Проф. Светозар Донев повдига завесата на своите театрални мемоари

Издателство „Захарий Стоянов“и Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ канят на а представяне на книгата „Театър и музика“ от от Светозар Донев. Събитието е насрочено за 27 ноември , 17.00 ч., на втория етаж на библиотеката. 
Става дума за творец, чийто път е хвърлен на сцената и това не е метафора. Бащата на Светозар Донев починал млад, майка му се омъжила за един от диригентите, основатели на оперетния театър в България,  Илия Стоянов - Чанчето. Този човек възпитава бъдещия оперетен и оперен режисьор и го обрича да служи на театъра. И за добро, и за зло!

Защото през годините режисьорът Светозар Донев преживя немалко звездни мигове, но и преглътна тежки огорчения. Вероятно разказва и за едното, и за другото в мемоарната си книга? И дано е така, защото професорът по режисура, театралът, влюбеният в операта и в оперетата творец наистина има какво да каже! А си струва поколенията да го чуят!
"Гледал съм 25 пъти "Графиня Марица" с Мими Балканска в главната роля. Като се изправех пред оркестъра, парапетът ми стигаше до брадичката. Израснах в оперетата. Започнах да играя детски роли, след това като студент във ВИТИЗ работех в миманса, асистирах на най-големите звезди", разказва той за себе си. Съдбата му отрежда да твори редом с най-големите, с колосите на българската оперетна сцена. Самата Мими Балканска е кръстница на сина му Стефан. "Мими беше  най-красивата жена на България Аз я обожавах. В първата ми постановка "Принцесата на цирка" имаше главна роля. Това беше в края на кариерата й. Не можах да мигна цяла нощ, че ще репетирам с нея. А тя дойде като ученичка - с бяла якичка, с два цвята моливи и старателно си записваше всичко. Къщата й е до Музикалния театър и тя като Странджата вареше килограми кафе. Ако някой сгафи, не получи роля или страда за нещо, ходеше при нея да го утешава. Посреднощ да е, ще отвори. От онова златно поколение съм работил още с Тинка Краева, а Асен Русков вече беше починал. Още като студент молех баща ми: "Заведи ме да го видя. Утре ще умре, гримьорната му ще стане музей." Той да вземе да му каже. И Русков вместо да се обиди, се трогнал и ме покани. Вътре като аптека - бради, перуки, беше приготвил и бонбони да черпи" припомня си Светозар Донев.
Голяма част от тези спомени е и в мемоарната му книга. Тепърва читателят ще узнае какво споделя ветеранът за работата си като директор на Музикалния театър и на Софийската опера. И двата музикална института му дължат твърде много, защото на техните сцени Светозар Донев остави не само талант и вдъхновение, но и цялата самоотверженост на духа си.  
Повече от любопитно е до каква степен той ще повдигне завесата на всичко, което е преживял театъра. Предстои ни да узнаем!

Прочети цялата новина

Свързани новини: