Остра морална недостатъчност

Обществото ни е достигнало до най-грубия си морален срив. В България правото вече е престанало да означава справедливост, а вярата е напусната от духовността. Доказват го два актуални скандала, пише Мирела Иванова.

„Първанов: Трябваше да изтеглят Марковска по-елегантно.” Из новините на в. „Стандарт”

В последните дни обществото ни буквално и преносно прегря от два знакови скандала, неслучайно обговаряни непрекъснато, навсякъде и в цялата им сложна пошлост. Несъстоялата се клетва на Венета Марковска като конституционен съдия от квотата на парламента и озъбената битка за патриаршеското място, водена безогледно от лобитата в БПЦ, не засегнаха и не разтърсиха само съдебната система и вярващите християни, напротив – белязаха, дори дамгосаха всички ни. Причината е, че произтичат от фигури и среди, призвани да олицетворяват високите ценностни фундаменти на държавността, правото и вярата.

Естествено е да се разровим в натрупаните с времето „грехове” на прехода, които доведоха до синдрома на остра морална недостатъчност, от който страда обществото ни. И съдебната система, и църквата бяха обект на политически натиск, интриги и манипулации, знаем го. Употребявани и злоупотребявани от сменящите се правителства и конюнктури, те разградиха собственото си институционално достойнство и изгубиха доверието на българите.

Прекрачването на границите
Сякаш духовните ни пастири са призвани да потъпкат, а не да съхранят вярата ни

След смъртта на патриарх Максим техни преосвещенства развързаха всевъзможните си бесове. Макар и до този миг да не бяхме виждали кой знае какво смирение и скромност сред висшия клир със златотканите му одежди, лимузините, ролексите и архонтските простъпки, то подир загубата на мъдрия старец ни се стори, че деморализацията ще самовзриви отвътре затворената крепост на висшето духовенство. На тези ли озъбени за власт владици, непокаяли се доносници и алчни люде ще се крепи православната вяра?

Според синонимния речник на българския език, думата „морал” може да бъде заменена от етика, благочестие, благонравие, съвест, честност. И кой от многоизброените синоними можем да съотнесем без зла ирония към духовните ни пастири, които навярно в продължение на месеци до избора на нов патриарх ще ни занимават с лобистките си хватки, компромати, клевети, ще се анатемосват и взаимодонасят пред медиите, сякаш призвани да потъпкат, а не да съхранят вярата? И кой ще ги последва сетне?

Като свещенослужител и духовен пастир българите припознават отец Иван, посветения и обсебен от добротворство старец, в него съзират религиозната истина и възторженото душевно съзидание. В България служат още стотици като него, чисти и честни, всеотдайни в милостта си свещеници, но тяхното дело остава в сянката на общата развращаваща картина. Защо е така ли? Защото моралният човек днес се отъждествява с неудачника.

Отварянето на още речници
"Казусът Марковска" ни сполетя като последно потвърждение за сринатия авторитет на съдебната система

„От правото моралът се различава по това, че, първо, изпълнението на нравствените изисквания от всекиго се контролира от всички, при което моралният авторитет на един или друг индивид не е свързан с някакви официални пълномощия; второ, изпълнението на изискванията на морала се санкционира само от формите на духовно въздействие (обществена оценка, одобрение или осъждане на извършените постъпки)”, четем във Философския речник, за да потърсим обяснение и за „казуса Марковска”, сполетял ни като последно потвърждение за сринатия авторитет на съдебната система и неограниченото количество цинизъм, което трупа и излъчва от години.

Един безкраен списък от обществено порицаеми постъпки, демонстрирана арогантност, кастова надменност и конюнктурно нагаждачество, което никой Красьо не би могъл да запише, защото надали ще му стигне времето. Първанов с присъщия си апаратен речник на нищонеказващ всезнайко твърди, че трябвало да изтеглят Марковска „по-елегантно”. Но за каква елегантност може да става дума, когато обществото ни е достигнало до най-грубия си морален срив? Когато правото е престанало да означава справедливост и вярата е напусната от духовността?

*Морал (от лат. Mores – нрави) – една от формите на обществено съзнание, социална институция, изпълняваща функцията на регулиране поведението на хората във всички без изключение области на обществения живот. Из Философски речник


www.dw.de/%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/a-16391065

Прочети цялата новина

Свързани новини: