Шедьовърът „Реноар” на Жил Бурдо откри Втория фестивал на френския филм

Почитателите на Десета муза ще могат да се насладят на десет от най-ярките образци на новото френско кино, които са включени във втория фестивал, организиран от Френския институт в България, съобщиха от институцията. Форумът се провежда в рамките на Киномания 2012 и беше открит на 9 ноември i филма „Реноар”  на Жил Бурдо.

Биографичната лента, разказваща за последните години от живота на знаменития импресионист и за взаимоотношенията му с неговия син - прочутият режисьор Жан Реноар  е своеобразна препратка към мащабната изложба „Париж 1900”, която представя част от световноизвестната колекция на музея Пти Пале  и може да бъде видяна до 13 януари 2013 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство в столицата.

В рамките на Втория фестивал на френското кино ще бъдат показани различни като жанр кинотворби: комедии, драми, исторически и биографични творби, които българската публика ще види за първи път. Киноманите ще се срещнат с актьорското майсторство на звезди като Жюлиет Бинош, Гийом Кане, Диан Крюгер, Виржини Льодоаен, Мишел Буке и др, които се превъплъщават във филми на режисьори от ранга на Оливие Асаяас, Жоан Сфар или Беноа Жако, както и с първия опит в кинорежисурата на Фредерик Бегбеде, чиито книги са преведени и публикувани в България.

Всеки от десетте филма ще има най-малко по три прожекции на френски език (със субтитри на български), а освен в „Люмиер”, те ще бъдат прожектирани още в Дом на киното и в Euro Cinema.

Предлагаме на вашето внимание ревюта* на филмите, включени във Втория фестивал на френското кино:

Великолепна актьорска игра, прекрасна операторска работа на Марк Лий Пън-бън и виртуозна режисура на Жил Бурдо предлага това „несравнимо киноизживяване”, а изненадата е, „че този сюжет не е бил заснет досега”, казват авторите на филма... През 1915 г., по предложение на Анри Матис, 15-годишната Андре Хойшлинг  - в ролята е Криста Тере  - заживява в разкошния дом на болния от артрит 74-годишен художник Пиер-Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir; 1841-1919) - в ролята Мишел Буке  Много скоро красивата млада жена връща вдъхновението на застаряващия артист и се превръща в негов последен модел и муза. Жан Реноар - брилянтно изпълнение на Венсан Ротие , 21-годишният син на Реноар (филмът е екранизация по автобиографичната му книга Le Tableau amoureux), който е един от гениалните кинорежисьор на XX в., се прибира в къщата на баща си на Ривиерата, за да се възстанови след тежка рана, получена през Първата световна война. Поразен от красотата на Хойшлинг, също като баща си, се влюбва в огненокосата красавица...

Следващи прожекции: 13 ноември, 19.15 ч., Euro Cinema; 15 ноември, 18.30 ч., Дом на киното.

„След май 68-а” на Оливие Асаяс ни връща към събитията от края на 60-те, които промениха историята.
1971. Три години след като Франция почти не се разпада заради бурните събития от май 1968. Ученици от парижките предградия все още се бунтуват както срещу реакционното правителство, така и срещу самодоволното общество. Техните пламенни теоретични дебати стигат до улицата, където полицията разпръсква демонстрациите им със сълзотворен газ и палки...

Политика, изкуство и секс се съчетават в майсторски режисирания от Оливие Асаяс  отчасти автобиографичен, филм, който отправя поглед към живота на група тийнейджъри, попаднали в един повратен момент от френската история. Изпозвайки вдъхновението си, което доведе до последните му два шедьовъра: „Летен час” и „Карлос”  сега режисьорът създава вълнуваща ода за идеализма на времето, когато безпрецедентните промени сякаш дебнат зад ъгъла…

Жил е на 17 (алтер его на Асаяс). С гъста, несресана коса, цитиращ Паскал, Маркс и Фойербах, вдъхнововен от страниците на левичарски вестници и памфлети, младежът е във вихъра на бурната реалност... Нощем той пише лозунги със спрей, а денем се опитва да помири своите политически пристрастия с любовта си към рисуването. Зарязан от недостижимата изкусителка Лор - в ролята Карол Комбс - Жил буквално попада в обятията на отдадената на общата им кауза Кристин - в ролята Лола Кретон . През лятото Жил, Кристин и приятелите им напускат разбунения от политически страсти Парижи и се отдават на бохемски живот из слънчевите вили в Италия. Там те откриват, че на техните години всичко е непостоянно - всеки ден крие нови възможности и животът очаква любопитните...

Прожекции: 20 ноември, 21.00 ч., Дом на киното; 21 ноември, 20.45 ч., кино „Люмиер”; 22 ноември, 21.15 ч., Euro Cinema.

Котката на равина
За качествата на тази великолепна анимация говорят красноречиво отличията „Сезар” за „Най-добър анимационен филм” и Специалната награда на журито от Taormina International Film Festival...

…Любимата котка на Франция прескача от комиксите на Жоан Сфар (Joann Sfar; 1971) на големия екран в тази забавна анимация, която художникът режисира с Антоан Делево (Antoine Delesvaux). Сред прекрасните пейзажи на Алжир, през 30-те години на миналия век, живее една остроумна котка - домашен любимец на местен равин и на дъщеря му Злабя. Когато котката неочаквано проговаря, след като е изяла домашния папагал, собствениците й са шокирани от необичайните й способности и от внезапното й желание да приеме юдаизма, както и от... молбата й за бар мицва! Силно притеснен от ситуацията, равинът търси най-подходящото решение за него и за общността, докато дъщеря му е истински щастлива от факта, че си има нов говорещ любимец.

Филмът за подвизите на тази бърбореща котка обединява цели три тома от оригиналния комикс и чрез остроумен хумор и провокативни въпроси за религията поставя фокус върху темата за еврейската идентичност както на субективно, така и на по-широко социално и политическо ниво, казват създателите на лентата...

Прожекции: 13 ноември, 21.15 ч., Дом на киното; 16 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер”.

В оригиналната си анимационна творба „Оживелите картини” режисьорът Жан-Франсоа Лагиони се опитва да даде свое тълкуване на изобразителното изкуство. Снимка: Blue Spirit Animation/Be-Films

В оригиналната си анимационна творба „Оживелите картини” режисьорът Жан-Франсоа Лагиони се опитва да даде свое тълкуване на изобразителното изкуство.

...В една недовършена картина съществува йерархичен свят, съставен от напълно завършени рисунки - Целите, частично завършени работи - Половинки и призрачните, бегло скицирани с въглен парчета - Скици. Целите живеят охолен живот и ненавиждат Скиците. Половинките и Скиците се съюзяват и дори Рома, от Целите, който се влюбва в момиче от Половинките, се присъединява към Лола от Половинките, когато тя започва да търси отговори на въпроса защо художникът е оставил светът им незавършен и объркан.

Докато прескачат от картина в картина, те срещат различни персонажи и пътешестват в различни светове, вдъхновени като от ярките цветове в платната на Анри Матис и Пиер Бонар (Pierre Bonnard; 1867-1947). „Оживелите картини” на Жан-Франсоа Лагиони (Jean-Francois Laguionie) е история за умението да виждаш по-голямата картина на живота, да осъзнаваш, че има много повече от това, което има на собственото ти платно. Алегорията е очевидна, историята е прекрасна и оригинално пресъздадена, така че остава да й се насладим...

Прожекции:  14 ноември, 19.15 ч., Дом на киното.

„Клод Франсоа: Моят път”

В биографичния филм „Моят път” на режисьора Флоран Емилио Сири  звездата на арт киното Жереми Рение изпълнява ролята на един от най-обичаните поп изпълнители на Франция - Клод Франсоа . Летната представя портрет на един изключителен човек: властен, маниакален, но и невероятно иновативен... През 60-те години Клод Франсоа бързо си проправя път към славата и се превръща от младежки идол в истинска поп звезда. Загива трагично на 39-годишна възраст. От неговите албуми са продадени над 67 милиона, а някои от песните му, като Comme d’habitude, са изпълнявани и на английски език – върху тази песен Пол Анка  създава суперхита си My Way...

Прожекции: 18 ноември, 15.30 ч., Дом на киното; 22 ноември, 18.30 ч., Euro Cinema; 25 ноември, 19.30 ч., кино „Люмиер”.

„Леки момичета”

С този, сниман във Франция, филм, полската режисьорка Малгожата Шумовска  навлиза в съвсем нова, тъмна и противоречива територия. Въпреки че материалът е обезпокоителен и деликатен, Шумовска умело направлява развитието на действието. Способността й да изучава в дълбочина сексуалността на съвременното общество е наистина впечатляваща, а контролът й върху историята е изумителен...

В главната роля е несравнимата Жюлиет , която със сигурност е една от най-любопитните и смели актриси в съвременното кино. Нейната героиня е Ан - съпруга, майка и журналистка, която подготвя материал за проституцията сред студентките, поръчан й от френско списание. Самата Ан симпатизира на две млади жени: нещастна полска студентка и французойка, които живеят в Париж и, по различни причини, са станали част от най-старата професия... Междувременно Ан търси начин да се справи с буржоазната реалност на собствения си живот, в който съпругът й сякаш е женен за мобилния си телефон, а синът й е пристрастен към плейстейшъна си...

...Филмът на Шумовска успява да навлезе в детайлите на много тревожни дълбини, които, досега, може би само Катрин Брейа се е осмелявала да изследва...

Прожекции: 16 ноември, 23.00 ч., Дом на киното; 17 ноември, 21.30 ч., Euro Cinema; 18 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер”.

„Войната е обявена”

…След като се запознават на купон, Ромео и Жулиета (и те не могат да повярват на съвпадението в имената) се влюбват, заживяват заедно и им се ражда дете - Адам. Младата двойка, уморена от рано сполетелите ги родителски отговорности, започва да подозира, че Адам има здравен проблем. Страх, който се потвърждава, когато лекарите откриват тумор в мозъка. Събирайки семейството и приятелите си, двамата родители обявяват война на болестта, а тяхната приказна любов потъва в неумолимия свят на болници, преумора и несигурност...

Повече сърдечен, отколкото сърцераздирателен, вторият филм на Валери Донзели , превръща „драмата на болестта“ в жизнено, изключително оригинално преживяване. С няколко разказвачи, осезаем талант, артистичен монтаж и еклектична музика, енергичният стил на Донцели напомня за Новата вълна, но е и неповторимо експресивен - чрез смях и сълзи, надежда и страх, радост и гняв. Създаден по реалните житейски преживявания на режисьорката и на нейния партньор Жереми Елкаим (Jérémie Elkaïm) - двамата изпълняват главните роли, „Войната е обявена” е красив портрет на любовта и оцеляването, казват организаторите на Киномания 2012.

Прожекции:  18 ноември, 19.00 ч., Euro Cinema; 22 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер”.

„Сбогом, моя кралице”

Новият филм на Беноа Жако , адаптация по романа на Шантал Тома , улавя и най-малкия детайл в страстите, покварата, случайните погледи на благородство и в крайна сметка от целия хаос в двора на Мария-Антоанета през първите дни на Великата френска революция, продължила от 1789 до 1794 г. (според някои историци - до 1799)...

Младата звезда на френското кино Леа Сейду  играе Агат-Сидони Лаборд, една от придворните дами на Мария Антоанета - в ролята е очарователната Даян Крюгер  - която с привидно невинен маниер умело си проправя път към благоволението на господарката си, докато съдбата не я подхвърля в съвсем различна посока. Действието се развива между позлатените покои на благородниците и крайните квартали на онези, които ги обслужват, а филмът много точно отразява духа на времето. Крюгер се справя изключително като злочестата кралица, а прекрасната Виржини Ледойен прави една от най-добрите си роли като „специалната” приятелка на кралицата - дукеса Габриел дьо Полиняк...

Прожекции: 19 ноември, 18.45 ч., кино „Люмиер”; 21 ноември, 19.30 ч., Euro Cinema; 27 ноември, 21.00 ч., Дом на киното.

„Един по-добър живот”

Амбиция - тази жажда, която никога не може да бъде утолена, е основна тема в драмата „Един по-добър живот” на режисьора Седрик Кан (Cédric Kahn). Запознаваме се с Ян - в ролята Гийом Кане (Guillaume Canet). Той главен готвач, когото ще запомним с наперената му походка, с големите планове за бъдещето, както и с това, че винаги му е било лесно да сваля жени - в този случай това е красивата Надя, чиято роля изпълнява актрисата Лейла Бехтни (Leïla Bekhti). Това което Ян не успява да направи обаче, е да си намери подходяща работа като главен готвач в някои от претенциозните ресторанти на Париж.

Младият мъж все повече мечтае за кариера и дори намира красиво местенце в гората, което планира да ремонтира и да отвори ресторант. Готов е дори да създаде семейство с Надя и синът й Слиман. Това, което липсва на двамата влюбени е бизнес нюх - Ян взима няколко кредита, но задлъжнява. Започват кавги с Надя, която един ден напуска Франция, за да търси реализация в Монреал, като обещава да се върне скоро за сина си. Естествено, „скоро” се проточва по-дълго от очакваното, а Ян открива, че дългът и високият морал могат да са лоша комбинация, която в някои случаи води до неочаквани резултати...

Прожекции:  14 ноември, 19.00 ч., Euro Cinema; 16 ноември, 18.30 ч., Дом на киното.



„Любовта трае три години”

„Създавайки филм за вредните ефекти от полемичната работа на един писател върху любовния му живот, Бегбеде съчетава енергичен комедиен ритъм в американски стил с определено френски подход към проблеми като изневярата и любовта“, написа през миналата година престижното списание за кино Variety.

„Любовта трае три години” e свежа комедия по романа на Фредерик Бегбеде  режисирана от самия автор. Главната роля във филма е поверена на Гаспар Пруст който се превъплъщава в образа на Марк Марионие - наскоро развел се писател от хайлайфа, който вярва, че любовта трае само три години. Марк е обезверен и саркастичен песимист, но на погребението на баба си, се запознава и се влюбва лудо в Алис, която е съпруга на братовчед му. Марк пренебрегва съвета на най-добрия си приятел Жан-Жорж (актьорът Джои Стар ) и двамата с Алис - в ролята е Луиз Бургоан  - се увличат в страстен романс. Докато тя не разбира кой всъщност е Марк...

Прожекции: 17 ноември, 23.00 ч., Дом на киното.

Прочети цялата новина

Свързани новини: