Стивън Хокинг разказва „Кратка история на времето”

Винаги съм се чудила какво прави една научнопопулярна книга добра. От една страна тя не трябва да влиза в прекалено много технически подробности, така че да е разбираема за читателя. От друга обаче трябва да е подчертано научна, за да остави чувство на значимост. Освен това следва да има ясно дефинирана тема, за да не се превърне в сборник със забавни, но твърде често необосновани, любопитни факти. Накрая трябва да е така написана, че все пак да не прилича на учебник.

Не бях попадала на книга, така добре изпълняваща всяко едно от тези условия като „Кратка история на времето” на Стивън Хокинг. Рядко се среща толкова внимателно балансирана книга – защото, поне според мен, думата „баланс” в случая с научнопопулярната литература (а и с литературата въобще) е ключова. Вземи авторовото присъствие например – достатъчно, че да превърне книгата от учебник в своеобразна изповед на един пламенен ум, но без да го прави по надменен и високопарен начин.

Истинското предимство на „Кратка история на времето” пред много други книги от жанра обаче е в самата й конструкция. Хокинг започва с теорията на Аристотел, че Земята е кръгла. На базата на тази теория Клавдий Птолемей пък разработва модел за движение на небесните тела около Земята. Той обаче бил сложен и Коперник измисля по-просто обяснение – а именно, че не ние, а Слънцето е в центъра на всичко. След това Кеплер прави кръговите орбити на Коперник елипси за по-голямо съответствие с измерванията и т.н. Ясно се вижда как всяка теория се крепи на предишната и най-вече на нейните слабости. Напредъкът в науката се дължи на нестихващото ни желание да описваме все по-точно и по възможно най-прост и логичен начин ставащото около нас.

Хокинг обяснява и големите теории на ХХ век (някои от които негови) по абсолютно същия начин. Ако беше изложил още в началото на книгата съвременната теория за устройството на света, и петстотин страници с пояснения едва ли биха помогнали на „неукия” читател да я осъзнае. Вместо това той ни увлича във всяка нова идея, кара ни да й повярваме, да я усетим така, както и той и колегите му са я усетили преди години, само за да я замени със следваща, още по-добра.

„Кратка история на времето” не е просто научнопопулярна книга. Тя е разказ за любовта към знанието и за вечното търсене. Трябва да я четеш бавно и внимателно, за да я усетиш и осмислиш. И когато накрая я затвориш, ще си кажеш с усмивка „Не, това не е истината. Това е просто едно дяволски добро приближение.” Именно това прави книгата толкова страхотна.

Прочети цялата новина

Свързани новини: