Германия е под напрежение заради вероятността от първи загуби по спасителните заеми

 Според изнесената от сп. „Шпигел“ чернова на доклада на тройката кредитори за Гърция правителствата от еврозоната и ЕЦБ трябва да понесат своята порция загуби, за падне гръцкият държавен дълг до смятаното за поносимо равнище от 120% от БВП до 2020 г. Атина трябва да извърши още 150 реформи, част от които налагат драстична загуба на суверенитет. Плащанията от тройката ще стоят замразени в специална сметка под неин контрол. Кредиторите ще имат правомощия да вдигат данъците автоматично. Изискват се и нови закони, които да улеснят уволняването на работници и коригирането на минималната заплата. В замяна Гърция ще получи още две години време до 2016 г. за покриването на бюджетните си цели, което ще струва до €38 млрд.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви през уикенда, че отчисления за данъкоплатците са немислими. „Въпросът не опира толкова до състоянието на членките на еврозоната“, казва той. Загубите в публичния сектор са политически взривоопасни в Германия. Канцлерът Ангела Меркел уверяваше народа си, че спасителните заеми за Южна Европа не крият риск и до този момент носят печалба. По правило всички загуби биват отчитани пред Бундестага. Подобно нещо ще отрови дебата по евентуални нови заеми за Португалия, Испания, Кипър и Словения. Бързо разрастващият се лагер на евроскептиците в Германия ще се обяви за победител в спора. Досега всички загуби от преструктурирането на гръцките задължения бяха концентрирани върху свиваща се група пенсионни фондове, застрахователи и банки, които понесоха индиректно отчисление от 75%. Този извор обаче пресъхна. Президентът на ЕЦБ Марио Драги казва, че банката не може да приеме намаляването на счетоводната стойност на държания от нея гръцки дълг за €40 млрд., тъй като това би означавало неправомерно държавно финансиране. И така, загубите трябва да паднат върху правителствата в еврозоната и спасителния фонд EFSF. МВФ показа ясно, че няма да отпусне повече пари, освен ако Гърция не се стабилизира.

Отделно, Драги заяви пред сп. „Шпигел“, че всякакви покупки на европейски облигации (т.е. испански, след като Мадрид помоли за помощ), ща бъдат придружени от строги условия. „Неограничени не означава неконтролирани“, заяви той. Няма да има намеса, освен ако спредовете по облигациите не станат извънредно големи. „Страните трябва да се откажат от част от суверенитета си, за да бъде възстановено доверието в еврозоната“, каза още той. Коментарите бяха разтълкувани като предупреждение към Мадрид, че няма вариант за лек спасителен пакет.

Михаел Фухс, ключов съветник на Меркел в националния парламент, заяви, че всяка една мярка от гръцкия план трябва да бъде строго контролирана. „Парите ще бъдат платени, едва когато са изпълнени изискванията, и то не само в гръцкия парламент, но и в администрацията.“

Дипломати казват, че в тези искания се долавя поза. Германските политици се опитват да създадат впечатление за контрол върху криза, която отдавна се е изплъзнала от ръцете им. Тонът обаче подразни Гърция, чиито президент Каролос Папуляс предупреди кредиторите, и в частност Германия, да не притискат прекалено страната, изправена пред шеста поредна година на дълбока депресия. „Не можем да очакваме повече от народа“, категоричен бе той в неделя. В остър тон Папуляс заяви, че Европа е забравила колко дължи на гръцките войници, ангажирали вниманието на Вермахта достатъчно дълго в средата на 1941 г., за да забавят нацистката инвазия в Съветския съюз. Според някои историци това отлагане е предотвратило падането на Москва.

Ханс-Вернер Син, ръководител на германския институт IFO, заяви, че вече става жестоко Гърция да бъде държана в еврозоната. „Икономиите, необходими за възстановяването на конкурентоспособността при цените и възнагражденията, ще доведат до разпад на обществото. Жертваме поколение млади хора, които не могат да намерят работа, и всичко това в името на еврото. Безотговорно е. Излизането от обединението поне предлага някаква надежда“, смята той. Син казва, че Европа трябва да очертае контролирано връщане на драхмата, с помощ за укрепване на банковата система и за предоставянето на търговски кредити. „Няма нужда от катастрофални сценарии“, каза той. Според руския президент Владимир Путин изходът за Гърция е да върне драхмата и да я обезцени. Той казва, че Европа е пришпорила европроекта „по политически причини“ и сега понася последиците.

 

 

По в. „Дейли телеграф“

Прочети цялата новина

Свързани новини: