Как разведки под прикритие откраднаха “История славяноболгарска” през 1985 г.

12/12/12 22:46
(http://e-vestnik.bg/)

Как разведки под прикритие откраднаха “История славяноболгарска” през 1985 г.

Снимка: Държавен архив

На 16 декември 1985 г. трима поклонници, стъпват в Градината на Божията майка – Света гора, Атон. Те се представят като обикновени туристи, но странното е, че пътуват с дипломатически паспорти. Още по-странен е изборът на крайно неподходящия зимен сезон за посещение на святото място.

И тримата – Иван Генев, вицеконсул в Генералното консулство на НРБ в Солун, Венцислав Агайн, първи секретар в посолството на НРБ в Атина и Динко Пехливанов, съветник на българския посланик в Атина – отиват в Света гора за първи път, въпреки че от година работят в Гърция. Дипломатите носят подаръци на монасите от българския манастир „Св. Георги Зограф”. Възнамеряват заедно с тях да отбележат празника на Св. Никола (на 19 декември по стар стил), въпреки че са атеисти и членове на Българската комунистическа партия.

От пристанището Дафни, на което слизат, се отправят за столицата на монашеската република Карея, където получават разрешителни за 4-дневен престой. През зимния период пътува само един кораб дневно и те преспиват в Конака на българския манастир в Карея. На следващия ден, 17 декември 1985 г., от Дафни отплават с кораба за пристанището на „Зограф”. Преди да се качат обаче е извършена митническа проверка. Те забелязват, че щателно се проверява багажа, но не и пътниците.

На пристанището на „Зограф” ги очаква игуменът на манастира архимандрит Евтимий. В обителта всички монаси ги посрещат радушно. Настаняват и тримата в една стая, по тяхно желание. Присъстват на вечерната служба, след което лично игуменът показва на гостите двете църкви „Св. Георги” и „Успение Богородично”. Вечерят с всички монаси. Тогава вицеконсулът Генев говори с библиотекаря отец Пахомий за следващия ден в 9 часа сутринта да им покаже библиотеката.

В уговорения час на 18 декември 1985 г. трима поклонници са въведени от библиотекаря в библиотеката на манастира. Там той им показва различни забележителности. Гостите изразяват желание да разгледат конкретно една книга. Той им я показва. Тогава консулът Генев му казва, че с цел запазване на тази „свещена книга” трябва да я поставят в прозрачна кутия, която носят за целта. Взима кутията от стаята, в която са настанени и се връща в библиотеката. Тогава се случва нещо нечувано в историята на „Зограф”!

Поклонниците тайно присвояват оригинала, като го подменят с копие. Ето как е описан този момент:

Самата подмяна на двете „книги” стана трудно, но незабелязано от отец Пахомий. Благодарение на проявената съобразителност и бързина от „ИВОВ” и „БИЖЕВ”, а също и с помощта на Динко Пехливанов, който също отклони вниманието на отец Пахомий.

След запечатването на „книгата” в плексигласовата кутия, тя бе поставена в стъклената витрина, която се заключва. След това се качихме да разгледаме ценните книги на втория етаж на библиотеката, където отец Пахомий на няколко пъти изрази радостта си, че „книгата” в бъдеще вече няма да бъде пипана от никого.”

Подменената „книга” е оригиналът на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, която след откриването й през 1906 г. близо 80 години се пази ревностно от българските монаси и се предава от библиотекар на библиотекар.

Описанието на случилото се на 18 декември 1985 г. е част от доклада на Иван Генев, който освен консул е и кадрови офицер от резидентурата на Първо главно управление на ДС в Солун. Колегата му „дипломат” Агайн пък е зам.-резидент в резидентурата на разузнаването в Атина. Съветникът Пехливанов играе ролята на „чистия човек”. „ИВОВ” е кодовото име на Агайн, а „БИЖЕВ” – на Генев. „История славянобългарска”, оцеляла въпреки всички превратности на времето – 223 години след като монахът Паисий Хилендарски я дописва в „Зограф” и я оставя да се пази там, попада в ръцете на Държавна сигурност.