По-богатите региони в Европа искат да се отцепят

Каталония може да бъде катализатор за нова вълна на сепаратизъм в Европейския съюз, а по стъпките й вървят Шотландия и Фландрия. Големият парадокс на Европейския съюз, изграден на разбирането за споделения суверенитет, е, че прави по-лесен стремежа на регионите към независимост. Макар че кризата в еврозоната, съпроводена от настояване за по-тесен фискален съюз и по-централизиран контрол върху националните бюджети и банки, може да доведе до появата на следнационален Европейски съюз, тя засилва призивите за независимост от страна на по-богати региони в държавите членки, недоволни от това, че трябва да финансират по-бедни съседи. Министър-председателят на Каталония Артур Мас наскоро разтърси Испания и пазарите с призив за предсрочни местни избори и обеща референдум за независимост от Испания, въпреки че Мадрид смята това за незаконно. Шотландия планира референдум за независимост през есента на 2014 г. Фламандците във Фландрия постигнаха почти пълна автономия, както административна, така и езикова, но все още негодуват срещу продължаващата според тях хегемония на франкофоните от Валония и брюкселския елит - настроения, които ще се проявят на провинциалните и общинските избори на 14 октомври. Както при браковете, има безброй неща, които поддържат целостта на нещастни страни - обща история, общи войни, общи деца, общи врагове. Но икономическата криза в Европейския съюз също така изкарва на преден план стари недоволства. Мнозина в Каталония и Фландрия например твърдят, че внасят значително повече пари в националната хазна, отколкото получават, въпреки че националните правителства орязват обществените услуги. В този смисъл регионалният спор е умален модел на спора в еврозоната - по-богатите северни страни като Германия, Финландия и Австрия се оплакват, че сравнителното им богатство и успех се източва, за да се поддържа платежоспособността на страни като Гърция, Португалия и Испания. Кризата също така предизвиква загуба на доверие в традиционното лидерство, като избирателите наказват управляващите и утвърдените политически партии. Това помага на по-атавистични националистически партии като Националния фронт във Франция и "Златна зора" в Гърция. Но в сепаратистки региони има тенденция същото разочарование да облагодетелства партии, настояващи за независимост. "Цялото развитие на европейската интеграция прави по-лесно отцепването, защото появяващите се образувания знаят, че не трябва да бъдат напълно автономни и свободно управляващи се. Те знаят, че ще имат достъп до пазар от 500 милиона души и част от закрилата на ЕС", каза директорът на Европейския съвет за външна политика Марк Ленард. Хедър Граби, която е работила пет години като политически съветник на европейския комисар по разширяването, изрази същото мнение: "Ако си малка страна в ЕС като Малта или Люксембург, вероятно ще имаш прекомерно представителство в Брюксел в сравнение с твоя размер, така че действай." Сега Граби оглавява в Брюксел института "Отворено общество". Според нея ключовата променлива за сепаратизма е свързана не толкова с парите, колкото с историческите недоволства и езика. "Голяма част от натиска е заради стремеж за преразглеждане на стари спогодби, поражения и споразумения за това кой какво трябва да внася в централния бюджет. Но когато става дума за кризата, става дума не за пари, а за национални митове – какъв тип хора сме, комплексни идеи и емоции: "Чувстваме ли се потиснати? Чувстваме ли се достатъчно защитени, за да напуснем?" Призраците от историята се завръщат и въпреки че икономиката играе роля, в крайна сметка хората гласуват със сърцата си", заяви тя. Но кризата също така предлага истинска главоблъсканица на регионалните лидери, защото подценява привлекателността на Европейския съюз. В Шотландия например имаше предположение, че ако стане независима, тя би се присъединила към блока без много суетене, тъй като шотландците вече са граждани на Европейския съюз. (Все пак около 20 милиона източногерманци станаха граждани на Европейския съюз за една нощ, без дори да трябва да пеят химна.) Но дали Шотландия би наследила "изключенията", които си е извоювала Великобритания, едно от които е да не прима еврото, или като нова държава в ЕС би трябвало да се обвърже с общата европейска валута? А ако е така, кой би отговарял за спасяването на Банк ъв Скотланд, ако се стигне до това? С нарастването на евроскептицизма във Великобритания тези въпроси започват да тормозят Алекс Салмънд, лидера на Шотландската национална партия, чийто лозунг е "Шотландия в Европа". Предполага се, че референдумът през 2014 г. е замислен да съвпадне със 700-ата годишнина на решаващ епизод от първата война за независимост на Шотландия - битката при Банокбърн. По традиция Европейският съюз е популярен сред лидерите на тези региони, каза Йозеф Янинг, който ръководи изследванията в Центъра за европейска политика. "Според тях засилването на властта на Брюксел намалява и прави относителни правомощията на националните правителства. Този процес се ускорява от единния пазар в Европа", каза Янинг. Много от тях създават регионални формирования, които заобикалят централното правителство - например Каталония наред с Баден-Вюртемберг в Германия, Рона-Алпи във Франция и Ломбардия в Италия са регионални властови центрове, наричащи себе си "четирите двигателя на Европа" и заедно имат по-голям БВП от Испания. "Но сега", продължи Янинг, "идва кризата", която поставя регионите пред дилема, защото тя също така означава повторно съсредоточаване на власт в националните столици, които се опитват да орежат националния бюджет. "Сега погледите отново са насочени към Мадрид, Рим, Париж и Берлин, така че възможностите за регионите намаляват, а богатите са принуждавани да плащат", каза той. Европейските лидери смятат, че отговорът на кризата е "повече Европа", което обикновено би се харесало на сепаратистките региони, но европейските избиратели и данъкоплатци са разтревожени, скептични и ядосани. Янинг каза: "Нужно е тези регионални образувания и лидери правилно да се ориентират за обществените настроения и да бъдат близо до общественото мнение и регионалната идентичност. Така че сега те са разкъсвани." Случаят с баските е добър пример. Баските вървят добре след поражението на армията за независимост ЕТА, която преди година обяви "окончателно спиране" на въоръжената борба. Те внимателно наблюдават Каталония и Шотландия, но за разлика от Каталония тяхното ниво на автономия вече е толкова високо - те имат собствени виртуални посолства в чужбина и сами управляват данъците си, - че според баската общественост евентуална независимост изглежда дестабилизираща. Във време, когато замръзналият свят на Студената война бавно се разтопява, играят роля и по-големи тревоги. Ако за почти половин век след Втората световна война до рухването на СССР имаше някакви промени на границите в Европа както на изток, така и на запад, то те бяха съвсем малко в лицето на странни образувания като Приднестровието или Калининград, или разделения и парализиран Берлин. Годините, последвали падането на Берлинската стена и рухването на Съветския съюз, бяха усилие "за намиране на ново нормално състояние", отбеляза Граби. Разширяването на ЕС (и НАТО) на изток беше голямо постижение, но предизвика изкривяване в ядрата и на двете организации, особено на Европейския съюз. А сега, когато еврото преживява нова криза, "Европа изглежда по-разклатена, има толкова много тревоги", каза Граби. "Някои от тези въпроси табу", заяви тя, "изникват отново" - в новите членки като Унгария и Румъния отново се появяват икономически, правни и етнически проблеми, а в старите - нови разделения. Ленард от Европейския съвет за външна политика каза, че наскоро бил в Барселона, където каталонски служители вманиачено го питали за Шотландия. "Те бяха много по-запознати от мен с вътрешните дела на Шотландия. Така че е ясно, че всички те се наблюдават взаимно", заяви той. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: