ВКС върна на управляващите казуса с бягството на Галеви

Върховният касационен съд (ВКС) отказа да реши проблема, с който се сблъскаха управляващите заради бягството на Пламен Галев и Ангел Христов. В свое тълкувателно решение ВКС заявява, че съдиите не трябва да бъдат задължавани да вкарат в ареста неокончателно осъдените на затвор подсъдими, защото това не е предвидено в Наказателно-процесуалния кодекс. Казусът възникна през пролетта на тази година, когато т.нар. братя Галеви изчезнаха веднага, след като съдът им наложи окончателни присъди от по пет години затвор. Проблемът неизбежно стана политически, защото предстоеше големия доклад на Европейската комисия, а Галеви и към този момент си остават най-изявените осъдени в страната. Тяхното бягство обаче хвърли нова сянка на съмнение върху способността на държавата да изпълни изискванията на Брюксел. С познат маниер премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ потърсиха вината отново в съда. Братя Галеви бяха оневинени на първа инстанция и съдът бе задължен от НПК да ги пусне от ареста. На втора инстанция обаче апелативният съд ги призна за виновни и им даде ефективни присъди, но без да ги вкара в ареста. НПК и практиката на съда в Страсбург задължават съдиите да съобразяват промяната на мярката за неотклонение за неокончателно осъдените на затвор с тяхното поведение по време на целия процес. Бойко Борисов обаче не отчете българския закон и европейските стандарти и поиска друго: "В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда - идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора". След като премиерът се обяви за масовото задържане под стража за неокончателно осъдените, горещият картоф бе прехвърлен към правосъдния министър Диана Ковачева. Тя от своя страна призна, че не може да има подобни промени в НПК и на свой ред прехвърли въпроса за решаване с тълкувателно решение на Върховния касационен съд. Решението на Наказателната колегия на ВКС обаче на свой ред върна топката в полето на управляващите. "Налагането на ефективно наказание "лишаване от свобода", не може да бъде основание за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, защото, ако това е била целта на законодателя, той щеше да го регламентира изрично", се казва в решението. Пример за това е уредбата на обратната хипотеза в чл.309, ал.2 НПК - там изрично се предвижда, че когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, оправдан, осъден е условно или на по-леко наказание от лишаване от свобода, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона, а задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. ВКС припомня, че вече е изградил своята практика по темата, като е дадена свобода на съдиите да преценяват цялостното поведение на подсъдимите и едва тогава да решават дали има опасност да се укрият. В случая с братя Галеви двамата имаха известен адрес и безукорно поведение преди да избягат и съдът нямаше как да предполага, че могат да напуснат страната през главата на гранична полиция или да не бъдат намерени от МВР, ако още са в България. ВКС припомня и еднозначната практика на Европейския съд, която също налага самостоятелна преценка за всеки подсъдим, а не задържане в ареста на общо основание.

Прочети цялата новина

Свързани новини: