Замяната на търговете с плащане на лекарствата от НЗОК ги е оскъпило поне със 7.8 млн. лева

При провеждането на търговете за лекарства се постигат значително по-ниски цени от тези в позитивния лекарствен списък, по който плаща Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Затова с прехвърлянето на лекарства от здравното министерство към касата цените на редица лекарства са се увеличили и за едни и същи количества касата е платила милиони левове повече, отколкото ако е плащала на цените, постигнати от здравното министерство. Това са изводите от одита на Сметната палата, който беше внесен в Народното събрание в четвъртък. Сметната палата дава пример с лекарствата за трансплантирани пациенти, за страдащи от редки болести и за хормонална терапия на пациенти с онкологични заболявания, които миналата година бяха прехвърлени от здравното министерство към НЗОК. Анализирани са цените на 32 лекарствени продукта. От тях само за лекарствения продукт Aromasin цената в позитивния списък, плащана от НЗОК, е по-ниска и е 55 на сто от договорената от министерството цена. За 6 или 19 на сто от лекарствените продукти плащаната от касата цена съвпада с договорената от министерството. Във всички останали 25 случая или за 78 на сто от сравняваните лекарства, цената, плащана от НЗОК, е значително по-висока от цената, постигната при търговете в Министерството на здравеопазването. За 3 от 25-те лекарствени продукта поскъпването е с между 100 и 150 на сто, а за други два лекарствени продукта цената в позитивния списък е по-висока със 150 до 200 на сто. При останалите 20 медикамента, които са 62 на сто от сравняваните лекарства, цената, плащана от НЗОК е драстично по-висока от цената, договорена от Министерството на здравеопазването. За 5 от лекарствените продукти над 3 пъти, а за 11 – над 4 пъти.[div class='left_orange']Поскъпването на лекарствата дадено за втори път на прокуратурата Поскъпването на лекарствата бе дадено на прокуратурата за втори път в четвъртък като това вече бе направено през март от бившия здравен министър Стефан Константинов още в началото на скандала. Броени дни след това дойде потвърждение от главния прокурор Борис Велчев, че се проверява дали има извършено престъпление от гледна точка на наказателното право. В четвъртък конкуренцията кой да даде доклада на временната парламентарна комисия за причините за поскъпването на медикаментите на прокуратурата се оказа голяма. При обсъждането на доклада в зала от левицата предложиха той да бъде даден на прокуратурата и на комисията по корупция, оглавявана от Яне Янев. Това предложение обаче беше отхвърлено, а по-късно здравният министър Десислава Атанасова обяви, че лично тя ще внесе доклада в прокуратурата. Тя обаче бе изпреварена от депутатите от Синята коалиция, които малко по-късно съобщиха, че са внесли сигнал до обвинението. Още[class='left_orange' div] Най-съществена е разликата при лекарствения продукт Letrozole, за който от НЗОК е платена сумата от 1 702 711 лева, при изчислен разход от 342 367 лева по договорени от министерството цени. Платените от НЗОК средства са с 1 360 344 лева или близо 5 пъти повече. За лекарствения продукт Zoladex НЗОК е платила 2 040 684 лева, а при цените, постигнати от МЗ, разходът би бил 850 570 лева. Така касата е платила 1 190114 лева повече или с 240 на сто отгоре. Сметната палата е изследвала ефикасността при изразходването на средствата като е сравнила разходите, извършени от НЗОК през 2011 година за същите 32 лекарствени продукти, с разходите, които биха се извършили при цените, постигнати при търговете на здравното министерство от 2010 година. При изчисленията са взети количествата, платени от НЗОК през 2011 година. Касата е платила със 7.8 млн. лева повече заради високите цени НЗОК е платила през 2011 година 18 591 356 лева за прехвърлените 32 лекарства. При цените, договорени от Министерството на здравеопазването, за същите лекарствени продукти и при същия обем НЗОК би платила 10 782 430 лв. или 7 808 926 лева. по-малко. “Сумата от 7 808 926 лева е с 42 на сто по-ниска от действително изплатените разходи от НЗОК за 2011 година и би представлявала икономия на средства за лекарствени продукти по бюджета на НЗОК. Тези средства могат да се използват за подобряване на достъпа до качествено лечение на здравноосигурените лица, с което се подобрява ефективността и ефикасността от тяхното изразходване“, се посочва в доклада на палатата. Сметната палата посочва, че ефективността при изразходването на средствата може значително да се повиши при създаване на възможности на НЗОК да договаря цените на лекарствените продукти, които заплаща напълно или частично. В изводите се посочва, че предприетите нормативни промени за договарянето на отстъпки са предпоставка, но сами по себе си не могат да гарантират ефективност при намаляване на цените на лекарствените продукти и ефикасност и икономичност при разходването на публични средства, тъй като реализирането на такова договаряне е въпрос на “добра воля” от страна на фирмите. Дори за малки количества болниците постигат ниски цени при търговете Сметната палата е установила още, че при прехвърлянето на търговете за онколекарства от здравното министерство към болниците няма съществено поскъпване. От одита става ясно, че договаряните количества не оказали съществено влияние върху постигнатата цена като в някои болници за две опаковки от един медикамент е постигната по-ниска цена, отколкото на места, където са поръчвани над сто опаковки. В МБАЛ „Д-р Т. Венкова” АД – Габрово е договорила само две опаковки от лекарствения продукт Glivec, но е постигнала цена над 3 пъти по-ниска от тази на Министерството на здравеопазването и от референтната стойност по Позитивния лекарствен списък. С най-висока цена е СБАЛО – София, независимо от значително по-голямото договорено количество от същия лекарствен продукт – 120 опаковки. МБАЛ “Добрич” АД е договорила цена за лекарствения продукт Sutent с 10 на сто по-ниска от тази на КОЦ Русе ЕООД, независимо от двойно по-малкото количество на медикамента. И тук Сметната палата отчита, че постигнатите при търговете на болниците цени са много по-ниски от тези в позитивния лекарствен списък. Затова от сметната палата изтъкват “съществените предимства на договарянето на цените по Закона за обществените поръчки като инструмент за намаляване на цените на лекарствените продукти“. Да се завиши контролът по изписването на лекарства Сметната палата отчита трайна тенденция към увеличаване на броя на лекарствените продукти, заплащани от НЗОК и на броя на пациентите, ползвали системата на здравното осигуряване от 2008 година насам. “За някои диагнози съществено се увеличава и средногодишната реимбурсна сума, която НЗОК заплаща. Това води до увеличаване на разходите за лекарствени продукти от бюджета на НЗОК всяка следваща, спрямо предходната година и наблюдението и контролът при изписване на лекарствените продукти за лечение на тези диагнози от страна на НЗОК следва да бъде завишен“, пише още в констатациите. Проблеми с комисията по цените Сметната палата е установила още, че системно не са спазвани сроковете от Комисията по цените и реимбурсирането, което е довело до необосновано удължаване на процедурата и времето за навлизането на българския пазар на нови съвременни лекарствени продукти. Фармацевтичните фирми пък не са спазвали задължението за подаване на декларация при промяна в цената на лекарствения продукт в референтна държава. Сметната палата прави преглед и на другите, фактори, оказващи влияние върху цените на лекарствата, като отчита високия ДДС у нас. Българските фирми без съществено влияние на пазара Друг извод в одита на Сметната палата е, че българските фармацевтични фирми нямат съществено влияние на пазара. “Основната част от доставките на лекарствени продукти се извършва от 15 притежатели на разрешение за употреба, които са с най-висок процент от общите разходи за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК. През 2008 година 61 на сто от всички разходи за лекарствени продукти, са заплатени на тези фирми, през 2010 година. - 58 на сто и 51 на сто за 2011 година. Българските притежатели на разрешение за употреба са представени от 3 фармацевтични компании, които заемат 10 на сто от пазара на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично с публични средства и практически трудно могат да оказват съществено влияние върху фармацевтичния пазар“, се казва в одитния доклад.

Прочети цялата новина

Свързани новини: