Еврозоната се готви за решаваща година

ДПА

Еврозоната се насочва, както се очертава, към една решаваща година за съществуващия вече 13 години валутен блок. За момента обаче изглежда еврозоната е обхваната от крехко спокойствие на фона на тригодишната борба за спасяване на еврото.

Това се случва, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви нови спешни мерки, които целят да укрепят доверието в 17-те страни от валутния съюз и на фона на признаци, че европейските лидери ще се изправят решително срещу продължителната дългова криза.

Според мнозина анализатори говорят има надежда, че икономиката на еврозоната може да набере инерция в края на 2013 година, след години на свиване и тежки реформи. “Да, има светлина в края на тунела, но още дълго ще се лутаме в тъмното,” посочи икономистът от ING Bank Карстен Бржески.

Всъщност вече има признаци, че икономиката на еврозоната може първоначално да затъне по-дълбоко в рецесия през 2013 година, докато заплахата от нов натиска на пазара продължава да витае над страните членки, които инвеститорите определят като уязвими. Освен за Испания и Италия в Европа нарастват опасенията, че Франция също може да се сблъска с трудни времена.

Миналия месец рейтинговата агенция Moody’s понижи рейтинга на Франция, като обърна внимание на усилията на Париж да увеличи икономическата конкурентоспособност и да намали огромния бюджетен дефицит и дългови равнища на фона на слабия икономически растеж. Moody’s свали след това и рейтинга на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), отчасти заради голямата вноска на Франция във фонда.

Като се има предвид централната роля на Франция в европейските дела, опасенията, че втората по големина икономика на еврозоната може да се превърне в новото слабо звено на валутния съюз, могат да доведе до нов спад на инвеститорското доверие.

Въпреки това с наближаването на края на годината на европейските финансови пазари изглежда се е завърнало едно по-положително настроение след дълъг период на нестабилност, предизвикана от страховете, че еврозоната ще се разпадане.

По-конкретно споразумението от миналата седмица за намаляване на гръцкия дълг и предложението на ЕЦБ от август за нова програма за изкупуване на държавни облигации помогнаха да се спре повишаването на лихвите на ценните книжа на страни като Италия и Испания.

Перспективите обаче икономиката на еврозоната да продължи да се свива през идните месеци може да предизвика нов натиск върху сериозно задлъжнелите страни от еврозоната, докато те се борят да сложат в ред финансите на фона на стопяващ се икономически растеж и повишаване на безработицата.

Освен това всяко подобрение на световната икономика зависи от това дали американският политически елит ще постигне фискално споразумение, което ще предпази Америка да не изпадне отново в рецесия.

Мрачните икономически перспективи увеличават и риска от по-големи и съпроводени с повече насилие вълнения в засегнатите от рецесия части на еврозоната. Същевременно по-бавният икономически растеж би могъл да допълни усещането за умора от спасителните планове в големите икономики на еврозоната, в които гласоподавателите стават все по-недоволни от цената на мерките за икономии.

Така на европейските лидери ще им стане още по-трудно да вземат тежки решения, пред които са изправени догодина, като например окончателно оформяне на споразумението за надзорния банков орган или подпомагане на еврозоната да излезе от кризата.

Проблемът на Европа е, че съдбата на плановете й да запази целостта на еврозоната може отново да бъде в ръцете на гласоподавателите, тъй като са насрочени парламентарни избори в Италия и Германия.

Изборите в двете страни вероятно ще са ключови тестове за настроението на електората на най-голямата и третата по-големина икономика на еврозоната. Опасността обаче е, че струпването на избори може да съвпадне с действия на финансовите пазари, които да изпробват готовността на президент на ЕЦБ Марио Драги да направи всичко по силите си за спасяване на еврото. Такива изпитания могат да бъдат нови ...

Свързани новини: