Умря идеята за различни минимални заплати според региона

Няма да има различни минимални работни заплати според региона в страната. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е обявил на заседанието на Тристранния съвет във вторник, че се отказва от идеята, която самият той съобщи преди седмица и я обяви за родена от бизнеса. Тристранката се събра, за да обсъди проектобюджета за следващата година, който е планирано да бъде приет от Министерския съвет в сряда. За хода назад на вицепремиера съобщи президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев пред журналисти. Различното минимално заплащане според региона, което, според авторите на идеята, трябва да съживи силно изостаналите икономически райони, бе посрещнато сдържано от синдикатите, чясто от икономистите го приветстваха, а синдикатите го отхвърлиха. От опозицията в парламента допуснаха, че то е и противоконституционно, защото диференцира работещите по признака местоживеене, а не по полаган труд. Други две идеи, обявени от Тренчев за "екзотични" - облагането с данък на пенсиите и на лихвите по депозитите, трябва да бъдат забравени, каза още Тренчев. Преди заседанието представите на работодателите и на синдикатите демонстрираха, че са скептични към проектобюджета и не приемат твърде оптимистичните разчети за приходите и заложения ръст от 1.9% на брутния вътрешен продукт. От синдикатите смятат, че има възможност да се увеличи разходната част с вдигането на доходите и на други категории работещи извън посочените в разчетите. И работодатели, и синдикати поискаха да бъде заложен буфер в бюджета с оглед на евентуални негативни икономически процеси извън страната. "За бизнеса бюджетът за следващата година ще е напрегнат, с надценени приходи и без буфери, ако кризата се задълбочи", коментира преди заседанието председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. "Основният риск, според нас, е напрегнатата приходна част. Има вероятност тази прогноза за ръст от 1.9% на БВП да се окаже прекалено оптимистична. Това, което нашите компании предвиждат, планират, прогнозират за следващата година, е много по-малък ръст, ако изобщо такъв има. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров поиска дознателски функции за служителите на НАП, ограничаване на кешовите разплащания до пет хиляди лева, криминализиране неплащането на осигуровки и заплати през банкови карти за предприятията с над 50 души персонал, което може да вкара допълнително 400 милиона лева като приходи в бюджета и това да финансира по-големи разходи. От Българската стопанска камара БСК разпространиха становище, с което изразяват подкрепа на "съхраняването фискална и монетарна стабилност в рамките на валутния борд и по-високата прозрачност на разходите". От камарата обаче поставят под съмнение "оптимистичният ръст" от 1.9% на БВП и значителното завишаване на приходите. От името на "Подкрепа" Константин Тренчев посочи пред журналистите още, синдикатът остро възразява срещу замразяването на обезщетението при майчинство в условията на демографска криза. "Много остро поставихме въпроса да продължи реформата в пенсионната система и специално да се преразгледа вторият стълб", каза Тренчев. По думите му това е необходимо, тъй като "парите, които се внасят, намаляват, а възнагражденията на началниците, които ги управляват, се увеличават". От конфедерацията са изразили остра позиция по отношение на БАН, за която не е осигурено допълнително финансиране за заплати от 11 млн. лева. Според Тренчев БАН има институти, които трябва да претърпят промени, но и такива като институтите по микробиология и този за слънчевите технологии, за които трябва да бъде осигурено допълнително финансиране.

Прочети цялата новина

Свързани новини: