Ружа Лазарова с нова книга

Издателство СИЕЛА и РУЖА ЛАЗАРОВА Ви канят на премиера на книгата ОРГАНЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО на 28.11 (сряда) от 18.45 ч. в галерия Снежана, ул. Денкоглу 30.

Книгата ще представи Емил Андреев.

Париж през 1990-те години е романтичният декор на необичайната любов, която пламва между оцелял от нацистиките лагери и жертва на комунизма. Шокираща любов между 70 годишен мъж и 35 годиншна жена, между психиатър и неговата пациентка – анорексичка. Истинска и дълбока любов, която бликва като жизнена необходимост и която ще излекува раните от миналото.
Романът дава нова перпектива за двата тоталитарни режима, нацизма и комунизма, като сравнява не толкова тяхната същност, колкото белезите които оставят в човека.
Разказът изследва властта, паметта, желанието, все ключови думи, които съставят постепено своеобразен речник на оцеляването – на живота.

Мисли от Ружа Лазарова:
„За писането – започнах да пиша и публикувам на 14-15 години, в Родна реч, като повечето ми български колеги. Но имах проблем с писателите, добре преценявах, че са егоцентрични, болни или дрогирани чудовища, които тормозят близките си, затъват в алкохолизма или се самоубиват. Не исках да им приличам. Ето защо вървях по този път мъчително. В България, пишех на български разкази и ги публикувах. Във Франция, пишех на френски романи и ги публикувах. Французите ми се възхищаваха или ми завиждаха, а аз все се цупех и бях недоволна. Едва с написването на « Мавзолей » се примирих със съдбата. Да видим докъде ще ме откара…”

„ За любимите занимания - Какво обичам да правя, когато не пиша. Отговрът ми се струва логичен – обичам да съм в движение. Да карам каквото ми падне под ръка – колело, мотор, кола. За сега само това съм опитвала, с изключение на един трактор, който карах веднъж на лавандулово поле в южна Франция. Тогава разбрах, че не ставам за трактор – въпреки бавната скорост, щях да смачкам селянина, който вървеше до мен и ми обясняваше какво точно да сторя с ръчката до волана …
При карането, обичам най-много ускоряването и завоите, всичко, което може да те извади от релси и усилва усещането за скорост.
Обичам да пия, да пуша и да купонясвам, но с годините взех да се уморявам… Навремето, докато следвах френска филология в Софийски университет, играех пантомима и тенис. Имаше университетски тенис-отбор, с който ходехме по лагери на морето и планината да тренираме. Тренирахме основно « тенис на маса » – този лаф не е от мен, а от един пълничък и много симпатичен студент по право, Пендо, който сега живее в Америка. Тогава все още бях в разцвета на силите си и поглъщах такова количество алкохол без да се напия, че ми бяха измислили прякор « кухия крак » - имено там отиваше алкохолът, с който се наливах.
Обичам да спортувам, това ми помага да изразходвам енергията, която притежавам в огромен излишък. Бягане и плуване са основните спортове, които практикувам в момента, зашото са най-евтините. Всъщност, в София само бягам или карам колело, басейните са прекалено скъпи. В Париж са обществени, струват две евра и половина, а за безработни или бедни са безплатни.
Спортувам също така, за да заздравя мускулите на гърба си, които са ми необходими, за да седя с часове наред пред компютъра без да ме заболи нещо. Затова твърдя, че писателството е спортна дисциплина. Някой ден, като ми се изчерпи вдъхновението, вероятно ще започна частен бизнес – фитнес за писатели. Но преди това ще го опиша в книга.
Нямам блог, защото намирам че интернет пространството е пренаситено от думи. Пиша за тези, които имат желание (времето винаги се намира) да четат допълнително.
Имам фейсбук сравнително отдавна, но все още се бъркам, когато пращам покани или съобщения, и рекламната страничка за Органът на мълчанието ми отне почти едно денонощие. „

Прочети цялата новина

Свързани новини: