„Ползите“ и неизвестните около новия данък върху лихвите по депозити на граждани

Обявеният от правителството нов данък в размер на 10% от лихвите по депозити на граждани, който ако бъде гласуван от Народното събрание ще влезе в сила от следващата година, се превърна в много дискутирана тема. Както по същество – дали изобщо трябва да бъде въведен, така и как на практика ще стане удържането на сумите.

По първата тема управляващите се аргументираха, че подобен  данък имало в повечето европейски страни. Наистина има подобен данък в част от европейските държави, обаче, както е добре известно, България е с доста по-нисък стандарт на живот от средния за ЕС. Така, че може да се запитаме дали сега е моментът – при обедняло население и ниска заетост, да се облагат спестяванията на гражданите. Още повече, че както беше оповестено през последните дни, над 75% от влоговете са съвсем малки – до 1000 лв. И как ще се стимулира потреблението на населението – на което се разчита за „връзване“ на приходите в следващия бюджет – ако хората обеднеят още повече.

В този ред на мисли не звучи правдоподно и тезата, че въпросния данък ще засегне главно хората с крупни спестявания. Защото ако налогът се въведе, се предвижда да бъде равен за всички – 10 на сто от лихвата по влога. Оказва се, че в богата Германия, а и в почти всички държави с подобен данък, властите мислят повече за материалното положение на гражданите си – и може би това е една от основните причини тези държави да просперират, поне в сравнение с нас. Там при определяне на данъка се е изхождало от социалната справедливост и той е диференциран според големината на влоговете, т.е. при по-големи депозити се плаща по-висок данък и (или) малките влогове не се облагат. Затова може да запитаме – защо и при нас, ако има нов данък, с него не се обложат само влогове над определена сума, например над 20 хил. лева в една банка на един вложител.

В други държави пък плащаните лихви по ипотечните или всички видове кредити се приспадат от общата облагаема сума на доходите. Така, че ако даден гражданин има едновременно влог и кредит, както е в много случаи, то на практика данъкът върху депозита се възвръща чрез намалението на облагаемата основа на доходите му. У нас обаче такова облекчение няма. И не случайно вече месеци наред общата сума на кредитите на граждани  като цяло не само че не расте на годишна база, но и бележи лек спад.  

Въпросът с новия данък има и практически измерения, които не са маловажни, тъй като също опират до пари. Засега е ясно само, че данъкът ще се начислява директно от банките, без да е необходимо вложителите да правят каквото и да било. Беше уточнено, че ще се запази банковата тайна, защото сумите ще се превеждат като цяло от финансовите институции, а не по конкретните депозити. Обаче така или иначе, банките трябва да изчисляват през определен период от време какви са общите суми по лихвите и съответно да се пресмята и превежда данъкът към хазната. Представители на банки вече обявиха, че за целта е необходим съответният софтуер, който струва пари. Изчисленията по данъка също не са безплатни. И тези разходи, разбира се, ще бъдат поети от вложителите, вероятно чрез въвеждане на нова банкова такса за обслужване на клиентите. Към момента не се знае какъв ще бъде размерът на евентуалната нова такса и дали ще зависи от сумата по влога или срока му. Впрочем, не се знае дори на какъв период от време ще се изчисляват и превеждат сумите по данъка. Още повече, че лихвите по принцип се определят за година, макар че срокът на влоговете може да е едномесечен, тримесечен, годишен и т.н., като автоматично се подновява. Да не говорим, че срокът на влога може да бъде променен от клиента или да бъдат теглени пари от него преди изтичането му. Тези въпроси, ако се въведе данъкът, би трябвало да се прецизират, за да не станат грешки при     изчисленията и да има ощетени граждани.

Ето един обобщен пример. При годишна лихва от 5% по влог от 1000 лв. данъкът ще бъде 5 лв. При същата лихва от 5% за влог от 5000 лв. годишният данък ще бъде 25 лв., а за депозит от 100 000 лв. - 500 лв.  

Накратко за последствията от новия данък, доколкото могат да се преценят към момента. Някои икономисти вече посочиха, че кредитите още повече ще се оскъпят, което ще спъне и без това недостатъчната инвестиционна активност в страната. От друга страна, банкерите не очакват отлив на депозити, тъй като и без това разликите в лихвите при различните банки варират от няколко до около 10%, а това досега не е довело до значително прехвърляне на средства от една в друга банка. Погледнато обаче в дългосрочен аспект, ако лихвите по депозити у нас се запазят сравнително ниски, т.е. нямат макар и минимален изпреварващ ръст спрямо инфлацията, част от вложителите, и то вероятно по-големите, ще потърсят алтернатива на вложенията си. А това биха могли да бъдат инвестиции в злато, имоти, преместване на влогове в чужбина и т.н. От което ще загуби икономиката ни. Така че, както каза президентът Росен Плевнелиев, би трябвало добре да се обмисли и обсъди въвеждането (или не) на новия данък. Можем да добавим, струва ли си тези 120-160 млн. лв. (според различни пресмятания) да се изземват от и без това обеднялото по време на криза българско население.

Прочети цялата новина

Свързани новини: