Поезия, която не спира - между Русия и САЩ

10/19/12 21:34
(http://e-vestnik.bg/)

Поезия, която не спира - между Русия и САЩ

Пейчо Кънев. Снимка: личен архив

Писането на поезия е лесно, но да пишеш за поезия е трудно. До такъв извод стигнах след известен брой години в този занаят. Започнах да пиша сериозно стихове, когато пристигнах на северноамериканския континент. Преди това, за всичко, което написвах в България винаги решавах, че все още не е толкова добро за обнародване.

И така първите си сериозни постижения в изкуството на поезията постигнах в Америка. През деня работех, вечер четях американските поети в оригинал и пишех. След време започнах да изпращам стиховете си на редакторите на литературните списания. За мое голямо учудване, скоро в пощата ми започнаха да пристигат много писма от същите тези редактори с горе долу следното съдържание; „Уважаеми, господин Кънев, с огромна радост Ви съобщаваме, че избрахме три от стихотворенията, които сте изпратили за публикация в „… …. .”

Не бих могъл да скрия, че някои от стихотворенията, които считах за много по-добри от други и ги изпращах да полетят от компютъра ми към редакциите на престижните списания се връщаха малко по-късно като простреляни птици. Но играта е такава. А и вече, смея да твърдя, всичко това се промени. Предстои издаването на третия ми сборник с поезия в САЩ, станах главен редактор и съосновател на издателство в Ню Йорк носещо моето име, скоро ми предстоят пътувания до Румъния и Италия, където ще бъдат отпечатани мои книги и т.н.

Но нека да разгледаме литературния пазар, и по-точно пазара за поезия в Щатите. Нека да му направя една бърза и кратка дисекция. В САЩ и Канада има общо около три хиляди печатни и електронни списания за поезия. Хиляда от тях са добри, а примерно двеста са на много добро ниво. Издателствата само за поезия са над петстотин.

В градовете, в които съм живял – Чикаго и Ню Йорк – няма бар, арт галерия, локал, които поне през един ден от седмицата да не са запазени за литературни рецитали, или по точно – поетични четения. Наскоро при разговор с американския поет Франц Райт, който е носител на престижната награда „Пулицър” също като баща си, изключителния поет Джеймс Райт, ми сподели, че хонорарът, който получава за едно поетично четене не пада по 50 хиляди.

Добави, че поетите от неговия калибър, такива като Чарлз Симич, Марк Странд,(които Бродски нарича „Поети на красивата тишина”), Тед Кусър, Карл Денис, рядко падат под този хонорар. Това е положението, както обичаме да казваме ние българите.

Да оставим настрана американските поети, носители на „Пулицър”, „Медала на Фрост” и наградата „Уолъс Стивънс.” Но да оставим за момент и Америка и нейната поезия. Там нещата мисля, че ви станаха ясни. В България нещата също са ви пределно ясни. Не смятам да ви говоря за тях, а за нещо напълно различно.

На много четения, на които съм присъствал в Щатите, при представянето на поетите винаги чувам или прочитам в програмата на клуба някакво име, което завършва на …ич, …ов или …ий. „Охо”, със задоволство съм си казвал винаги, „отново някой руснак!” И винаги съм се оказвал прав. Особено, ако четенето е било някъде в Ню Йорк, и най-вече в Бруклин.

Михаил Айзенберг. Снимка: Станислав Лвовски

След края на събитието, организаторите ни носят нас участниците в ресторант, клуб или в кафенето на някой университет. И някак си, аз и руските поети винаги сме се надушвали. Наречете го славянска близост, обща история, близки корени, както искате, но само след час американците започват да ни гледат странно. И винаги знам какво са си мислили.

Примерно: „Тези руски алкохолици. Не им стига цяла Русия, а и тук пият, като че ли утре ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/19/12 21:34 http://e-vestnik.bg/15696/poeziya-koyato-ne-spira-mezhdu-rusiya-i-sasht/