Европейската комисия оставя Западните Балкани в "периферията на периферията"

Европейската комисия отказа да определи дата за започване на преговори по присъединяване на Сърбия към ЕС в годишния доклад за разширяването. Сегашната русофилска и антиевропейска власт в Белград ще използва липсата на ясна европейска перспектива като претекст да укрепи плацдарма, който Русия изгражда в Сърбия, за да разшири влиянието си в Западните Балкани. Докладът на ЕК протоколира предпазливото отношение на Брюксел спрямо едно ново разширяване на Балканите. На практика, с изключение на Хърватия, която следва да стане членка на ЕС през лятото на следващата година, и на Черна гора, която следва да започне преговори по присъединяване, Комисията предпочете да предложи смътни надежди на Македония, ако (едно голямо "ако") реши проблемите с Гърция и да повтори вечните неспазени обещания към Турция, докато Босна и Херцеговина и Косово бяха поставени по-скоро в категорията "безнадеждни". Албания получи препоръка за статут на кандидат за присъединяване (при определени условия - бел. ред.), но пътят към състоянието на членка е още далеч. Най-важното връщане назад обаче се забелязва по отношение на Сърбия - страна, която получи статут на кандидат за членство през март и трябваше вече да е получила зелена светлина от Брюксел, ако сегашната власт в Белград не беше торпилирала чрез действията и декларациите си шансовете за европейска интеграция на Сърбия. Фактически както президентът Томислав Николич, така и премиерът Ивица Дачич се държат така, сякаш опитват да отдалечат умишлено Сърбия от Европа и да я насочат твърдо към Русия. Или, по-скоро, да поканят Русия на Балканите. Стратегическото руско-сръбско партньорство Томислав Николич беше дясната ръка на Воислав Шешел (в момента подсъдим в Хага за военни престъпления) начело на Сръбската радикална партия (станала междувременно прогресивна), а Ивица Дачич беше говорител на бившия автократ Слободан Милошевич, който се отрови (такава е версията на автора - бел. ред.) през 2006 г. в килия в същия трибунал в Хага. Нито един от тях не изпитва топли чувства към ЕС и НАТО, макар че Николич си сложи европейска маска, която му помогна да спечели президентските избори през месец май, побеждавайки действащия президент, подкрепян от Европа (и от Букурещ) Борис Тадич. Веднага след встъпването си в длъжност Николич избра Москва вместо Брюксел като дестинация на първото си посещение в чужбина и така му хареса компанията на Владимир Путин, че го посети още веднъж в средата на септември в Сочи, когато сподели, че "обича Русия повече от всичко, с изключение на Сърбия" и говори за "стратегическо руско-сръбско партньорство, което функционира дори и без подписването на някакъв документ". Империята на руските водни лилии Николич получи от Путин заем от един милиард долара, от които 300 милиона влязоха веднага в пресъхналите сметки на правителството в Белград за изплащане на пенсии и заплати, а останалите 700 милиона ще влязат през 2013 г. Тази сума се прибавя към други 800 милиона долара, договорени от предишното сръбско правителство за "модернизация на железопътната мрежа", макар че продължава да бъде мистерия защо сръбското правителство или което и да е друго по света би се обърнало към Русия за модернизиране на железопътната си мрежа. Тези изгодни заеми не са нищо друго освен методи, чрез които Москва подсилва онова, което документ на Европейския съвет за международни отношения нарече "империя на водните лилии", която Москва отглежда на Балканите. Определението описва стратегическите икономически "бази", които руснаците купуват в страните от региона, за да укрепят икономическото и политическото си влияние, и може би, скоро и военното, и е заета от стратегията на Пентагона за разполагане на военни бази навсякъде по света, което да им позволи бързо разполагане на сили в случай на криза. Между руските "бази" на Балканите се смята и закупуването от Газпром на националната петролна компания на Сърбия НИС, която опитва да влезе и на румънския пазар. Тъй като гърците се опитват да продадат тези дни всичко, което могат, Газпром прояви интерес както към гръцката газова компания Депа АД, така и към оператора на системата за транспорт DESFA. В допълнение руснаците са купили банки в Гърция, Турция и Кипър. Страната, която в момента е ротационен председател на ЕС (Кипър), поиска от Москва заем от пет милиарда евро, за да излезе от финансовата криза. Към всичко това се добавя обаче голямото стратегическо руско преместване на Балканите - газопроводът Южен поток, който веднъж след като бъде построен, би свързал България, Сърбия, Хърватия, но и Гърция и Италия, така тясно с Русия от енергийна гледна точка, че всяка европейска претенция за "диверсифициране" на източниците за доставка и за изграждане на нови алтернативни маршрути за транспорт, от типа Набуко, ще завърши с провал. С оглед на тази перспектива президентът на Газпром Алексей Милер и бившият сръбски президент Тадич откриха вече през ноември 2011 г. газохранилище в Банатски двор, от който Газпром иска да направи център на своята експанзия на Балканите. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: