В “Суматоха” на Мариус умрялата лисица е Мерилин-Мадона*

10/16/12 21:32
(http://e-vestnik.bg/)

В “Суматоха” на Мариус умрялата лисица е Мерилин-Мадона*

Христина Караиванова в сцена от спектакъла. Снимки: Малък градски театър

Признавам – така се обърках докато гледах „Суматоха” в Малък градски театър с режисьор Мариус Куркински, че се хванах как напрегнато по време на двучасовото представление търся основанията, ей така, както се казва, причината, голямото вдъхновение, ако щете, което е накарало режисьора да постави този текст на Йордан Радичков, написан през 1967 г., превърнал се в емблематичен за българския театър.

Разбира се, ние отдавна не чоплим в това да се изясняваме какво е имал предвид авторът например, защото знаем, че всеки текст положен на сцената има най-малкото още три тълкувания – този на режисьора, на актьорите, и на зрителя. Но, както се казва, театърът е игра и има своите наивни или сложни правила, а те са не за да ни унифицират или дисциплинират, а за да дадат границите, които въображението ни може да прескача. Запомнете – прескача!

Защото за какво ще ни е изкуството/театърът ако не ни изтиква извън границите на ежедневието, ако щете извън границите на познатото, където в мъглявините на въображението единствено можем да докоснем най-извънредното у човека – божественото. Въпреки че всички ние срещаме хора, които хвърлят огромни усилия да се задържат в полето на тези граници и усърдно следят за знаци, трикове, образи, щампи, които познават и които им препотвърждават, че няма опасност да прескочат отвъд.

И така, още в началото - в полето на куркиновата суматоха, когато се установяват правилата на играта/театъра, знаците по сцената са ясни. Актьорът Александър Кадиев (Гоца) в кратка интермедия на авансцената пред огромните театрални завеси ни въвежда в един от най-известните комедийни монолози, по-късно и новогодишен скеч, влязъл в градския фолклор още от 67-ма – този за избягалото прасе сръбска порода, което „колкото повече яде, толкова по става на трион …мамка му и прасе!”.

Александър Кадиев в сцена от спектакъла. Снимки: Малък градски театър

Бузите на актьора са начервени (защо вечно го кипрят на сцената това красиво момче, така и не разбрах), дрехите – уж селски, но по-така, бели-ленени, чисти и всичко в тон – а-ха да го объркаш с идеализиран образ на съветското село. Нашият селянин на тази сцена няма диалект – този специалитет като белег за автентичност, го владеят в един съседен театър. Е, вярно, че на финала един от персонажите в суматохата не се стърпя и всичките си реплики изрече с ямболски акцент, но може би не е нарочно, а така – от увлечение. Завесите театрално се дърпат – между другото има прекрасна история относно появата и изчезването на завесата в театъра, но това друг път. Днес, в съвременния театър, завесата винаги е знак за преекспонирана театралност, естрадност, кабаретност. Каква е нашата суматоха зад театралните завеси? Всъщност каква е суматохата на Мариус Куркински?

На сцената в дълбочина на бяла дървена платформа, наклонена към залата, с изрисувани стилизирани клони по нея, щото това е гора, нали - зее дупка. От тази дупка като от заледено езеро ще изкачат персонажи или ще потъват там, както се казва, сюматохата ще ги изплюва или поглъща. Иначе всичко се разиграва обичайно за българската сцена – по средата отпред. Там Гоце ще разказва за прасето, Глигор за мрачната жаба, Араламби ще араламби, цигани ще ни продават троянски кон, а умрялата лисица – нали помните историята, която всички персонажи разказваха като за първи път - за лисицата, която се правила на умряла, та Тя в суматохата на Мариус е жена, но не каква да е – а Мерилин Монро. Защо? Не знам! Мога да предположа, че бързата асоциативна връзка умряла лисица-жена ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/16/12 21:32 http://e-vestnik.bg/15873/v-sumatoha-na-marius-umryalata-lisitsa-e-merilin-madona/