Кратка история на солта

Кратката история на солта за първи път е публикувана във форума на offroad-bulgaria.com. Автор на публикацията е Георги Грудов (giorgio). 

Искам да ви разкажа за натриевия хлорид, който ежедневно употребяваме и наричаме простичко: сол.

Жителите на Анхиало (Поморие) са добивали сол от Поморийското езеро още през III век, преди новата ера…

През XVIII започва промишлен добив от Атанасовското езеро (край Бургас).

През далечната 1906 г. е основано предприятие “Черноморски солници”, съществуващо и до днес.

За съжаление, технологията и механизацията на добив не са се развили особено и до ден днешен…

Дървените лопати на снимката са заменени с железни, а изцяло дървената количка – с хидротранспорт:

Каруците са заменени от вагончета и теснолинейка.

Първата по-сериозна механизация – лентови транспортьори, си работи и до ден днешен:

 

Бургаските солници. Някога, като деца, честичко предприемахме с приятелите пътешествие до Солниците… С интерес наблюдавахме работата на соларите.

Те изгребваха солта с дървени лопати, товареха я на ръчни колички, изцяло изработени от дърво и я изкарваха от солните полета, бутайки тези колички по дървени талпи… 

Съдържанието на сол в Черно море е 13 грама на литър. В тези 13 грама се съдържа почти цялата Менделеева таблица. Солта, добивана в „Черноморски солници”, е една от най-вкусните.

Състои се от почти равни количества натриев и магнезиев хлорид.

Водата от морето по специални канали навлиза в огромни плитки басейни за предварително обогатяване.

След изпаряване на повече от половината вода започва запълването на кристализаторите. Това са почти квадратни полета с приблизителни размери 100х100 метра. 

По време на сезона кристализаторите се зареждат неколкократно. В зависимост от годината (брой слънчеви дни, количество валежи) солният слой достига от дебелина 5 до 10 сантиметра, а в много благоприятни години – и до 15-16. Твърд е като бетон.

От детските ми години до ден днешен промените в солодобива са минимални.

Солта се изкарва от солните полета (кристализаторите) с хидротранспорт, т.е. смесва се с луга (наситена със сол вода) и с помощта на помпа се изпраща по тръба до съоръженията за промиване.

Представете си през августовските жеги да хвърляте по 20 тона сол дневно, под палещите слънчеви лъчи, а около вас дори и въздухът е солен…

Съоръжения за „измиване” на тинята от солта.

Солта се складира във форма на пресечени пирамиди, наречени бохори. Оказа се, че направата на бохора си е цяло изкуство. Важно е да се спазят размерите, пропорциите и наклона.

Повърхностният слой, под влияние на слънцето и дъждовете, образува твърда, трудноразтворима от водата коричка, която запазва солта в продължение на години.

Тази снимка не е направена в африканските савани. 

От край време се знае за лечебните свойства на тинята, съпътстваща солодобива.

За любителите на по-хигиеничното лечение е достатъчен и басейна с луга, където концентрацията на сол е по-голяма от тази в Мъртво море. Относителното тегло на лугата в този басейн е 1.25 кг/литър.

 

Винаги съм харесвал вкуса на две неща – бургаската вода (тази, която идва от Камчия) и бургаската сол… 

До преди няколко години дори си мислех, че вероятно съм свикнал с вкуса им, нещо като манджите на мама, или пък е резултат на неосъзнат местен шовинизъм…

Преди близо две години, при една командировка в Испания, открих причината за предпочитанията ми към бургаската сол… Домакинът ни, испанец, N-то поколение солар, след като ни запозна с машините за добив и обработка на сол, произвеждани във фирмата, основана от дядо му, любезно ни предложи да ни заведе до делтата на река Евро, за да ни покаже едни съвременни испански солници. Дори и не предполагах колко добре може да изгледат едни обикновени солници.

Така изглеждат, през прозореца на Лексуса, помещенията за обработка на солта:

Колкото и невероятно да изглежда, това не е вила, а помпена станция:

Тези палми са посадени от някой от прадядовците на нашия домакин, за да могат навремето солосъбирачите да обядват на сянка:

Накрая, след като разгледахме солниците, ни показаха едно ново съоръжение в строеж. Представляваше малки бетонни кристализатори, специално проектирани за добив на трапезна сол… по 12 евро за килограм! Разбира се, изявих желание да я опитам на вкус… досетихте се, нали?! Точно така, вкусът й беше досущ като на бургаската…

В последствие се запознах и срещах няколко пъти с шефа на гръцките солници (в Гърция има 8 солника и всички те са държавни, макар и в процес на приватизация) и шефа на най-големите солници в Гърция, край Месолонги. В един от разговорите стана въпрос за “млякото на солта”, в последствие се оказа, че преводачката бърка “мляко” с “каймак”… Така нареченият “каймак на солта” се оказа сол, която се отлага в ъглите на кристализаторите и има вкуса на бургаската…

Привлекателната белота, както и свойството й да не се овлажнява, просто развалят вкуса на солта. Когато солта се измие от тинята й и се добавят т.н. антикекинг добавки, тя загубва автентичния си вкус…

Когато обърнете солницата надолу и солта, бяла като сняг, се сипе, без дори да е необходимо да почуквате солницата, не очаквайте това да е естествена, добра и полезна сол…

The post Кратка история на солта appeared first on OFFNews Новини.

Прочети цялата новина

Свързани новини: