Въпреки икономическия бум дълбоките различия в Турция продължават

Близо до бреговете на Босфора, на няколко минути път с кола от залива, в района на който са построени къщи за милиони долари и са закотвени яхти, марките Джими Чу и Прада си съперничат за вниманието на истанбулския елит в стъклената ротонда на мола Истинийе парк. Търговският център е емблема на икономическия бум на Турция, успешен мол, който отправя предизвикателство към търговския застой в по-голямата част от Европа. Зад комплекса с паркинг с обслужващ персонал и шикозни бутици, обаче има бедняшки квартал, приютяващ турците от провинцията, дошли в този град с 14 милиона жители, за да търсят работа, но въпреки бързия икономически растеж трудно успяват да осигурят прехраната си. Неравенството подклажда "отчуждението и лишаването от граждански права" в най-бедните части на страната, каза Синан Юлген от базирания в Истанбул Център за проучвания в сферата на икономиката и външната политика. Неравенството също така задълбочава разцеплението в обществото по въпроси като развиващата се демокрация в Турция, човешките права и религията. Въпреки почти десетилетие на почти непрекъснат растеж, в който Турция се превърна в мюсюлманска демокрация, свързваща Европа и Близкия изток, бездната между бедни и богати съвсем малко се е свила. През 2011 г., когато Турция имаше най-бързо растящата икономика в Европа, радвайки се на растеж от 8,5 на сто, най-богатите 20 на сто от 74-милионното население на Турция осигуриха почти половината от националния доход. Най-бедните 20 на сто от населението са осигурили едва 6 на сто от дохода. Турция е на трета позиция сред 34-те страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по показателя за неравенство по отношение на доходите. И това е така въпреки средния икономически растеж от 3,5 на сто в периода между 2007 и 2011 година, задвижван от силното потребителско търсене и интензивното строителство. Според анализаторите неравенството в Турция се дължи от части на непропорционалната данъчна система, която получава две трети от приходите си от косвени данъци като 18-процентовото ДДС върху повечето стоки и услуги, вместо от преки вземания като данък върху доходите, който може да бъде направен така че по-богатите хора да плащат повече. ДДС-то също изглежда "изопачено", тъй като ДДС-то за облеклото е 8 на сто и нула за някои скъпоценни камъни. Други фактори са ограничените права на синдикатите и пречките за жените, търсещи работа в традиционното мюсюлманско общество. Също така нивото на безработицата в Турция остава сравнително високо - между 8 и 9 на сто. Социалната държава я няма в Турция. Най-много данъци се събират от средната и по-ниските класи, каза турският икономист Мустафа Сьонмез. Той също така се спря и върху строгото законодателство, ограничаващо дейността на синдикатите, което датира от времето на военния преврат през 1980 г. За равното разпределение на доходите са необходими силни синдикати, но това право е било отменено след 12 септември 1980 година. Работниците нямат думата при разпределянето на доходите, каза Сьонмез. През октомври 2011 г. 16 на сто от населението е било класифицирано като живеещо под прага на бедност, с приходи от 3120 лири (1745 долара) месечно за четиричленно семейство. Жените са особено уязвими в едно общество, където много от тях не се насърчават да работят или да се стремят да получат по-добро образование. Едва 30 на сто от туркините и малко над 40 на сто от турците на възраст между 15 и 24 години работят или активно си търсят работа. Наистина трябва да бъдеш квалифициран, каза 23-годишната Зейнеп Йълдъз, завършила професионално училище преди пет години, но добави, че се е отказала да си търси работа. За хора като мен стана много трудно да се намери работа, защото повечето хора е момента имат висше образование, каза тя. Тъй като тя повече не си търси работа Йълдъз не фигурира в официалната статистика за безработица. В статистиката не фигурират още 13 милиона домакини. Критиците казват, че правителството се е съсредоточило върху социалните програми, за да бъдат намалени ефектите от безработицата и да бъдат свити разходите за бизнесите на хората в най-силно засегнатите от безработицата райони на страната, вместо да опита да изкорени причините за неравенството. По-рано тази година правителството разкри национална стратегия за заетост, включваща професионални програми за обучение и стимули за бизнеса, за да бъдат наемани повече работници и да се осигурява обучението им. В някои случаи правителството осигурява пари за заплати и за социално осигуряване за шест месеца. Докато подобни програми несъмнено помагат, те не решават проблема за създаването на достатъчно работни места за младото и бързо увеличаващо се население, казват критици. Средният годишен прираст на населението бе 1,3 процента в периода между 2004 и 2010 година, според Световната банка, в сравнение с 0,3 на сто за Европа и Централна Азия. Повечето работни места са в Истанбул, в административната столица Анкара и в други големи градове. Някои провинциални райони са изостанали, особено Югоизточна Турция, където бедността подхранва въстаническата дейност на бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК). Правителството, ръководено от 2002 година от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която е с ислямистки корени, изтъква рекорда си. То подчертава факта, че нивото на безработицата е по-ниско от пика от 14 на сто през 2009 година, в апогея на световната финансова криза. Турция е единствената страна, намалила безработицата в периода след световната криза чрез стимули и закони, позволяващи инвестиции в обучението на работна сила и намаляването на трудовите разходи за работодателите, каза Муамер Джошкун, директор на Турската служба по заетостта към министерството на труда и социалната сигурност, която посредничи между работодателите и търсещите работа. По данни на министерството правителството е назначило около 2700 души, които подбират хора, търсещи работа, за позиции в различни компании. Правителството казва, че има за цел безработицата до 2023 година да бъде 5 на сто. Въпреки това социалното неравенство е поразително голямо при управлението на ПСР, която получава по-голяма част от подкрепата си от по-бедния социално-консервативен Анадол. Откакто дойде на власт се наблюдава и увеличение на броя на хората от класата на богатите, включително на промишлени магнати и предприемачи с тесни връзки с правителството. Засега ПСР може да избегне някакви сериозни политически последици заради въпроса за неравенството. Партията спокойно спечели последните парламентарни избори през юни 2011 г.; най-бедните хора често са религиозно консервативни и затова не е вероятно да застанат срещу правителството с ислямистки корени. Критиците обаче казват, че неравенството в Турция може да се превърне в политически проблем за ПСР в бъдеще, ако правителството не инвестира повече за образованието, селското стопанство, за да се помогне на по-бедните региони и да се насърчат жените да се присъединят към работната сила. Последните проучвания на общественото мнение показват, че обществената подкрепа за ПСР може да падне под 50 на сто. Стратегическата сила на Турция е нейната млада работна сила, каза Фаик Йозтрак, отговорник по икономическата политика в основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП). Ако надеждата на младите да достигнат желания стандарт на живот постепенно намалее, Турция може да се изправи пред сериозни социални проблеми, добави Йозтрак. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: