България се отчита на Брюксел с бягството на Галеви, петима убийци и няколко глоби

Осъдителните присъди срещу убиеца от Перник Станислав Манолев – Сиси и срещу избягалите братя Галеви са големите два успеха на България за почти 6 години, откакто Европейска комисия въведе "знакови дела" като един от критериите за оценка на борбата срещу корупцията и организираната престъпност в страната. Това показва справката на развитието на всички 91 интересни за Брюксел процеси, с която Mediapool разполага.   Страната ни ще отчете едва 13 влезли в сила присъди от този списък, няколко висящи дела, но на другата везна стоят купища провали при разкриването на поръчковите убийства и корупцията по високите етажи на властта. Залогът е приемане в Шенген и премахването на наблюдението върху съдебната система и МВР, което е трън в очите на управляващите заради огромното политическо влияние на очаквания в средата на юли доклад на ЕК. Документът е ключов, защото трябва да обобщи успехите на страната в борбата с организираната престъпност и корупцията от приемането й в ЕС на 1 януари 2007 година.   Главният прокурор Борис Велчев отчете в четвъртък пред Народното събрание, че прокуратурата е постигнала "необратим" напредък в своята работа. Статистиката на държавното обвинение показва неколкократно увеличение на присъдите за организираните престъпни групи, данъчните престъпления, трафик на хора, кражба на европейски пари. Това обаче не лични от списъка със знаковите дела на Европейската комисия, което обяснява и нервното изказване на Велчев, че не разбира как Брюксел подбира значимите казуси. Списъкът с дела прави този въпрос ясен от само себе си.   В 13-те окончателни успеха на прокуратура, ефективни присъди със затвор има по едва осем дела. Голяма част от останалите наблюдавани от ЕК и българското общество дела обаче изглеждат безнадеждни за разследващите и прокуратурата, въпреки че започнаха с надуване на мускули и медийни фойерверки.   Успехите   Успехите на България по списъка на Брюксел изглеждат твърде малки в сравнение с провалите. Радостта от възтържествувалата справедливост с петгодишни осъдителни присъди за Пламен Галев и Ангел Христов (популярни като "братя Галеви") бе кратка, тъй като те изчезнаха точно когато трябваше да бъдат тикнати зад решетките. Това, както и разправиите между правителството и магистратите чия е отговорността за случилото се, задълбочиха съмненията за ефективността на цялата система и взаимодействието между властите.   В затвора все пак бе вкаран Станислав Манолев – Сиси от Перник, който получи 18 години затвор за убийство на наркодилър. Другото дело срещу него, водено по подозрение, че е сериен убиец, все още се влачи по инстанциите.   Друга по-сериозна присъда е тази на директора на пътната агенция от времето на "Батко и Братко" Иван Владимиров, който получи 4 години затвор. Делото срещу идеолога на скандала в лицето на Веселин Георгиев (Батко) обаче куца неспасяемо.   Властите могат да отчетат и тежките присъди от общо 36 години затвор на убийците на Мартин Борилски. По това дело обаче остана въпросът дали резултатът щеше да е същият, ако не беше безпрецедентният дипломатически натиск на Франция.   Осъдителни присъди бяха произнесени и срещу четирима души по делото "Маргините", но без Маргините.   В знаковите дела са попаднали и убийствата, извършени от Георги Цветанов във Варна и австралиеца Джон Полфрийман в София. МВР обаче не са критикувани заради проблеми с разкриването на убийствата по хулигански подбуди, а заради поръчковите такива. Осмото дело с ефективна присъда е за незаконен внос на месо от Гърция.   Условни победи   По останалите дела от списъка има само условни присъди и глоби. Скандалният бивш шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев бе оправдан 2 пъти и осъден веднъж на 2 години и половина условно. За лошо ръководство на програма ФАР Димитър Маринов от Русе е получил 8 месеца условно. Шампионът по фигурно пързаляне Максим Ставийски бе наказан с 2.5 години условно за убийство на пътя.   Огромният корупционен скандал в МВР, който доведе до оставката на Румен Петков, приключи в съда с присъда от 1.5 години условно за зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов. Той бе заподозрян, че срещу пушка и лаптоп дава информация на алкохолните босове за предстоящите акции срещу тях.   Бивш шеф на отдел "Финанси" във Висшия съдебен съвет (ВСС) Илияна Накова бе осъдена на 1000 глоба и пробация от 6 месеца, защото се опита да подкупи трима полицаи с 60 лева. Съдът не може да се гордее с това наказание, защото внукът на Кирил Рашков-Ангел бе осъден на година и четири месеца затвор за подкуп от 20 лева.   Последната окончателна присъда в списъка е глобата от 1000 лева, която бе наложена на дъщерята на бившия заместник-земеделски министър Димитър Пейчев Кристина Пейчева. Тя бе заподозряна, че е спечелила огромно европейско финансиране на своите земеделски проекти, след като е декларирала неверни данни при кандидатстването си.   Попарени надежди   Само до преди 2 месеца България мажеше да се отчете с частичен успех по делата срещу бившия шеф на НАП Мария Мургина, енергийния и туристически бос Христо Ковачки и неговия партньор Христор Вангелов. Това вече не е така, защото на втора инстанция те бяха оправдани. В неприятна за МВР и прокуратурата посока тръгнаха и делата срещу бившия изпълнителен директор на "Топлофикация – София" Валентин Димитров. Той бе оправдан на втора инстанция за валутни престъпления и източването на дружеството, като сега се води съден само за безстопанственост, но и това не е окончателно.   Оправдани от съда по всички дела са "Крокодилите", както и "абсолютният престъпник" Николай Цонев, бивш министър на отбраната.   На този фон делото срещу бившия социален министър Емилия Масларова изобщо не може да тръгне, защото съдията е в отпуск по майчинство.   По делата за злоупотреби с европейски средства, от които Брюксел се интересува, България не може да отчете нищо.   В четвъртък главният прокурор Борис Велчев съобщи, че за такива злоупотреби през 2011 година са осъдени над 150 души. Явно обаче те не са сред онези в полезрението на ЕК.   Знакови производства като тези срещу пловдивския бизнесмен и собственик на Международния панаир Георги Гергов и срещу бившия заместник-здравен министър Емил Райнов отлежават без движение в прокуратурата вече над 3 години.   Баретата, Тошко Добрев и "Наглите"   Извън Галеви, България може да се похвали със знакови присъди, които не са влезли в сила. Златко Баретата бе осъден на първа инстанция на 8 години затвор като лидер на наркобанда, но бе оправдан като поръчител на убийство. Голям успех засега са постигнатите осъдителни присъди за отвличания срещу половината от "Наглите", но и там предстоят още две инстанции.   Скандалният изпълнителен директор на "Софийски имоти" Тошко Добрев бе осъден по две дела на по 4 години затвор, един път бе оправдан, а всички останали обвиняеми от ръководството на дружеството се водят невинни. Делата за "Софийски имоти", които се наблюдават от Брюксел, са десет.   Друга "утеха" е постигната присъда от една година условно за бившия районен прокурор на София Славчо Кържев. Той обжалва. За сметка на това окончателно оправдан е друг бивш районен прокурор на столицата – Петър Чалъмов.   ЕК наблюдава и делата за купуване на гласове от последните местни избори. Резултатът за прокуратурата е 17 присъди, от които половина условни, а другата - глоби. Неприключени са 32 дела и още толкова са прекратени без виновник.   Забравените убийства   През 2007 година България бе приета в ЕС като страна, която се слави с множеството поръчкови убийства, без да може да разкрие нито едно от тях. Списъкът е дълъг, но Европейската комисия е избрала за знакови 13 от тях. През 2012 г. разкриваемостта продължава да бъде нулева, а съдбата на т.нар. знакови поръчкови убийства не са различава особено с тази на останалите близо 100 не толкова знакови.   Топлистата на Брюксел включва убийство на прокурора Николай Колев, което се разследва безуспешно от 2002 година, но делото е активно и сега. Разследването за убийството на президента на "Мултигруп" Илия Павлов е спряно, на Йордан Спасов – спряно, на банкера Емил Кюлев – спряно, на писателя Георги Стоев – спряно, Емил Дамянов – спряно. Подобна е съдбата и на делата за убийствата на Иван Тодоров- Доктора, Шинка Манова, Георги Стоев, Йордан Спасов, Бончо Запрянов, Кирил Попов и Боби Цанков. Сред толкова много поръчани трупове и нито едно разкритие, статистиката говори сама по себе си.   Прокуратурата е спряла и разследването за покушенията срещу журналиста Огнян Стефанов и бизнесмена Манол Велев.   В списъка ЕК има само две дела за поръчкови убийства, които държавното обвинение е докарало до съдебна фаза – "Килърите" и това за ямболската адвокатка Надежда Георгиева, но и по тях присъди няма дори и на първа инстанция.   В случая с поръчковите убийства, какъвто и принцип да бе избрала ЕК при подбора на знаковите дела, то България щеше да покаже същите нулеви резултати.

Прочети цялата новина

Свързани новини: