Иран и призракът на Карибската ракетна криза

ДПА

През октомври 1962 г. в продължение на 13 дни цялата планета следи с ужас сериозната криза между двете суперсили на Студената война - САЩ и СССР - заради разполагането на съветски балистични ракети в Куба. Тези събития, както признават основните действащи лица в тях, за малко не разпалват термоядрена война.

Половин век по-късно, след като вече са изписани много страници по темата, все още има съмнения дали Карибската ракетна криза се е превърнала в урок, който да предотврати повторението на подобни събития, или просто още веднъж показва, че хората не спират да правят едни и същи грешки, какъвто изглежда е случаят с иранската ядрена програма.

Онези 13 дни на балансиране на ръба, започнали на 15 октомври 1962 г., и днес се дават като пример, за да се оправдаят решителни действия. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху например само миналия месец на сесията на Общото събрание на ООН спомена покойния американски президент Джон Кенеди, за да поиска от президента Барак Обама да определи “червена линия'’ за Иран.

“Президентът Кенеди прокара червена линия по време на Карибската ракетна криза. Тази червена линия предотврати войната и спомогна за запазването на мира за десетилетия напред”, каза той.

Журналистът Майкъл Добс, който е един от водещите експерти по Карибската ракетна криза, побърза да отбележи, че бившият президент Джордж Буш-младши през 2002 г. също се позова на Кенеди, за да оправдае нуждата от обявяване на война на Ирак на Саддам Хюсеин. Както пише той в книгата си “Една минута до полунощ”, подробен разказ за Карибската ракетна криза - една от “злощастните” последици от тези събития е, че “на нея е започнало да се гледа като на образцов пример за управление на международни кризи”.

Според близкия съветник на Кенеди, Артър Шлезингър-младши, самият президент “се безпокоеше, че хората може да си направят погрешни изводи от събитията - той особено се тревожеше, че хората може да си кажат: с руснаците просто трябва да си твърд и те ще отстъпят”.

Според Филип Бренър, който е експерт по американско-кубинските отношения, тъкмо това е гледището, което е надделяло, отчасти от политически съображения. “Старите уроци се повтарят, защото те са по-удобни за страна като САЩ, особено във време на кандидатпрезидентска кампания”, каза за ДПА Бренър, който е преподавател по международни отношения и история в Американския университет във Вашингтон.

Американското общество все още си вади поуки “от повърхностни филми като “Тринайсет дни” и затова срещу президент, действащ въз основа на правилните изводи, ще се изправи някой като Мит Ромни, който си мисли, че трябва да е по-твърд и от Годзила”, каза Бренър, който е написал няколко книги за Куба и Карибската ракетна криза. За него “правилните изводи” означават преди всичко да се бяга като от чума от използването на думата “криза”.

“Ако започнеш нещо като проблем, можеш да работиш по него и да опиташ най-различни решения, санкции… Но кризата е все едно къщата ти да гори - не свикваш заседание на комисия, за да измислиш какво да правиш. Просто викаш пожарната и гасиш пожара. Това е криза”, каза той.

За Бренър, Обама като че ли се е поучил от “една от най-ужасяващите грешки на Кенеди” по време на събитията отпреди 50 години, а именно определянето на червена линия на 4 септември 1962 г. Тогава той предупреждава, че САЩ няма да позволят СССР да разполага с нападателна мощ в Куба.

“Не трябва да се прокарва червена линия, както иска Нетаняху, защото щом тя бъде прекрачена, доверието към теб ще пострада, ако не отвърнеш на прекрачването на й”, каза Бренър. А последиците от подобен сценарий може и този път да се окажат непредсказуеми.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: