Поне още 6 години България ще бъде съдена за лошите условия в затворите

България отложи за 2019 година изпълнението на изискването за минимална площ от поне 4 кв.м. на затворник в местата за лишаване от свобода, стана ясно в сряда, след като Народното събрание окончателно прие промените в Закона за изпълнение на наказанията. Основната цел на ГЕРБ беше да удължи срока на програмата за осигуряване на по-добри условия в затворите. В началото на 2009 г. България прие до края на 2013 г. да увеличи минималната жизнена площ в затворите до въпросните 4 квадратни метра. Още в началото на мандата на ГЕРБ обаче стана ясно, че пари за нов затвор няма да бъдат дадени. Положението в затворите е трагично и на практика всеки изтърпяващ наказанието си може да осъди България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Преди по-малко от месец специална делегация на Съвета на Европа направи проверка в затворите в Бургас и Варна и препоръча спешно подобряване на условия там. Ако делегацията беше отишла на проверка в други български затвори, щеше да препоръча същото и за тях. "Състоянието на българските затвори е "среднощен експрес", коментира по време на дебата депутатът от БСП Михаил Миков. Емил Радев от ГЕРБ обясни, че решение на този проблем ще има. Той напомни, че от 1 януари идната година влиза в сила Законът за публично-частното партньорство и вече има интерес да се строят затвори по този механизъм. Идеята за построяване на частен затвор се лансира вече 10 години, но никой досега не я осъществил заради негативното обществено мнение и липсата на нормативна база. Пред медиите зам.-министърът на правосъдието Пламен Георгиев обясни, че в общежитията от открит тип са осигурени 4 кв.метра на затворник, а в общежитията от закрит тип - средно около 2.5 кв. метра. Според него положението ще се подобри с откриването на нови общежития в Бургас и Варна. Той допълни, че има планове бивше военно поделение в село Дебелт (край Бургас) да бъде реконструирано в затвор. Заместник-министърът заяви, че България трябва да построи три нови затвора, а цената на един от тях е 70 милиона лева. Приетите изменения предвиждат изключения от общия принцип на разпределение на затворниците съобразно с постоянния им адрес, като с това се цели решаване на проблема с пренаселеността на затворите. Пощенските разходи за кореспонденцията на затворниците вече ще са за тяхна сметка, приеха още депутатите. Разходите за кореспонденция на затворниците, които нямат пари, ще са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Въвежда се ограничение за парите, с които може да разполагат лишените от свобода – до една минимална работна заплата (310 лева). Пламен Георгиев каза, че тези пари не са у затворниците, а по техните сметки. "Строим и вече в половината от затворите има специални магазини, не като лавките едно време, и със специални банкови карти затворниците ще могат да пазаруват. Затворниците имат много свободно време и пишат доста. В момента сме задължени да им плащаме всички разходи, направихме сметка и се оказа една доста сериозна сума. В същото време затворниците разполагат със средства и за тях не е никакъв проблем да си платят пощенските марки", добави Георгиев по повод промените в закона. В отговор на въпрос за липсата на интимни стаи в затворите, заместник-министърът посочи, че държавата не е длъжна да осигурява забавления на затворниците. "Ако действително затворникът иска да има потомство, това може да стане и чрез изкуствено осеменяване", скандално заяви заместник-министърът, при положение, че в момента държавата не изпълнява и това, което е длъжна – поне 4 метра жизнена площ на лишен от свобода.

Прочети цялата новина

Свързани новини: