Гърция между еврото и Арабската пролет

В началото на 90-те години, тоест от падането на режимите в Източна Европа на така наречения реален социализъм до началото на икономическата криза през 2008 г., публичният дебат за европейска интеграция се определяше от разграничението между Изтока и Запада.

Това разграничение се използваше като препратка за исторически регистрираните граници, и това ставаше до такава степен, че в географски и културен план разликата между Рим и Византия се интерпретираше в съвременен вариант, за да потвърди геополитическото разделение, формирано от Студената война в следвоенните години.

Понятието “Запад” имаше двояк смисъл и се дефинираше от евроатлантическите съюзи, възникнали след края на Втората световна война и намерили израз в НАТО. Разбира се, това понятие се определяше и от напредъка, просперитета и стабилността, излъчени от предишните европейски демокрации.

На противния полюс, понятието “Изток” обхвана или Балканите, завърнали се отново на сцената с насилие с гражданските войни в бивша Югославия и със заплахата от “балканизация” на насилствено възникващите нови нации-държави в резултат на разпадане на по-големите многонационални идентичности и образувания, или бившите комунистически народни републики от Централна и Източна Европа, присъединили се през 2004 г. към Европейския съюз, довеждайки до възстановяване на единството на европейското пространство след почти шест десетилетия двуполюсно разделение, сблъсъци, конфликти и най-вече изолация.

За малък период от време, между 2004 и 2008 година, пролича, че въпросните разделения са на път да изчезнат. Европейският идеал изглеждаше способен да изличи комплексите от миналото на стария континент.

Раздвижването между народите, премахването на границите, свободата в търговията и особено общата европейска валута създадоха впечатлението, че Европа може да превъзмогне историческите противоречия и етнически противопоставяния и да наложи една единна, сигурна икономическа и социална среда за напредък и развитие.

С появата на голямата международна финансово-икономическа криза през 2008 г. разликата между Запада и Изтока бе заменена от тази между богатия Север и бедния Юг.

“Границата” Север-Юг предхождаше глобализацията от 60-те и 80-те години. Разграничението съществуваше от тогава в Европа и отразяваше най-вече разликите в равнището на развитие и просперитет, както и политическото изоставане, съпроводило европейския Юг. Когато говореха за Юга, европейците от северната и централната част на стария континент разбираха Гърция, Испания и Португалия, имали общо политическо и икономическо минало, тъй като бяха преминали през диктаторски режими и бяха генерирали големи емигрантски потоци към богатите страни на европейския Север.

Тези три страни се стремяха и успяха да влязат в европейското семейство, надявайки се предимно на облаги от демократизацията и политическата стабилност, от премахването на изолацията и реформаторската динамика, а също и от иновационната динамика, която ресурсите на общността биха могли да осигурят и да повдигнат жизнения стандарт на народите. И те за почти три десетилетия се домогнаха до благата от участието си в европейското семейство.

Финансовата и икономическа криза през 2008 г. обаче показа несъвършенствата, изоставанията и, разбира се, зависимостта им от ресурсите и условията на стабилност, които самата несъвършена Европа им бе предоставила. И съвсем естествено, когато тези финансови потоци пресъхнаха, на повърхността изплуваха дефицитите от интеграцията и старите различия, старите разграничения се появиха отново на сцената.

В случая с Гърция разликата между Севера и Юга отразява не само икономическата безизходица. Заради географската близост на страната с друго огнище на напрежение и кризи - Близкия изток, запазването на това разделение крие и опасността от политическа безизходица, която би могло да намери израз в понятието “политическо отклонение”.

Това понятие в Гърция е добре познато. Влиянието на “Арабската пролет” върху едно общество, обзето от липсата на доверие към институциите, колективното фантазиране за сваляне на една корумпирана политическа система по примера на бунтовете на народите от Египет или Либия, обиждането на политици, публичното замеряне на посланици, изблиците и приканванията за линчуване и насилие отдясно и отляво, са ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител