Лекът за фискалната пропаст в САЩ може да е също толкова вреден

 По един или друг начин, американската икономика е на път да пропадне, пише Ъруин Келнер, главен икономист на „Маркет уоч“. Едва ли е останал човек, който да не знае за фискалната пропаст пред САЩ. Освен ако сегашният закон не бъде изменен, икономиката на страната ще понесе удар от $600 млрд. от следващата година. Данъците ще нараснат с $500 млрд., а разходите ще трябва да бъдат намалени със $100 млрд.

Подобни суми са трудни за абсорбиране дори от здрава икономика, какво остава при състоянието, в което се намира американската. Цифрите възлизат на поне 4% от БВП – достатъчно да тласнат крехкото възстановяване обратно към рецесия. В опит да предотвратят подобно развитие президентската администрация и Конгресът работят трескаво по алтернативен начин за редуциране на бюджетния дефицит. Както е обичайно за всички преговори, двете страни очертават позиции, които опонентите им очевидно няма да приемат, и ги заявяват пред медиите ежедневно. Пазарите се покачват и падат в зависимост от тона на изявленията. Това, което ме притеснява, е, че и двата лагера ще достигнат споразумение, което според тях предпазва САЩ от пропадане. После ще се отдадат на празничните дни, безмерно доволни от себе си и с убеждението, че са избегнали икономическа катастрофа. Е, имам новина за политиците. Всяко компромисно споразумение, което орязва разходите и/или вдига данъците, ще засегне икономиката. Ударът може да не е толкова тежък, но неминуемо ще нанесе щети. Причината за подобна мрачна перспектива не е далеч от ума. Икономиите и по-високите данъци (или както искате да наречете предстоящото увеличение на данъчните приходи) изсмукват покупателна способност от икономиката. Иначе казано, става въпрос за фискално ограничаване. Логичният ефект е забавяне или изчезване на растежа.

Не ме е грижа дали сте кейнсианец, монетарист или от движението „Чаеното парти“, но трябва да признаете, че фискалното затягане забавя икономическата активност. Ако все още не ви е ясно, просто се оттеглете от дебата и се занимавайте с нещо друго, защото очевидно няма как да достигна до съзнанието ви. Като се има предвид всичко това, не е задължително тези неприятни сценарии да се сбъднат. Има вариант, който няма да съсипе икономиката, и той се нарича запазване на статуквото.

Помислете само, дефицитът е твърде голям, за да бъде премахнат с един замах. Разходите са 25% от БВП, а приходите едва 15%. Може много да се спори как САЩ стигнаха до това положение, но растежът със сигурност е най-доброто решение, а не затягането на коланите. Фискалното ограничение не е добра идея, когато растежът е слаб, безработицата е висока, а бизнесът е разтревожен за бъдещето. Унищожаването на покупателна способност, независимо колко благородна е причината, само отслабва икономиката. Та погледнете Европа, където строгите мерки за икономии доведоха до рецесия и масови прояви на обществено недоволство!

И без това дългът не е нищо ново за американците. Според Wikipedia с изключение на фискалната година 1835-36 г. САЩ са поддържали държавен дълг от официалното влизане в сила на конституцията на 4 март 1789 г. Съхраняването на статуквото също налага компромис, така че законът може да бъде променен. Това би трябвало да зарадва политиците, тъй като осигурява продължителен растеж и избягва нова рецесия. Надявам се да го направят, тъй като промените в закона са напълно по силите им, особено когато става въпрос за самоналожени бюджетни мерки. Конгресмените трябва да отворят очите си и да разгледат всички налични опции.

 

По „Маркет уоч“

Прочети цялата новина

Свързани новини: