Арабската пролет: защо Франция си затвори очите?

Пиер Вермеран (PIERRE VERMEREN) е един от признаните специалисти по история на  Магреб. Негови статии намират място в редица френски издания, като последната му “Арабската пролет: защо Франция си затвори очите?” от 17 февруари е поместена в Liberation. Последната му книга е “Развенчаването на Магреб” (2011). Преводът е специално за Intidar.

Недоверието, с което френският елит подкрепи „пролетта на арабските народи” води до много въпросителни. От страна, която без срам се окачествява като „родината на човешките права”, се очаква особен ентусиазъм по отношение на текущите събития. Но „голямата сестра на народите”, която беше вдъхновила европейската пролет през 1848г., изглежда вкаменена и в разрез с убежденията си. Франция се намира в положението на Великите сили през 1848г., настръхнали заради революционната вълна в Париж.

В същото време Франция е била изоставена. Нейното послание остава неясно, след което преминава в „колониална авантюра”, а САЩ правели сметки за демократичното месинанство на „велика нация”.

Франция отказа да се присъедини към  американския дискурс за “демократизацията на Близкия и Средния изток” , в контекста, който е познат; но този принципен отказ трябва ли да отстрани неизбежната демократизация на арабските общества? Французите приключват темата и се съгласяват идеята за сила, изградена от митове, в партньорство с авторитарните и корумпирани арабски елити. Араби, бербери, кюрди и персийци не биха искали да бъдат управлявани чрез сила. Диктатурата е необходимото зло, която в много дълъг период от време би позволила трансформацията на обществата. В по-близък план ирационалността, религиозността и постоянното насилието върху тези народи налага  една авторитарна форма на управление! Тайните полиции са все още най-добрия начин за контрол върху надигащите се народи .

В такъв случай, французите са направили договор с арабския авторитаризъм. Десетилетия наред, той е въплътен в образа на зрял мъж, намазан с гел, носещ златна верижка и Рей Бан, с червено Marlboro в устата, задължително Mercedes и къщи, които е придобил като израз на успех от неговата свещена дейност. Този пазител на реда на арабските общества е комисар, офицер в обществените сили за сигурност, бюрократ или част от народа. Той започва кариерата си през 60-те или 70-те, когато бюрокрацията се състои от служители с диплома за основно образование. Без идеология, враг на интелектуалците и „брадатите”, като не разбира нито техните мотиви, нито тяхната култура, без срам десетилетия наред затвърдява правомощията си върху масите, които безгранично са му се доверили. Огненият Дрис Басри, бившият министър на вътрешните работи при управлението на Хасан II, е идеалния пример за парвеню, което стига до върха на държавата.

За бивша колониална сила, която пази спомена за насилието и големия страх от края на колониите, двуезична й „отговорна” чиновническа власт е гарант за реда в южното Средиземноморие. Този патернистичен и авторитарен образ напомня за филма „Хората и Боговете”, който препоръчва на монасите да напуснат Тибхирин (това е селище в Алжир, което става свидетел на ожесточени действия по време на бунтовете в Алжир през 1990те години) . Погледнато от Европа, идеята за демократизация на региона беше оставена във времето, за по-добри дни, а също така и безпрекословно се приема, че сирийците живеят във военно положение от 1967г., египтяните от 1981г., алжирците от 1992 г. насам …

Туризмът не прави нищо в посока на това приемане. В продължение на десетилетия той стана основно средство за контактуване между Европа и Северна Африка. Египет на Мубарак и нейните 80 милиона жители бяха поставени в задължителната театрална обстановка на преминаващите 10 милиона туристи, търсещи руините на фараоните. Мароко и Тунис с техните 45 милиона жители създават изобилие от ниско платена работна сила, така че туристите да могат да се отпуснат на слънце на 1000 или 2000 километра от дома, за 250 или 300 евро на седмица. В същата линия един отговорен французин от RFI заяви, че режимът на Бен Али осигурява оптимални условия на сигурност за туризма! Кой го интересува, че службите за сигурност  осигуряват тази сигурност благодарение на тайна полиция, побои в полицейските управление и ежедневни своеволия. На кого му пука, че тези сили за сигурност имат заслуги за ширещата се корупция и позволения секс туризъм. Филмът на тунизиеца Нури Бузид – Bezness показва как през 1988г. търговията с плътта е неразделна част от туристическата офанзива.

Що се отнася до френския елит, те отдавна имат връзки в Магреба и Египет. Цял набор от президенти (Франсоа Митеран в Луксор, Жак Ширак в Тарудант, Никола Саркози в Маракеш), министри, както и много други, са се наслаждавали на мекия климат и магребските обичаи. В продължение на голяма част от мандата на посланика Мишел де Бонкорс в посолството на Франция в Рабат, в периода 1995-2001г, 400 френски министри са имали престой в Мароко по лични причини! Тази френска „магребофолия” (страст по Магреб, казано в смисъл на подигравка) е била скрито критикувана. Нима това не е туризмът, противно на вулгата, който съживява този регион. Той никога не надвишава 10% от БВП, дори често се ограничава до 5%, по-малко от доходите на работниците емигранти! Също така поддържа илюзията за междукултурни контакти , настоява, че развива компетентна и двуезична младеж за нискоквалифицираните работни места. „Туристификацията” в развитието на туристическия бизнес в Магреб е мит.

В този контекст „Арабската революция” нарушава добре организирания начин на живот на „тесния кръг буржоа”, изпълнен със сладки илюзии и анулирани застраховки. Обичайният ход на нещата, задръстванията и зимните ваканции изглеждат смешно спрямо повторното отбиване от пътя на историята на южното Средиземноморие. Или история, която е брутален спомен и път към непознато, все едно  се е отказала от нашите  общества. Геополитическата система, която е изградена върху тишината и унижението на народите от Северна Африка, е нарушена. Прословутата hogra (унижение), оскърбление, изразявано в редица статии и разговори за Магреб, бяха горивото на въстанието. Това усещане провокира вулканичния напор, а от 80-те години доведе до рязко увеличаване на постоянния миграционен поток, затворено определени в посока към политически ислям и възходяща вълна от самоубийства. Марк Феро е насочил нашето внимание към силата на горчивината в историята на човечеството.

И накрая, арабските революции ни задължават да помислим отново за ролята на държавата и произхода на нашите отношения с арабо-бербеския заден двор на Европа. Може би е една неочаквана възможност за обновяване на отношенията и значението на Средиземноморския съюз?

Прочети цялата новина

Свързани новини: