ЕЦБ става европейски мегарегулатор

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще получи правомощия на финансов регулатор, който ще може да се намесва в работата на всяка банка в еврозоната. Решението, считано като първа стъпка към установяване на единен банков съюз, бе взето от финансовите министри на 27-те страни в ЕС и предстои да бъде разгледано от Европейския съвет. Новите правила се очаква да имат съществена роля за оцеляването и засилването на единната европейска валута, тъй като проблемите в банковия сектор предизвикаха опустошителната финансова криза, напомня ББС. Мерките освен това имат за цел да предпазят банките от сривове подобни на тази в Гърция и Испания. Единният банков регулатор трябва да заработи през март 2014 г., а не както бе планирано в началото на 2013 г. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле заяви, че споразумението за мегарегулатора е първа стъпка към създаването на банков съюз в Европа. Под контрола на единния регулатор попадат 200 големи банки в еврозоната, чиито активи превишават 30 милиарда евро. Освен това надзорният орган може да се меси в работата на която и да е по-малка банка, когато се забележат първи признаци, че тя изпитва финансови трудности. В Европа действат над 6 хиляди банки и се предполага, че те ще се окажат под юрисдикцията на регулатора след създаването на банковия съюз, дискусиите за който все още продължават. Франция е на мнение, че след създаването на съюза финансовите власти на ЕС трябва да се намесват в работата на всяка търговска банка на територията на ЕС, а Германия настоява малките спестовни и кооперативни банки в германските провинции да са извън директния обсег на ЕЦБ. Важността на споразумението не може да бъде оценена твърде високо, заяви германският канцлер Ангела Меркел пред парламента в Берлин преди да замине за Брюксел. Тя каза, че основните изисквания на Германия са изпълнени. Много от френските банки ще попаднат под супернадзора на ЕЦБ, за разлика от немските банки, тъй като банковият сектор в Германия е по-силно фрагментиран. Месец наред се обсъждаше какъв да е прагът на активите, за да може дадена банка да попадне под надзора на ЕЦБ. Накрая се стигна до решение активите да са поне 30 млрд. евро или над 20% от БВП на страните, в които са регистрирани. Директно ще се следят трите най-големи банки във всяка страна от еврозоната. Възражения срещу банковия съюз има Великобритания, според която решенията на ЕС трябва да имат приоритет над становището на ЕЦБ. Лондон отказва компромис, докато не получи съответните гаранции. Против банковия съюз е и Швеция. Поради тази причина се обсъжда и вариант страните от еврозоната да създадат банков съюз без участието на Великобритания и Швеция, твърдят източници от ЕС. С решението за за меганаздора финансовите министри на ЕС направиха следваща стъпка към задълбочаване на интеграцията и прехвърляне на значителен суверенитет от националните правителства към ЕЦБ. Споразумението дава правомощия на ЕЦБ да затваря банки в еврозоната, които не се съобразяват с правилата. Освен това то дава зелена светлина за директно подпомагане на закъсали банки от спасителните фондове на ЕС. Този първи етап на европейския банков съюз, известен като Единен надзорен механизъм (Single Supervisory Mechanism - SSM), може да заработи без промени в договорите на ЕС. ЕЦБ отговаря изцяло за приложението на механизма, в тясно сътрудничество в надзорните органи на страните членки и общия за целия ЕС Европейски банков орган, създаващ правилата за всички 27 страни членки. Остават обаче неизяснени въпроси за последващите етапи – схема за съвместна гаранция на депозитите и механизъм за ликвидация на банки или на части от тях. Тепърва предстои решение за това кой ще плаща сметката при спасяване или ликвидиране на закъсала банка. Германия се опасява, че накрая тя ще трябва да покрива сметката и на властите ще е трудно да обяснят на избирателите защо трябва да спасяват някаква банка с безотговорно ръководство в Гърция или Испания. Ангела Меркел понижи очакванията за бърз напредък по следващите по-сложни стъпки към установяване на банков съюз. Пред Бундестага тя каза, че вместо това лидерите на ЕС трябва да се фокусират върху мерките, които могат да бъдат предприети през следващите 6 месеца най-вече за подобряване на конкурентноспособността на икономиката. Меркел няма намерение да плаши немските данъкоплатци с разговори за споделяне на повече отговорности към банки и дългове и би желала да избегне подобни решения до изборите в страната догодина. Германия отхвърля възможността за общ дълг на страните в еврозоната, под каквато и да е форма, заяви тя пред парламента в четвъртък. По време на срещата в Брюксел европейките лидери ще се опитат да избегнат всякакви решения, които може да доведат до промени в европейските договори до изборите за Европейски парламент през лятото на 2014 г. За приемането на Лисабонския договор, например, бяха нужни седем години.

Прочети цялата новина

Свързани новини: