Българските пушачи най-твърдоглави и нетолерантни

11/22/12 22:43
(http://e-vestnik.bg/)

Българските пушачи най-твърдоглави и нетолерантни

Протестът срещу забраната за пушене пред парламента. Снимка: Булфото

Протестният митинг на пушачи пред парламента вчера на пръв поглед прилича на израз на свободомислие и съпротива против забраните. Но само на пръв поглед. Всъщност този протест и искането да се отмени законът за забрана на пушенето в заведенията и на обществени места е израз на нетолерантност или направо казано – нахалство.
Защо?
В цяла Европа пушенето в заведения и на обществени места на закрито е забранено. Европейците са го приели. У нас обаче започва тежка съпротива. Ние тук сме някакво изключение, понеже сме били по-бедни, да помогнем да дребния бизнес с кафенетата. Като че ли това е най-важното. Най-важното всъщност е равнопоставеността между пушачите и непушачите.
Съдейки по лозунгите от митинга, пушачите претендират за равни права – тоест да си пушат в заведенията. Да, ама това не са равни права, а привилегия само за пушачите. Както на тях им е кеф да пушат, така на много непушачи наоколо им е дразнещ не просто пушека, а дори миризмата на цигари. Излиза, че за протестиращите пушачи привилегията е право.
Излишно е да се цитират статистики за пасивното пушене и колко хора се разболяват от него. Дори да не ги дразни тютюневият дим.
По-важни наистина са правата.
Ето как накратко е поставил на мястото им пушачите един от активните блогъри и фейсбук потребители Стефан Янков:
„Когато пушачите започнат да ми говорят за правата си, нека имат предвид, че пушенето не е нужда, каквото е дишането. То е наркотична зависимост (според медицината), или в най-добрия за тях случай - физиологично УДОВОЛСТВИЕ. И като такова, можем да го класифицираме някъде при секса (като някои от тях съм забелязал, че държат на пушенето дори повече, отколкото на секса). Та след като му намерихме мястото, следва и правилата за прилагането му да са аналогични: правиш секс, когато някой ти разреши, и когато не си на обществено място. Иначе си или изнасилвач, или нарушител на обществения ред.”

Пушачите могат да си настояват за отделни секции в заведения за пушачи, но това са типично български извращения. Само малък брой по-големи заведения имаха добре направени секции за пушачи и непушачи. В малките заведения и кафенета това беше недоразумение – старият закон задължаваше само да има определен брой маси за непушачи, а заведенията бяха опушени. Никой не го спазваше. Но дори всичко да е перфектно разделено, компаниите, били те двойки, тройки и т. н., няма как да се разделят на пушещи и непушещи. Така непушачите ще гълтат дима на останалите. Сега вече пушачите ще трябва да се съобразяват. Който иска да пуши – навън. Дори в Европа са много толерантни, че оставят пушачите пред входа. В Щатите до входа на заведенията има надпис, който задължава пушачите да са на минимум 15 фута (около 5 метра) настрани.
Да не остане някой с впечатление, че пишещият тези редове е някакъв заклет враг на пушачите. Напротив, самият той е пушил около 25 години от живота си, с прекъсвания. И много се радвам, че в заведенията вече е забранено пушенето. Практиката по света показва, че така наистина се пуши по-малко и пушачите намаляват. Намаляват и болните, и разходите за здравеопазване, които излизат от джоба на всички, не само от този на пушачите.
Както се оказва и други пушачи приемат забраните. Ето един красноречив пример от блога „Нещо се случи”:

Защо аз, пушачката, не искам да се пуши в заведенията

Тошка Иванова

Пуша. Много. Дневните количества варират между кутия и две кутии и половина, като за нормално приемам изпушени по 30 цигари на ден.

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/22/12 22:43 http://e-vestnik.bg/16207/balgarskite-pushachi-nay-tvardoglavi-i-netolerantni/