Как се подрежда една ''Суматоха''?

Преди премиерата Мариус Куркински, който постави „Суматоха” в Малък градски театър „Зад канала”, сподели, че не се интересува от политиката и, слава богу, репликите не придобиват такъв контекст. С пиесата на Йордан Радичков от 1967 г. Мариус е искал да се върне към детството си, което за него е било рай заради хората, които са го заобикаляли. Вероятно заради чистотата на идеализираните детски спомени костюмите на героите са решени основно в бяло, а с тях Петя Стойкова ни връща назад във времето и едновременно с това хвърля мост към нашето, така че те не стоят нито твърде архаични, нито твърде модерни.
Самият Радичков твърди по повод пиесата си, че се интересува от живота и сцената е завладяна от суматохата на живота със събития и разговори, в които звучи като рефрен историята за лъжливата лисица, уж нищо и никаква твар, а пък излъгала толкоз народ, не само у нас, ами и в странство. Докато гледаме Радичковите герои, осъзнаваме, че и преди, както и сега, хората са си отдъхвали като са се жалвали един на друг, търсели са съчувствие, споделяйки своите патила и никак не им е харесвало, ако някой се опита да се направи на по-така от останалите, като Шушляка, който е пътувал тук-там и важно разказва за кучетата в странство.
С мелодичността и ненатруфения си изказ езикът на Радичков заслужава специално внимание и вслушване в него. Той няма нужда от допълнителни украси, декориране, етюдни хрумки. Той се нуждае от чист фон и добра артикулация, за да блести, защото е истинската звезда в спектакъла.
Няма как Мариус Куркински да не го е усетил, но въпреки това си е позволил да закачи някоя и друга режисьорска брошка, за да раздвижи говоренето. Някои от тях са много сполучливи, като разказа с жабата, например, или омотаването на героите в зеленото дърво. Но един Господ знае защо Никола Мутафов произнася един от монолозите на героя си Араламби с неестествен за северозападния край на Радичков мек говор.
Като режисьор Мариус и друг път е успявал да смекчи разностилието и да наложи еднакъв шаблон на игра върху всичките си актьори. И може би точно благодарение на тази хомогенност почти всеки успява да се открои, когато изгрее неговият миг. Евгени Будинов като единия циганин очаквано бързо разпалва смях в залата, но най-много аплодисменти на премиерата предизвика епизодичната поява в края на спектакъла на Албена Михова като Крокодила с монолога на жената на всички времена. Като цяло младите актьори Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Антоний Аргиров, Владимир Зомбори и Иво Аръков играят с увличаща енергия, но от време на време спектакълът прескача от по-шеговития тон към една по-сериозна патетика и в тези моменти балансът още е несигурен. А развитието на ролята на Бързата кафява лисица е единственият елемент, който събуди пълно недоумение в мен. Според пиесата тя присъства само с изпълнението на една песен, а Мариус я е превърнал в изкусителна руса красавица а ла Мерилин Монро. Основната задача на актрисата Христина Караиванова обаче е не играе, а да бъде употребявана в повечето сцени, в една от които съвсем буквално и доста безвкусно в сексуален контекст.

Прочети цялата новина

Свързани новини: