Кампанията срещу шистовия газ работи срещу националните интереси на България

Експерти и граждани изпратиха отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов и до Народното събрание, с което настояват да не се налага мораториум върху проучването и добива на неконвенционален природен газ. Публикуваме пълния текст на документа: Обръщаме се към Вас, водени от споделената ни тревога за съдбата на проучването и добива за природен газ и петрол, в това число и от неконвенционални източници. През последните месеци се разгръща организирана кампания, която пряко застрашава националната енергийна сигурност, в това число и усилията за енергийна независимост и диверсификация на източниците, от което следват не само преки и незабавни, но и дългосрочни негативни последици. Като група от загрижени граждани с познания и експертиза в тази област ние разчитаме в тези опити системност, подкрепа и защита на външни икономически интереси, за което свидетелства координацията на идентични послания от управителните тела на заинтересовани монополи и изявите на местни застъпници. Представят се катастрофични сценарии с ужасяващи екологически последствия, с единствената цел да се манипулира общественото съзнание и осуетят усилията за диверсификация на енергийните източни. Това ни накара да обединим усилията си в отстояване на интересите на енергийната независимост на страната, като се ангажираме да предоставяме на обществеността и на заинтересованите институции цялата разполагаема у нас информация, второ мнение, експертиза и професионален опит при намирането на обществено балансирани решения за ускорено развитие на проучванията и добива на нефт и газ у нас. Повод за настоящето обръщение и решение да се обединим са и представените в Народното събрание предложения за обявяване на мораториум върху проучването и добива на неконвенционален природен газ, които добавят политически контур към усилията на външни и вътрешни заинтересовани страни. Самият факт, че политически партии използват относително слабата информираност на населението за политически дивиденти е достатъчно тревожен. В този замисъл, макар и с къс политически хоризонт, тази атака срещу енергийната независимост на страната крие дългосрочни икономически, финансови, социални и геополитически цели. Със сигурност между противниците на проучването и добива на неконвенционален газ има хора, които действително се тревожат за последствията и въздействията върху околната среда на тези нови технологии. Ние също смятаме себе си за силно мотивирани да запазим екологичните баланси, което ни прави съмишленици и партньори. Но не можем да си затваряме очите, че представяните за масови протести, подходящо медийно режисирани, са инициирани в значителна част от хора с пряк интерес от съхраняване на монополни позиции при доставките и търговията на природен газ. Още по-тревожно е, че към тях се присъединяват и лица, пряко отговорни за неизгодното предоговаряне на доставките на природен газ от края на 2006 година, в която страната до този момент инкасирани загуби над 500 милиона евро. Те са платени от всички български потребители, не от подписалите тези споразумения. Между протестите и тихата бюрократична съпротива срещу изграждането на междусистемни връзки, срещу постигането на по-добри договорни условия в преговорите с "Газпром", привличането на чуждестранни инвестиции в проучването и добив в акваторията на Черно море и на територията на България, има пряка взаимна свързаност. В момента разликата между цените, които България плаща за природен газ, и ценовите равнища, на които природният газ се търгува в Турция, Гърция, Германия, Холандия и другите конкурентни газови пазари в Европа, достига до 30%. Пренесено върху купуваните обеми, това означава годишна монополна рента от порядъка на 150-200 милиона евро, които остават в доставчика и свързаните по веригата страни. Логично е загубата на подобни средства да представлява възможен мотив за финансиране на кампании и протести, които могат да осуетят или забавят намирането на алтернативи. Дори да не постигнат пълна забрана, тези атаки водят до забавяне на реалната диверсификация, удължават ползите на монополния доставчик и отслабват преговорните ни позиции при договорянето с "Газпром". Революцията в добива на неконвенционален газ в света има дълбоки геополитически и икономически последици, свидетелство за което са и последните открития в Китай и Индия на залежи на неконвенционален газ, които предполагат още по-голям интерес и изключително остра конкуренция при привличането на технологии и инвестиции в тази област в цял свят. Целият регион около нас генерира позитивни новини за взривно развитие на проучванията в неконвенционален газ – като особено активни са Полша, Румъния, Украйна и Турция. Ние изоставаме силно не само в регулацията и законодателството в областта на концесиите, които могат да гарантират и защитят интересите, но и в привличането на рискови инвестиции, без които развитията в тази област са невъзможни. Особено при срив на външните инвестиции и криза на глобалните капиталови и финансови пазари. Затова, че не извличаме максимални ползи от подземните ни богатства, до голяма степен сме си виновни самите ние. Значителна част от експертите ни в тази област работят по целия свят, защото нямат местна алтернатива. Големите компании трудно намират равноправни български партньори след толкова години липса на внимание към сектора. Развитието на проучванията и добива изискват стратегия, която интегрира в себе си не само добри намерения, но и адекватни действия и обществена подкрепа, за да може да се навакса пропуснатото и развие капацитета на българските фирми да участват конструктивно и равноправно в тези процеси. За нас енергийната независимост не е политически лозунг, а добре разчетена стратегия за устойчиво развитие, гарантираща конкурентни цени на енергоресурсите, стимулираща енергийната ефективност и нарастване на местната добавена стойност, усилваща конкурентноспособността на българската икономика. Не трябва да се забравя, че именно благодарение на външния монопол, българският газов пазар стагнира в продължение на години, а потреблението се задържа на устойчиво ниски равнища. Големите консуматори в химическата, металургичната и други индустрии не могат да си възстановят производства и пазари, а газификацията на българските райони върви с изключително бавни темпове. Вместо нормален диалог, върви кампания на сплашване, на истеризация, с всички похвати на пропагандна война. Вместо съдържателен и необременен от външни намеси диалог, който да разкрие на обществеността балансирана картина на рискове и възможности на новите технологии, сме свидетели на щампи и етикети. Вместо икономическата изгода и управление на екологически рискове, се разпространяват полуистини и откровени лъжи, целящи решения под натиска на масова психоза и моментна политическа целесъобразност. Стига се до насаждане на омраза към инакомислещите, към официални представители или експерти, който дръзнат да защитят професионалното си мнение и интересите на своята страна. Ние смятаме, че България достатъчно дълго години е пренебрегвала възможностите за задоволяване на енергийните си нужди чрез местен добив на природен газ и нефт. Упоритото насаждане от тоталитарния режим и от “по-големия” брат убеждение, че не е нужно да търсим собствени решения, когато е по-лесно да ги внасяме е изградило устойчив рефлекс към всеки опит за смяна на модела от посредничество при вноса на енергийни суровини и външен монопол към изграждане на собствен енергиен капацитет и привличане на модерни технологии и инвестиции. Не твърдим, че фракинг и другите технологии са безрискови както при проучването и добива на неконвенционални източници на нефт и газ, така и в други сфери на тяхното приложение. Нито пък, че трябва сляпо да се доверяваме на всяко предложение на чуждестранен инвеститор. Отчитаме, че при относително по-сложни рискове е нужно да се усилят механизмите и регулацията за текущ контрол върху проучвателните и добивни работи на принципи “доверявай, но проверявай”. В този смисъл намираме за нужно евентуалното създаване на отделна Агенция по подземните богатства, както и на интегрирана система за контрол и управление на рисковете, включваща всички регионални и национални звена по контрол и надзор, които в момента реализират отделните елементи на държавната политика в тази област. Съществува нужда от открита и непреднамерена информационна кампания, която да даде възможност на българската общественост да разбере действителните рискове и ползи от разработването на земните недра. Заедно с това е нужна и икономическа стратегия, която да привлича външни инвестиции и да превърне тези възможни ползи в устойчива верига от добавена местна стойност, богатство и развитие. Както е известно методът "фракинг" за добив на газ от шисти е разпространен изключително в САЩ, където добивът от шистов газ заема 34% от общия добив в страната. За последната година той е създал 600 000 работни места и допринесъл за нарастване на националния брутен продукт със 77 милиарда долара. Цените на газа са се понижили повече от два пъти, което е допринесло за понижаване на разходите на всяко домакинство с близо 1000 долара за година. Тенденцията е добивът на шистов газ да се увеличава и цената да продължава да бъде ниска и да допринася за намаляване на енергийните разходи. Няма причини близки ефекти да не се пренесат и в България. Публикациите в някои американски издания от началото на годината и излизането на филма "Газланд" създадоха обстановка, при която методът фракинг беше поставен под атака от екологични организации, която премина в пропагандна вълна, заляла САЩ и Западна Европа. В САЩ беше създадена президентска комисия, която трябваше да изясни възможностите за екологичен риск. Комисията излезе със становище, че няма доказателства за риск от екологическа вреда, а в момента тече обстойно проучване на Американската агенция за опазване на околната среда, което ще приключи след около година. До този момент комисията не е установила доказателства и обстоятелства, които да поставят метода под забрана. Да се предпоставя, че всички тези официални органи и институции вкупом са изпаднали в амнезия или морална недостатъчност, граничи с абсурд. Европейската комисия усилено работи по установяване на влиянието на метода фракинг върху околната среда. До този момент Еврокомисията не е излязла със забранителни препоръки и смята, че на този етап не се налага да се разработват специални регулации, а прилагането на метода може да се извърши в рамките на съществуващото екологическо законодателство. Във Великобритания въпросът за екологическа опасност беше разгледан от специална комисия на британския парламент, която през месец май тази година излезе със становище, което по въпроса за екологичната безопасност гласи: "Разследването не е намерило доказателства, че технологията на хидравличния взрив, която се прилага за добиването на газ, позната и като "фракинг”, представлява директен риск за подземните водни резервоари, ако сондажът е конструиран правилно. След внимателно претегляне на всички аргументи, Комитетът заключава, че мораториум в Обединеното кралство не е оправдан или необходим на този етап. Независимо от това членовете на Парламента призовават Службата по енергетика и климатична промяна (DECC) да наблюдава ранния етап на сондажните дейности изключително внимателно, за да оцени въздействието им върху качеството на въздуха и водата." Това е всъщност и нашата препоръка - да се засилят действията по надзора, особено по текущия по време на сондажните дейности. Както е известно, във Франция беше гласуван мораториум върху метода въпреки предварителните предложения гласуването в парламента да стане след обстойни проучвания от парламентарна комисия. Този мораториум остава изключение от водещите тенденции в света. Възможностите на метода се изучават в повечето страни в света, на първо място в Полша, но също и в Унгария, Германия, Испания, Канада, Австралия, Китай. В съседна Румъния предстои изпълнение на проучвателни работи в три блока, които са в непосредствена близост до перспективните блокове в България. В Турция компанията "Шел" получи право да проучва за конвенционални и неконвенционални залежи на природен газ в района на Диарбекир. Още няколко компании работят в тази област. "Газпромнефт" сам получи право да проучва за нефт и газ, включително и чрез тази технология в блокове в Югозападна Румъния и Унгария. Въпросът за използване на шистовия или всеки друг неконвенционален газ в България може да се разглежда не в противоречие с развитието на земеделието и туризма, а заедно с тях. Въпросът изобщо не стои "или шистов газ или земеделие", а "и шистов газ, и екология, и земеделие, и туризъм". В подкрепа на това са и най-новите разработки при технологията фракинг като например многостволното сондиране, което намалява площта на използваната земя, както и разработките, които свеждат шума до минимум, използват химикали от хранително-вкусовата промишленост и земеделието, напълно рециклират  използваната вода. Искаме да отбележим, че дори в случай на успешни проучвания и доказани търговски открития, до евентуалното получаване на първите количества от природен газ ще минат най-малкото три години. През това време ще се усъвършенстват технологиите, ние ще знаем плюсовете и минусите от опита на по-напредналите в това отношение страни в региона – като Полша, Украйна и Румъния. Това би ни позволило да избегнем негативните последици и се учим от чуждите грешки. Но загубеното време в началото няма как да бъде компенсирано. Както впрочем и щетите върху икономиката и потребителите – всяка година по 150-200 милиона долара и бъдещи пропуснати ползи от инвестиции, които ще са заобиколили нашата страна. През месец юни т.г. след едногодишно широко обществено обсъждане, Народното събрание прие Енергийната стратегия до 2020 година. Като един от приоритетите на стратегията е енергийната независимост, водещ елемент на националната сигурност. Проучванията и добива на шистов газ и дълбоководните сондажи в Черно море са отбелязани като важна възможност за ограничаване на газовия монопол. Ние считаме, че представените предложения за решения и закон за мораториум и забрана на проучването и добива на шистов газ представляват по същество денонсиране на приетата вече стратегия. Ето защо настояваме без забавяне да бъдат сключени договорите за проучване и добив на неконвенционален и конвенциолен газ и нефт, за рязко ускоряване и облекчаване на процедурите по лицензиране и концесиониране, при още по-строг предварителен и текущ контрол базиран на оценка за реални и доказани въздействия.   Писмото е подписано от проф. Кристалина Стойкова, Христо Казанджиев, Иван Хиновски, Иван Сотиров, Красимир Момчев, Александър Алексиев, Красен Станчев, Пламен Иванов, Илиян Василев, Димитър Иванов  и Григории Бонев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: