Европейският съвет влиза в битката за бюджета на ЕС

Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС се събират в четвъртък вечер в Брюксел за извънредно заседание на Европейския съвет, посветено на бюджета на Общността за следващия финансов период - 2014-2020 година. Срещата би трябвало да завърши в петък, но е потвърдено, че лидерите са в готовност да удължат заседанието си и в събота и неделя, до постигането на решение, свързано с обхвата и размера на бюджета, съобщава БТА. Въпреки възможното удължаване обаче, е твърде вероятно да не се стигне до решение заради непримиримите засега противоречия между страните, определяни като нетни платци, които настояват за значителни съкращения на разходите, и държавите нетни получатели (каквато е и България), които желаят запазване на досегашната бюджетната рамка. Според предварителните разчети възможните съкращения на разходите в бъдещия бюджет биха засегнали най-чувствително политиките, свързани със сближаването, селскостопанските субсидии, инфраструктурните проекти, програмата за студентски обмен и парите за администрация. Заседанието трябва да започне в 21.30 ч. българско време, като преди това председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Херман ван Ромпой и Жозе Барозу ще се срещнат поотделно с всеки от държавните и правителствените ръководители, сред които и българския министър-председател Бойко Борисов, с цел сближаване на позициите за предстоящия дебат. Засега неяснотите около предстоящото заседание са много. Известно е само, че лидерите ще участват днес във вечеря, на която тепърва ще разберат работния си график за петък. В най-добрия случай те ще приемат решения в последния за седмицата работен ден, в по-лошия ще заседават и през уикенда, а в най-лошия въпросите ще останат отворени до заседание по същата тема догодина. В навечерието на заседанието Европейската комисия отхвърли предложението на кипърското председателство на Съвета на ЕС за размер и обхват на бюджета. Така възникна необходимостта ЕК да изготви нов проект на бюджет, който предвижда разходите за седемгодишния период да бъдат 1,033 трилиона евро. Последното обсъждано предложение бе отправено от Херман ван Ромпой, който в поканата си за днешната среща даде идея за съкращение с 80 млрд. евро на този проект на комисията. Въпреки заплахите за вето и изостреното противопоставяне между различни държави и европейските институции, надеждите са да бъде постигнат компромис. Въпросът, който всички си задават, не е дали, а с колко ще бъдат орязани разходите през следващите 7 години. Въпреки призивите на Еврокомисията, Европарламента и по-бедните страни за повече инвестиции в икономически растеж и заетост, като доминиращ се очертава другият лагер - на тези, които внасят най-много в евробюджета. Великобритания най-много държи разходите в него да бъдат сериозно съкратени и заплашва с вето, ако това не стане – тя обаче, съвсем не е единствената, която настоява за икономии и по-отговорно изразходване на средствата, предава БНР от Брюксел. Британската позиция Британският премиер Дейвид Камерън има трудната задача, през следващите два дни, да отстоява британската позиция дългосрочният бюджет за 2013-2020 година да не бъде увеличаван, каквото е предложението на Eвропейската комисия. В лицето на Германия, Швеция и Холандия той има сериозна подкрепа. Според британския вестник "Индипендънт" днес в Брюксел Камерън ще настоява за орязване на разходите за управлението на ЕС. Друг британски вестник - "Гардиън" - подчертава, че Брюксел налага мерки за икономии в цяла Европа, но правилото за икономии и ограничения изглежда не важи за Брюксел. Служителите в ЕС работят на 37,5-работна седмица и в петък следобед са свободни. Техните деца се обучават безплатно в реномирани частни училища. Еврократите се пенсионират на 63 години, получавайки щедра пенсия. По изчисления на британското правителство 214 от най-високопоставените европейски служители получават повече пари, отколкото е годишната заплата от 178 000 британски лири на Дейвид Камерън. Европейските лидери, събрали се в Брюксел, ще спорят най-малко два дни за мизерния бюджет на ЕС, като по време на този спор всичко ще е обект на пазарлъци - от субсидиите в областта на селското стопанство до помощите за регионите и преди всичко прословутата отстъпка в нетната членска вноска на Великобритания, пише френският "Монд" и припомня, че отстъпката беше договорена още през 1984 г. от британския премиер Маргарет Тачър. Тогава тя използва аргумента, че разорената й страна не иска да плаща за континенталното земеделие, а в замяна да получава малко субсидии. Искам си парите обратно, настоя тогава Желязната дама и Хелмут Кол и Франсоа Митеран, уморени от спора, й направиха последно предложение, което тя прие - отстъпка от две трети от нетната британска вноска за европейския бюджет. "Искаме си парите" След това обаче сцената се повтаряше и сега всички искат подобни отстъпки или не искат да запълват дупката, зейнала заради британската отстъпка. През 1999 г. например германският канцлер Герхард Шрьодер получи правото да плаща само една четвърт от сумата, която дотогава внасяше Германия заради британската отстъпка. После холандците, шведите и австрийците постигнаха същото. Днес за подобни отстъпки настояват Дания, Франция и Италия. Последните две страни компенсират с най-много средства британската отстъпка и сега се чувстват като най-ощетени в този фарс, посочва в. "Монд". Така че сега онова, което разделя европейците, е лозунгът: "Искаме си парите!". Така европейците са заприличали на стара семейна двойка, която няма правото да се разведе, която е принудена да споделя една и съща къща, но в която всеки си брои джобните, за да демонстрира недоверието си към другия, пише френският вестник. В друга статия "Монд" припомня, че споровете около бюджета само ще изострят евроскептицизма във Великобритания, която от една година не спира да преразглежда из основи всички свои ангажименти към ЕС. Европейците пък, отегчени от поведението на Лондон, са изкушени да кажат "Вървете си" на британците. Но континентална Европа трябва да се запита дали ако Великобритания напусне ЕС това ще е от полза за съюза. В действителност ЕС има интерес Лондон да остане в лоното му. Защото единната европейска политика в областта на отбраната е немислима без Лондон, както показа миналогодишната военна операция в Либия. А лондонското Сити всъщност властва в еврото и в европейските финанси, допълва в. "Монд". Европарламентът: ЕС трябва да има силен и гъвкав бюджет ЕС се нуждае от адекватен и гъвкав дългосрочен бюджет за засилване на икономиката си и пазара на труда, заявиха лидерите на повечето политически групи в Европейския парламент по време на дебата по същата темав сряда. Тази позиция е важна, тъй като за приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за 2014—2020 година е необходимо кактоединодушното одобрение на Европейския съвет, такаи съгласието на Европарламента за всяко постигнато споразумение. Лидерът на ЕНП Жозеф Дол предупреди, че с бюджет от под 1% от БВП на ЕС "не можем да продължим да поддържаме сегашните политики“. Имайки предвид, че 571 евродепутати гласуваха за по-силен европейски бюджет, той подчерта, че ЕС се нуждае от силен и отговорен бюджет, за да изпълни съществуващите планове и обещания и добави, че "инвестициите в бъдещето са единственият начин за излизане от кризата“. Лидерът на групата на Социалистите и демократите Ханес Свобода разкритикува позицията "всеки за себе си", заета от някои държави членки. "Чуваме да се говори за 50 млрд.евро по-малко, 80 млрд.евро, 100 млрд.евро , дори 200 млрд.евро по-малко. Това е позорен акт, като че ли европейският бюджет е игра на цифри“, заяви той, добавяйки, че ЕС се нуждае от достатъчно средства, за да може да изпълнява ефективно задачите си. Лидерът на либералите Ги Верхофстадсравни европейския бюджет с националните: "Целият дебат е абсурден. Говорим за 1% от БВП на ЕС, което е по-малко от бюджета на Австрия. Германският и френският бюджет, взети заедно, са от 8 до 10 пъти повече, отколкото бюджетът на ЕС. Имаме нужда от силен бюджет, защото ресурсите на европейско равнище са единственият начин да се справим с проблемите на национално ниво. Трябва да сме готови да блокираме всяко споразумение под равнището на предложеното от Комисията“, заяви той. Българската позиция Според одобреното от министерския съвет решение България ще отстоява виждането за насочването на бюджета към изпълнението  на целите за по-бързо икономическо възстановяване, по-силен  растеж и намаляване на различията между регионите на ЕС, което  изисква осигуряването на съответното финансиране на  традиционните политики на Общността - на сближаване и за  селското стопанство. Важен приоритет за България е и осигуряването на финансова помощ от ЕС за спрените ядрени блокове в АЕЦ "Козлодуй". Засега страната се надява през следващия период да получи повече европейски средства от сегашния. Ако бъдат намалени средствата за кохезионна политика обаче, България може да се окаже сред потърпевшите и и това да не стане. По принцип надеждите за този съвет не са големи, заяви в четвъртък преди отпътуването си за Брюксел министър-председателят Бойко Борисов. "Споровете между големите държави донори,тези, които дават най-много пари в Брюксел, са огромни. Вече наникого не му се дават пари за нации, които малко работят и многопочиват.Вече тези, които много работят, искат да знаят всяко едноевро къде отива. И именно затова България е за пример в товаотношение, защото си направи така, че бюджетният дефицит ирамката да са стабилни, финансовата рамка, и харчиме парите самопо европейски проекти, които касаят цяла Европа. Това са петтетранспортни коридора, магистралите, жп линиите, пречиствателнитестанции и конкурентоспособност, образование и наука", каза Борисов пред Нова телевизия. Той изрази учудване, че "толкова малко в Българиясе дебатира по толкова важна тема, скакви ли не глупости тезанимават от сутрин до вечер, а всъщност много важната рамка,която определя колко пари България ще получи от Брюксел до 2020г., някак си не минава на дебат". "И съжалявам, че сериознитеполитически партии, които имат претенции за такива, не коментират, не си помагаме и не се мобилизираме заедно в Брюкселпо тема, която е изключително важна. Защото кохезионнитефондове, това са фондовете, които правят обединена Европа,присъединяват държавите една към друга, това са милиардите,които идват по инфраструктурните проекти, са застрашени, и то намалките държави, на бедните държави, на бившите социалистическидържави", добави премиерът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: