета от населението на Каталуния (1,5 млн. души) излязоха на шествие миналата седмица в проява, която може да се интерпретира единствено като разгаряне на сепаратистките настроения. За тях не само договорът с Брюксел и Франкфурт трябва да бъде предоговорен, но и този с Мадрид – с други думи, конституцията. С наближаването на регионалните избори на 25 ноември това не е предмет, който Мадрид може да пренебрегне. Първоначално те искаха да събират собствени данъци, които после да споделят с Мадрид. Когато този вариант бе отхвърлен, цената на мира скочи. Народното недоволство от преразпределянето на каталунските пари на фона на икономии в здравеопазването и образованието подстрекава искания за запазване на местните пари.
В четвъртък министър-председателят Мариано Рахой разкри свит бюджет, чиято задача е да изпревари поставянето на условия от Брюксел. Когато Испания най-накрая бъде принудена да поиска спасяване, ще може да каже, че исканията към нея вече са покрити от предприетите мерки. Това обаче само ще изостри вътрешните проблеми. Предполагаше се, че с абсолютното си мнозинство Рахой ще може да бъде лидерът, който да въведе икономиите, необходими за подсигуряване на външно финансово съдействие за страната в бъдеще. Това вече не изглежда сигурно, заради което и доходността по испанските облигации скочи в сряда. Развитието на свой ред ще ускори развръзката, която Мадрид и Брюксел отлагат от известно време.
Гърците и испанците са убедени еврофили. Никой не е забравил историята на техните преврати и диктаторски режими, от които членството в ЕС бе спасение. Съюзът продължава да е бъдещето, но фондовете му повече не могат да бъдат наричани структурни. Деструктивни е по-близко до истината определение за милиони обикновени граждани. Всички в ЕС ще платят цената.
 
По в. “Гардиън”

Прочети цялата новина

Свързани новини: