България се надява на повече пари от Европа за 2014 – 2020 г.

България се надява да получи повече пари от Европейския съюз през следващия програмен период 2014 – 2020 г. Преговорите за новата бюджетна рамка на срещата на върха в Брюксел започнаха с безпрецедентно закъснение в четвъртък, продължиха само час и бяха прекратени малко след полунощ без да е постигнато сближаване между позициите на двата основни лагера. Богатият Север продължава да настоява за орязване на бюджета с до 200 млрд. евро, докато бедният Юг държи на запазването на предложението на ЕС за бюджет от 1.033 трилиона евро. В петък преговорите продължават, като някои лидери прогнозират, че може да не се стигне до вземане на окончателно решение.   България иска повече пари за земеделие и инфраструктура   Премиерът Бойко Борисов изрази надежда страната ни да получи повече пари от следващия бюджет на Европейския съюз. Четвъртък беше ден за консултации, а сега цяла нощ ще мислим и работим с нашите експерти, за да може, когато искаме увеличение за нещо, да можем да кажем откъде да бъдат взети тези пари, уточни премиерът.   Конфликтите между отделните държави са огромни, желанията за пари също са огромни, каза Борисов. По неговите думи едните страни искат големи съкращения на бюджета, а другите - големи плащания.   Българският премиер е имал срещи с председателите на Европейския съвет Херман ван Ромпой и на Европейската комисия Жозе Барозу, а тази нощ на два пъти е разговарял и с канцлера на Германия Ангела Меркел.   “Казали сме нашите претенции за земеделието и за политиката на сближаване. Надявам се, че България ще получи повече пари, но предстоят нови срещи с канцлера и с председателя Ромпой, за да постигнем максимума, който България заслужава”, каза премиерът Борисов.   По думите му всички са отчели, че сме от най-добрите финансово дисциплинирани държави, а парите, които получаваме от европейските фондове, отиват единствено в европейски програми, свързани с присъединяването на цяла Европа - петте основни транспортни коридора, железопътните линии и екологията, програмите за конкурентоспособността и земеделието.   Като застрахова от евентуален неуспех за получаването на повече средства премиерът Борисов заяви, че България тръгва от лоша стартова позиция заради наследството на тройната коалиция. За съжаление брутният вътрешен продукт на България през последните 20 години е бил нисък, а това е основата, върху която се определят всички формули и парите, които се получават, каза Борисов. Като се сметне и това, че при предишното правителство бяха спрени всички фондове от ЕС и едва сега България започна да усвоява така, както останалите държави, това са лоши стартови позиции за нашата страна, допълни премиерът.   Външният министър Николай Младенов обобщи българските приоритети в преговорите - запазване на размера на кохезионните фондове, осигуряване на достатъчно средства за закриване на 1-4 реактори на АЕЦ "Козлодуй“ и защита на преките плащания за земеделските производители. Резерви могат да се намерят в оптимизиране на разходите за европейската администрация и в разсрочване на изпълнението на някои от големите европейски проекти. По думите на министъра на външните работи е необходимо да се преразгледа интензитетът на помощта спрямо различните региони, така че съкращенията да не се правят за сметка на страните с най-нисък БВП, които реално имат нужда от по-голяма подкрепа за излизане от кризата.   Болезнени решения   Ще са нужни болезнени решения за новия бюджет на ЕС за периода 2014 – 2020 г., заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. "Да свършиш повече с по-малко пари изисква политически избор. Това е болезнено дори когато съкращенията са равномерно разпределени," заяви Ромпой пред лидерите на ЕС.   Той призова европейските лидери да проявят “чувствителност и реализъм” без да забравят, че “този бюджет е бюджет за остатъка от десетилетието". Европейските лидери трябва да имат предвид интереса на Европа едновременно с националния интерес, посочи Ромпой. Постигането на споразумение е "наложително" и в "обсега на възможностите ни", заяви той.   Срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел в четвъртък започна с безпрецедентно забавяне. Обсъжданията продължиха само около час, преди да бъдат прекъснати, за да могат лидерите да обмислят преработените предложения за бюджета на ЕС, представени от председателя на Европейския съвет.   Новата оферта на Ромпой предлага още по-голямо съкращение на бюджета с 80 млрд. евро спрямо предложението на Еврокомисията от 1.033 трилиона евро, но увеличава средствата за земеделие и бедните райони, което устройства бедните страни, включетилно е по-благоприятно и за България.   Новото предложение на Ромпой предвижда разходите за изследвания, енергетика и транспорт да намалеят с 13.2 милиарда евро, докато към регионалната помощ ще бъдат добавени 10.6 милиарда евро, а към земеделието – 7.7 милиарда евро.   В търсене на моста   Засега "трудно може да бъде проправен мост над интересите на различните държави", заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц след провала на преговорите тази нощ. Той не изключи възможността настоящите преговори да претърпят провал.   Някои държави искат бюджет на всяка цена, а други настояват за качеството на бюджета, посочи Шулц. Колкото повече решението за размера и обхвата на бюджета се отдалечава от предложението на Европейската комисия, толкова по-вероятно е парламентът да не го подкрепи, добави той.   Съмнения около възможността да бъде постигнато споразумение за бюджета тази седмица изказа и германският канцлер Ангела Меркел. "Смятам, че позициите са доста отдалечени в определени отношения," каза Меркел. Тя изрази надежди за сближаване на позициите между отделните страни в петък, но в същото време заяви и съмненията си, че може и да не се стигне до постигането на конкретен резултат и преговорите да продължат в началото на следващата година.   Френският президент Франсоа Оланд заяви, че не е останал доволен от новото предложение за бюджета и предупреди, че ще продължи да настоява за повече пари за земеделие и регионална помощ.   "Все още не съм удовлетворен от това, което се планира... За нас това съкращаване все още е твърде голямо. Това, което искам, е Европа, която се движи напред," заяви Оланд.

Прочети цялата новина

Свързани новини: