Самоуверената Турция е ключът на САЩ към променливия Близък изток

Ройтерс

С язвителната си реторика спрямо Израел и с търговията злато срещу газ с Иран Турция вече не е почтителният съюзник на САЩ, който бе навремето, тъй като има все по-голяма роля в бързо променящата се политика в Близкия изток.

Сриването на връзките й с еврейската държава сложи край на американските надежди, че Турция може да бъде посредник в арабско-израелския конфликт, докато продажбата й на злато на Иран осигури финансово спасение за едно правителство, за което се смяташе, че е под тапата на американските санкции.

Въпреки напрежението, отношенията между Вашингтон и Анкара са несъмнено по-важни от всякога.

Опитвайки се да изгради наново връзките с мюсюлманския свят след инвазията в Ирак и войната в Афганистан Вашингтон има нужда от всички съюзници, които може да си осигури, докато навигира спираловидното политическо настояще на Близкия изток.

Турция също има нужда от приятели. Преговорите й за членство в ЕС са в застой, докато отношенията с ключовия енергиен партньор Русия са обтегнати заради Сирия. Турците се шегуват, че политика на турския външен министър Ахмет Давутоглу за “нулеви проблеми със съседите” се е превърнала в “нулеви съседи”.

В някои отношения Вашингтон е единственият избор за Анкара.

И двете страни имат нужда една от друга, каза Хаят Алви, преподавател по близкоизточна политика в Американския военноморски колеж.

Турция и САЩ ще имат трудности по между си, особено по въпроса за израелско-палестинския конфликт, но това не означава, че техните отношения, независимо от това през колко крайности преминават, ще се забият в тухлена стена и ще бъдат разбити за постоянно, каза Алви.

Когато Барак Обама реши Турция да бъде първата мюсюлманска страна, която ще посети преди четири години, той имаше големи надежди, че светската демокрация може да помогне за преодоляването на разделението между Америка и ислямския свят.

Като се започне от изпадналия в застой мирен процес в Близкия изток и се стигне до иранската ядрена програма, Вашингтон разглеждаше Турция като жизненоважен съюзник, като влиятелен посредник в региона, пълен с проблеми, но с общи интереси - от енергийната сигурност до борбата срещу тероризма.

Същевременно Турция разглеждаше посещението на Обама като закъсняло признание на усилията й да посредничи между Израел и Сирия, да помири враждуващите палестински фракции, както и да изглади различията между Пакистан и Афганистан. Накратко - като одобрение на новата й настоятелна външна политика.

Четири години по-късно светът е променен.

Арабската пролет преначерта политическата карта на Близкия изток и Турция опита да засили влиянието си.

Турция, която веднага подкрепи демократичните въстания, довели до свалянето на десетилетните диктатури в Тунис, Либия и Египет, стана един от най-ожесточените противници на сирийския президент Башар ал Асад и постепенно започна открито да критикува нежеланието на САЩ да се намесят във войната, която може да стигне до територията й.

След като отношенията на Турция с Израел (Анкара бе единственият мюсюлмански съюзник на Израел) също се сринаха, рухна и надеждата на Вашингтон, че Турция може да бъде надежден посредник.

Отношенията ни с Израел са в основата на ролята, която Турция може да има в този регион, каза Фарук Логоглу, бивш турски посланик във Вашингтон и заместник-председател на основната турска опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП).

Когато нивото на отношенията с Израел е като сегашното, ние сме извън мирния процес в Близкия изток, извън близкоизточното уравнение, ние сме само страна от конфликта, каза той.

Турция вероятно е създала безмълвно разочарование сред много кръгове във Вашингтон заради факта, че не успя да играе лидерската роля, която много хора смятаха, че ще може, добави Логоглу.

Разположението на Турция, която граничи с ЕС на запад, със Сирия, Ирак и Иран на изток, я прави изключително важна стратегическа позиция в проблемен регион. Когато става въпрос за военно и разузнавателно сътрудничество представители и на двете страни казват, ...

Свързани новини: