Висшият съдебен пост е като орден за безмълвието

Постът на главния съдебен инспектор остана единственият засега недокоснат от кадровата политика на ГЕРБ, която ударно репродуцира безмълвната безкритичност като официална държавна политика в областта на правосъдието. За фаворит на управляващите се сочи Георги Шопов – известен като активен член на бившия, еднозначно определен за скандален и вреден, Висш съдебен съвет. Добрите европейски практики сочат, че дори и само поради тази причина, той би бил негоден до живот да заема ключови позиции в съдебната система, защото веднъж вече се е провалил. В българската действителност обаче винаги има нужда от допълнителни уточнения, защото ясните неща не винаги са ясни, а "прозрачните" кадрови решения се взимат зад кулисите. Преди неофициалното най-вероятно да стане официално, трябва да се отговори на въпроса: Кой е Георги Шопов? В едно си качество той е същият като Сотир Цацаров, Венета Марковска, Анастас Анастасов, Цони Цонев, Владимира Янева, Георги Колев, мнозинството в настоящия ВСС и много други лица от галерията "добри професионалисти с дългогодишен стаж", които вече дълги години се лансират за ключовите позиции в системата. Това качество е, че Шопов не е направил нищо особено полезно за съдебната система и от мълчанието му по ключови въпроси за реформата става ясно, че не възнамерява да предприема нищо и в бъдеще. Ако не вършиш нищо, другите вършат всичко вместо теб. Това е класическа ситуация, при която решенията се взимат другаде – в случая от изпълнителната власт, а "независимата" съдебна власт просто прилага. Управляващите очевидно търсят такъв ефект от своите хора. Мълчанието в момента е голямата "добродетел" в съдебната система. В България то е злато без задължително говоренето да е сребро. Ако си магистрат с позиция и твърде много говориш, има голям риск да си навлечеш проблеми. Ако мълчиш, ще бъдеш възнаграден – с пост вместо с орден, който разкарваш насам - натам по пресконференции, но без да имаш съзнание за неговия смисъл. Самият Шопов е ярък поддръжник на тази философия, защото 5 години разкарва насам - натам позицията си на член на ВСС, а съдебната система е на същото дередже. Не, че само той е виновен, но очевидно е заложил на правилната карта, защото е на път да достигне върха в своята кариера . Орден за заслуги Заслугите и качествата на Шопов до голяма степен приличат на заслугите на повечето днешни "съдебни реформатори". Първата е, че той е "стабилен". На 23 юни 2011 година ВСС, в който участва и Шопов, отказа да си подаде оставката заради назначението на семейната приятелка на Цветан Цветан Владимира Янева. Шопов взе първи думата и обяви, че всички 350 шефове в системата, произведени от ВСС, "притежават необходимите професионални качества". Той добави, че е несправедливо е да се поставя под съмнение професионализмът на тези магистрати. След като Европейската комисия се усъмни в качествата на самия ВСС, Шопов не взе думата или поне не каза нещо смислено. Ето го полезното качество - той определено знае кога да се обади. Второто качество на Шопов е, че той наистина обича да пътува. Като член на ВСС му се събират една дузина командировки в чужбина. Тази му слабост му създаде проблеми дори и сред членове на съдебния съвет, но само, защото и те искаха да ходят тук там. Наказателният съдия от Пазарджик обаче показа, че може да брани достиженията си и се скара на колегите си, че не желаят да го пуснат в Брюксел да обсъди гражданското правораздаване. Тези подробности най-вероятно ще се появят в мотивите за издигането му за главен съдебен инспектор като "добри международни контакти" и "умение да защитава независимостта си". Последните две "качества" на Георги Шопов, които със сигурност ще бъде отчетени, са дългият му съдийски стаж и наличният административен опит. В България дори и тези понятия имат нужда от разяснение. Дългият съдийски стаж сам по себе си не означава нищо и Венета Марковска е виден пример за това. Тя има 38 години от него, но това не развило нейното чувство за справедливост, защото вече лъже с удивителна смелост пред очите на цяла България и дори цяла Европа вече половин месец. Един магистрат може да съдийства и 100 години, но да не направи нищо за справедливостта в държавата си. Дълъг съдийски стаж в Пазарджик може да означава и посредственост, но може и да не означава това. При кадруването е важно да се влезе в детайлите, което никога не се случва. В продължение на седем години Европейската комисия и немалка част от българското общество призовават управляващите да преминат отвъд клишетата при мотивирането на своите кадрови назначения. Опитът показва, че те имат за единствена цел да опаковат лъжата, която вече не може да излъже никого. Или поне никого в Брюксел. Отвъд мотивите Заради това мотивите зад кандидатурите на фаворитите на властта в повечето случаи трябва да се знаят, за да се знае какво точно да се опровергае. Сотир Цацаров е "стабилният съдия" с "безупречна репутация" на Цветан Цветанов, но той е единственият кандидат за главен прокурор на избрания от ГЕРБ Висш съдебен съвет. Вероятно в очите на Цветанов той е стабилен заради 99-те си процента осъдителни присъди, а не, защото е съдия. Владимира Янева стана шеф почти без мотиви, но там и нямаше какво да се мотивира. Членовете на сегашния ВСС на ГЕРБ станаха такива, защото НЕ обещаха да бранят независимостта на съдебната власт. Георги Колев оглави ВАС, защото бе изключителен организатор на Софийския градски съд, но накрая излезе, че не е такъв. Шефът на етичната комисия в бившия ВСС Цони Цони бе избран за съдебен инспектор и подаде оставка заради скандалите, които забърка, докато беше там. Сега неговият колега и съпричастник към тези скандали Георги Шопов се е запътил към шефския пост в същия орган. Анастас Анастасов скочи в Конституционния съд от вътрешната комисия с полицейската си школовка за справедливост. Кураторът на тази изложба от съдебни образи е удивително последователен в намерението си да превърне съдебната система в свое подобие.

Прочети цялата новина

Свързани новини: