Закон срещу “чуждите агенти” връща руснаците в соца

ДПА

В сряда влезе в сила нов закон, определящ международно финансираните руски неправителствени организации (НПО) като “чуждестранни агенти”. В същия ден активисти за правата на човека протестираха, че законът е отглас от времето на Съветския съюз. Законът задължава НПО да се регистрират като чуждестранни агенти, ако получават международна финансова подкрепа, и предвижда строги наказания за тези, които не разкриват своето финансиране.

85-годишната Людмила Алексеева - основателка на правозащитната организация Московска Хелзинкска група - е сред редицата критици на режима и защитници на гражданските права, които се заканват да бойкотират закона. “Нека да ме заключат. След два дни в затвора ще съм мъртва”, каза Алексеева.

Служителите на НПО, които не се съобразят със закона, са заплашени да получат до две години зад решетките. Алексеева планира да оспори законодателството пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където срещу Русия вече има повече заведени дела, отколкото срещу която и да е друга страна. Активисти за правата на човека се опасяват, че Кремъл иска да ги заклейми като шпиони, използвайки ширещия се страх в руското общество от нарастващото според мнозина западно влияние.

Много руснаци смятат шпионажа за непатриотично занимание, въпреки че самият президент Владимир Путин някога е бил агент на КГБ. Директорът на движението “За човешките права” Лев Пономарьов обвини Кремъл в “шпиономания”. Според критиците ходът срещу НПО е просто част от продължаващите опити на Путин да упражни натиск върху своите опоненти.

Анализатори твърдят, че Путин, срещу чието управление има масови протести, затяга гайките, откакто започна третия си президентски мандат през май. Глобите за тези, които нарушават закона по време на демонстрации, драстично се увеличават. Наказанията за измяна също стават по-строги. Бившият съветски лидер и нобелов лауреат за мир Михаил Горбачов заяви за в. “Ню таймс”, че в Русия има “атмосфера на страх”.

Путин омаловажи значението на новия закон, като каза на германската канцлерка Ангела Меркел само преди няколко дни, че НПО могат да бъдат полезни. Но критиците продължават да са убедени, че Кремъл взема на прицел активистите за правата на човека, работещи за организации като Московската Хелзинкска група, “Мемориал” или “Голос”, която следи за нередности по време на избори.

Уважаваният Комитет на войнишките майки, който разкри множество скандали в армията и борещият се с расизма Информационно-аналитичен център СОВА са сред групите, които могат да останат без средства и да затворят врати, след като вече не смеят да приемат финансиране от чужбина от страх да не бъдат заклеймени като шпиони.

“Този закон ми напомня за сталинизма”, каза генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд. Дори президентският съветник Михаил Федотов разкритикува законодателството, като изтъкна, че Руската православна църква също би могла да бъде сметната за “чуждестранен агент” заради клоновете й в чужбина.

Ръководството на Кремъл обаче остава непоклатимо. Председателят на Държавната дума Сергей Наришкин даде да се разбере, че законът трябва да бъде спазван строго.
Наришкин е един от 237-те членове на управляващата партия “Единна Русия”, които внесоха законопроекта и го прокараха набързо.

“Сега обществото може да види кой се опитва да проникне в съзнанието му”, каза директорката на Института за външнополитически изследвания и инициативи в Москва Вероника Крашенинникова.

Съвсем неотдавна - миналия месец - Агенцията за международно развитие на САЩ, която е един от най-важните източници на финансиране за фондациите в Русия, напусна страната заради политическа намеса в дейността й.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: