Позвъних на 112 – от умрял писмо да чакаш… В МВР не си знаят задълженията

Посред бял ден, около 12:30 часа, паркирах с колата си до блок 41А в ж.к. „Овча купел” 2. На слизане видях, че автомобилът до мен е със счупено предно дясно триъгълно стъкло и свалено наполовина стъкло на същата врата.

Вътре в автомобила се виждаха парчета стъкло, отворена жабка с вещи в безпорядък в нея и на пода под нея. На мястото на аудио уредбата се виждаше дупка със стърчащи от нея кабели и счупена част от панела на таблото на автомобила.

Като съвестен гражданин позвъних на 112. Обясних на служителката, че вероятно става дума за престъпление, посочих номера на автомобила – С 0025 КВ, марка, модел, цвят – Фолксваген Поло, тъмно син, къде точно е паркиран.

Служителката записа имената ми и ме попита кой е собственик на автомобила. Уви, не знам кой е, отговорих. След разговора напуснах мястото, уверена, че съм си изпълнила гражданския дълг и органите на МВР ще вземат необходимите мерки.

Около 14:30 часа се върнах отново на мястото и с изненада установих, че разбитият автомобил е си е още там в същото състояние. Позвъних отново на 112, помолих служителката да ме уведоми за предприетото във връзка с обаждането ми по-рано. Тя ме помоли да изчакам и ме свърза с дежурния офицер в 6-о РУП – МВР.

Не мога да му посоча името, тъй като той не ми ги съобщи. Обясних и на него, че около два часа по-рано съм подала сигнал и не виждам нещо да е предприето. Затова моля да ми обясни каква е причината.

Отново ми зададоха въпроса собственик ли съм на автомобила и познавам ли го. След като отговорих, че нито съм собственик, нито го знам кой е, дежурният ме уведоми, че лично той е направил справка за автомобила и тъй като собственикът не е посочил телефон за контакт, нямало как да се свърже с него и да предприеме каквото и да било.

В разговора на няколко пъти дежурният питаше: „Госпожо, според вас какво да направим?”

Останах възмутена от разговора, и като юрист, практикуващ в областта на наказателното право, и като гражданин, който си дава сметка, че може да се окажа в същата ситуация. Обзе ме чувство на безпомощност в сблъсъка ми с МВР.

Имам претенциите да съм наясно какво представлява престъплението от общ характер и как трябва да се реагира от МВР при съобщение за такова престъпление. В подобна ситуация волята на собственика няма никакво значение дали ще бъде предприета проверка и разследване на извършеното престъпление.

Още по-малко пък това зависи от намирането на собственика (за което в случая не бяха направени каквито и да било усилия) или присъствието му на място.

Озадачена от това, че има хора в полицията, които не си знаят функциите и задълженията, написах сигнал до МВР, да вземат необходимите мерки. Оттогава минаха 10 дни. Все още чакам да ми отговорят или да ме потърсят.

Прочети цялата новина

Свързани новини: