Бивши шефове на НЕК отричат нарушения по АЕЦ "Белене"

Лъжа е, че е била разрушена 80 процента готова АЕЦ "Белене", за да се реализира руският проект за нови реактори, заяви бившият изпълнителен директор на "Националната електрическа компания" (НЕК) Мардик Папазян във вторник по време на поредното заседание на временната парламентарна комисия за разследване на злоупотреби с ядрения проект. Според него от стария, прекратен в края на 1980-те години проект за втора атомна централа, са били завършени само 10-15 процента и дори не всичко от това е било унищожено заради новия проект на руската компания "Атомстройекспорт" (АСЕ). Така Папазян опроверга думите на премиера Бойко Борисов, че правителството на Станишев е разрушило на 80 процента готова ядрена централа и е продало за много ниска цена старото оборудване за АЕЦ "Белене", което сега безпроблемно работи в руската Калининска АЕЦ. Пред депутатите бившият шеф на НЕК обясни, че офертата на АСЕ е била предпочетена пред тази на "Шкода Алианс", която бе за дострояване на наличното на площадката, не само защото е била със 100 млн. евро по-ниска. Другата причина е била, че за лицензирането на морално и технологично остарелия доставен вече реактор и адаптирането му към изискванията на Международната агенция по атомна енергия е трябвало да се платят допълнително 600 млн. евро и това е щяло да отнеме много повече време от лицензирането на новите руски реактори. Папазян посочи още, че само за лицензирането на техническия проект на АСЕ са дадени 200 млн. евро и при преговорите с германската RWE за сформиране на акционерна компания за строежа и експлоатацията на АЕЦ "Белене", само проектът е осигурявал 20-процентен дял на НЕК в проектното дружество. В отговор на въпрос на председателя на комисията Диян Червенкондев от ГЕРБ как тогава оборудването за АЕЦ "Белене" сега работи без проблеми в Русия, Папазян каза, че "в Русия работят и много други обекти, които не биха работили никъде другаде". "Реактори без пасивна защита не биха могли да работят никъде в ЕС, още повече сега след аварията в АЕЦ "Фукушима", заяви Папазян. Червенкондев репликира, че 2006 г. (когато е сключен договорът между НЕК и АСЕ – бел. авт.) е била далеч преди Фукушима (март 2011 г. - бел. авт.), явно пропускайки дадените преди това обяснения от бившите шефове на НЕК, че при изграждането на АЕЦ ядреният регулатор на съответната страна може по всяко едно време да дава задължителни предписания за повишаване на сигурността на строящата се централа, които съответно променят цената на строежа. Мерки за повишаване на сигурността на ядрените централи бяха набелязани от ЕК след аварията във Фукушима. За световния ядрен пазар и цените На критиките на управляващите, че старото оборудване за АЕЦ "Белене" било продадено на руснаците без обществена поръчка и на нереални цени, главният изпълнителен директор на НЕК по онова време Любомир Велков отвърна, че "в света няма пазар на ядрено оборудване, а на ядрени проекти". "Това не е печка, която да си купиш от "Илиянци", заяви Велков и допълни, че старото оборудване за АЕЦ "Белене" е било разкомплектовано и части от него са били "давани, а не продавани на АЕЦ "Козлодуй". По думите му получената от АСЕ цена от 205 млн. евро е била "добра, за скрап нямаше кой да го купи". "Ако това оборудване няма пазарна цена, как тогава е било оценено", попита шефката на Агенцията за държавен финансов контрол (АДФИ) Теменужка Петкова. Нейното ведомство установи през април 2012 г. ,след спирането на строежа на АЕЦ "Белене", че проектът е в нарушение още от самото си начало, тъй като не са спазени изискванията на Закона за обществените поръчки (ЗОП) за избора на изпълнител, за поръчка на оборудването и за разрушаване на ненужното оборудване на площадката на бъдещата ядрена централа. Депутатът от БСП и бивш енергиен министър Румен Овчаров предложи на ГЕРБ да продаде на свободния пазар старото оборудване, което АСЕ не е пожелала да вземе и все още стои на замразената площадка на АЕЦ "Белене". "Тогава да ви видим каква цена ще му вземете", обърна се той към Червенкондев. Поредни безрезултатни спорове има или не договор Папазян припомни, че покупката на старото оборудване от АСЕ бе част от сключеното споразумение на 29 ноември 2006 г., за което и във вторник продължиха споровете дали представлява договор по ЗОП или не. Шефката на АДФИ остава на категоричната позиция, установена с проверка на подопечното й ведомство, че споразумението не е договор. Папазян твърди, че са спазени изискванията по ЗОП и сключване на споразумение с АСЕ по изискванията на българското законодателство и на международната организация на строителните инженери ФИДИК. По ФИДИК е възможно сключването на отворен договор с възможност за корекция на цена и възлагане на услуги, посочи той. Продължителен спор предизвика и допълнението към споразумението от 2009 г. за възлагането на АСЕ на дейностите по разрушаване на ненужните за ядрения проект съоръжения на площадката на АЕЦ "Белене". Според Петкова платените 109 млн. евро за разрушаването не са били включени като сума в рамковото споразумение от 2006 г. и за тях е трябвало да има обществена поръчка. Тя попита шефовете на НЕК как е определена цената от 109 млн. евро или просто е прието предложението на "Атомстройекспорт". Велков отвърна, че обемът работи е записан в точка от споразумението от 2006 г., стойността не е била фиксирана там, тъй като е трябвало руската компания да влезе на площадката и да на прави оценка на терена, остаряването на наличното оборудване и тогава да сметне колко ще струва разрушаването. Папазян допълни, че не е можело да се прави сравнение на цени за дейности, тъй като у нас такива не са били извършвани. От друга страна споразумението с АСЕ е за изпълнение на проекта "под ключ", което означава, че изпълнителят сам избира компаниите, с които ще работи по строежа, обясни отново той, след като приведе същите аргументи и на заседанието на временната комисия миналия вторник. Папазян посочи още, че под площадката има 30 см антисеизмична основа, която била "причина за гьола", при работа от компании без надзора на АСЕ е можело да бъде повредена и това да оскъпи допълнително проекта. Кой какви правомощия има? Словесен сблъсък се разрази между Папазян, Велков и депутата от Синята коалиция Иван Иванов, който ги обвини, че не са водили преговори по цената за разрушаване на съоръженията на площадката, а те настояха, че такива е имало и това било видно от протоколи на комисията. Червенкондев обаче посочи, че тази комисия била започнала работа след подписването на допълнението за разрушаване. Двамата шефове на НЕК бяха попитани от Червенкондев и Иванов как така двамата еднолично са вземали решения да подписват анекси за милиони евро с АСЕ. Папазян и Велков обясниха, че уставът на държавната компания им е позволяват да подписват сделки за над 200 хил. лв. без одобрението на съвета на директорите, но само с парафите и на двамата. Те обаче уточниха, че решенията не са вземани еднолично от тях, а след съветване с финансовия и инженеринговия консултанти – "Делойт" и "Парсънс". Петкова и депутатът от БСП и също бивш министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров пък влязоха в спор има ли правомощия АДФИ да проверява проекта АЕЦ "Белене" за нарушения на обществените поръчки. Според Димитров това е от компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията и впоследствие на Върховния административен съд, но шефката и на финансовия контрол и представителя на Агенцията за обществени поръчки Галя Манасиева твърдят, че законът дава право и на АДФИ на такива проверки. Спекулации със становището на Брюксел Иван Иванов обвини Папазян, Велков и Овчаров, че спекулират със становището на Европейската комисия за АЕЦ "Белене", тъй като то "се отнася само за това дали споразуменията с АСЕ отговарят на договора за Евратом, а не дали е спазен българския ЗОП". Овчаров поиска да знае как три предишни проверки на АДФИ през 2009 и 2010 г. при кабинета на ГЕРБ за целесъобразността на изразходването на отпуснати от правителството на Станишев 300 млн. евро за НЕК за реализацията на АЕЦ "Белене" не са открити нарушения, а "поръчковата" от април 2012 г. е намерила нередности. Червенкондев обвини, че в периода 2006-2009 г. е бил осигуряван от управляващите "политически чадър" над АЕЦ "Белене", тъй като в това време не е била правена нито една проверка на ядрения проект. В крайна сметка заседанието приключи без заключения, а председателят на временната комисия насрочи следващото за четвъртък, тъй като времето и мандатът на комисията ги притискали.

Прочети цялата новина

Свързани новини: