Най-богатият човек на планетата Карлос Слим: Не преживяваме криза в Европа, а смяна на цивилизацията

Карлос Слим, най-богатият човек на планетата, даде обширно интервю за "Ел Паис", в което разкрива възгледите си за изхода от кризата. Той говори за положението на Европа в глобалния свят, където реалиите се менят всекидневно. Слим навърши 72 години, но няма никакво намерение да се оттегля от бизнеса и от обществено-политическия живот.
Почетният президент на Grupo Carso (América Movil) дава конкретни съвети за бърз изход от кризата : Европа трябва да направи две неща - да продаде активи, които да намалят задлъжнялостта и,  но и да покани частния сектор да направи инвестиции, които държавният сектор вече няма защо да ги прави.

Неотдавна казахте в едно интервю: "Четеш числата и те ти казват какво се случва". Какво всъщност казват числата за Европа, какво се случва там?
RСтава дума за комбинация от числа и концепции, освен това трябва да се имат предвид и историята, и еволюцията на нещата. Отпреди 10.000 години технологиите провокират напредъка на обществото - колелото, азбуката, навигацията, мелниците. Този напредък върви бавно, постепенно,  без прекъсване. Но неочаквано настъпват големи технологични промени,  бих казал, технологични революции, които провокират големи промени в цивилизацията.  Така се роди индустриалното общество,  най-вече в неговия втори етап, в началото на ХХ век, така се случва и днес с особено бързите и ускорени провени в технологичен план.  След като преживяхме постиндустриалната епоха,  навлизаме отново в нова цивилизация, чиито парадигми са твърде различни от онези, които познаваме от селските общества , където властта бе монолитна, имаше робство, нямаше човешки права. Сега сме се променили на 180 градуса, новата цивилизация е демократична, има свобода, спазват се човешките права, говори се за опазване на околната среда, има съревнование, продуктивност,  живеем в света на глобализацията.  Голямата технологична промяна провокира други огромни промени. След Втората световна война настъпи интензивното развитие в Европа,  икономическият бум, увеличаване броя на населението, натпъпи и обогатяването на правителствата, които натрупват огромен вътрешен продукт,  което пък от своя страна провокира дефицит. И  голяма част от вътрешния продукт се изразходва. Значи, изводът е че след Втората световна война правителствата и държавата създадоха едно общество на благополучие, което все растеше и растешеи в един момент се оказа трудно за поддържане.

И затова трябва да се реализират някои промени в тази огромна държава на установеното и непоклатимо благополучие . Трябват структурни промени, които е от ясно по-ясно, че не се правят. Пак се прибягва до старата рецепта на нагласяне на финансовия дефицит чрез повишаване на данъците или редукция на публичните разходи.  В тази Държава на благополучието хората се пенсионират на 60 - на някои места, където презумпцията за живот на 60 годишните е някъде към  85 или повече. И тази възраст ще расте. А са налице такива здравни грижи на някои места в държавата на благополучието,  които осигуряват и на туристите дори възможността да ползват безплатно здравни услуги, хирургични операции и какво ли не още. И се появява здравната осигуровка, която не отговаря на никакви нормални условия, юрват се един туристи да посещават определени места, да пътуват от държава в държава, за  да се оперират без пари или да се спабдят с протеза. А най-тежкото, за което говорят цифрите, е броят на младите хора, които са без работа. Засега не е ясно как ще се разреши този проблем.  Не е важно дали ще порасне малко брутният вътрешен продукт, важно е дали ще намалее броят на безработните.

Кажете от какви промени се нуждае Държавата на благополучието?

Възрастта за пенсиониране трябва да се вдигне защото в миналото в обществото присъстваше в голяма степен физическият труд,  а в нашето общество той не е приоритетен, при нас е важен опитът, важни са знанията.  В обществото на голямото познание е твърде тъжно човек да се оттегля от работа, когато най-много знае и може А това е възрастта на 60-годишните. Затова възрастта за пенсиониране трябва да бъде по-висока.

Би трябвало и вие самият да сте вече пенсионер?
Уф, така е. Но това е пълен абсурд. В обществото на познанието хората с най-голям опит са отритнати, защото им се отнема работата. Бих казал, че тлябва да се говори за пенсиониране чак на 70.  И дори след 70. Защо хора, които са в добро здраве и ще доживеят 85, трябва на 60 да се пенсионират?! Перспективата за живот сега наистина е 85 и нагоре, така че трябва категорично със закон да се промени и възрастта за пенсиониране.  Разбира се, трябва да се работи и за опазване на здравето в дългосрочен план. Има и други възможности. Когато по една или друга причина си останал без работа и заради това, че си се трудил ти дават 1000 евро, ти трябва всекидневно да ходиш на работа поне за няколко часа, за да се преквалифицираш  за да можеш  не след дълго да започнеш друга работа. Много е важно правителствата и експертите по труда да проучат и да установят къде през идните 5-10 години ще се появяват нови работни места. За да започне подготовката на хората за тези работни места. Освен това трябва да се разработват такива програми, в които да е предвидено работните дни в седмицата да бъдат три или четири. Вместо пет работни дни с осемчасов работен ден, три или четири дни с 11 часов работен ден. В останалите два дни от седмицата човек може да чете, да се образова, или да си почива. Или да се отдаде на културен отдих, например.

Това е някаква сериозна промяна в културно отношение?.

Преживяваме сериозна промяна на цялата наша цивилизация. И затова са необходими сериозни структурни промени. Не можем да приемем, че в дадена държава 50 процента от младите не работят., или само 30 процента, или 25 процента.  Системата на благополучието не би могла да се развива, ако снижаваме пенсионната възраст.  Безработицата и осигуровките трябва да се обвържат с възраждането на творческия труд, за да може безработният днес утре да не бъде безработен. Макар и да му се наложи да смени генерално вида на труда, конкретното занятие, с което си е вадил хляба. 

От гледна точка на един мастит инвеститор, къде трябва да се търсят възможностите за инвестиции в Европа?

Първо трябва да се решат въпросните структурни промени. Трудно ще повярвам, че страните, стигнали висока степен на икономическо развитие, ще снижат тази степен. По-скоро други страни, които не са били чак толкова развити, ще догонват най-развитите. Европа ще прекара трудни времена, но ще стигне до решенията на проблемите. И ще продължи развитието си напред. Има дейности, които ще родят новите работни места,, тия дейности ще стават все по-активни и значими. Една от тях са информационните технологии. Те са поле с перспектива за голямо развитие. Много ще е важно здравеопазването,  там ще се инвестират много средства, образованието като цяло,  грижата за възрастните хора, туризмът. Както и развлекателната индустрия.  Всички тези дейности тепърва ще генерират нови работни места, особено след като бъдат извършени структурните промени. Тези сфери на дейност са привлекателни за крупния инвеститор на територията на стара Европа. За мен Европа продължава да бъде зона с голям потенциал на развитие.

Да, на фона на тоталния песимизъм вие продължавате да инвестирате в Европа. Значи може би очаквате вече да настъпи възстановяването на Стария континент?

Не, не. Но инвестициите в търговията с технологии са един добър капитал, а в живота ни настъпват технологични промени, които са страшно бързи. Една от нашите основни цели е да се държим в предните позиции на модерното,  на технологиите.  Който не инвестира, ще си загуби позициите на пазара и ще се лиши от вниманието на своите клиенти. Нервната система на нашето общество са информационните технологии, няма какво да се лъжем!  А ние сме в началото на информационните технологии, макар че през последните 10 години те скочиха неимоверно много напред. Потенциалът за инвестиции в тази сфера наистина е огромен. .

Вашите инвестиции в телекомуникаионни фирми в Холандия и Австрия  може би са знак за една по-агресивна натъпателност на европейския пазар?

Целта ни е да подкрепим тези фирми и техните ръководства за да увеличат сами собствените си инвестиции, да постигнат по-добра инфраструктура, възможно по-развита, и така да стимулираме икономическия процес. .

Пренебрегвате факта, че европейските лидери скоро ще трябва да постигнат пълно съгласие в действията си?

Не мисля, че е задължително да решават всичко заедно. Всяка страна  може да си взема собствени решения. Задължително е обаче да предприямат структурни промени,  всяка страна трябва да го направи.  Една от парадигмите на новата цивилизация е че държавата става по-малка, а гражданското общество - по-голямо. И затова точно гражданското общество трябва да получи по-големи възможности за изява.  Правителствата трябва да оставят гражданското общество да действа по-свободно в повече сфери. Дори болниците и училищата могат да бъдат финансирани от частен капитал,  а това от своя страна ще намали напрежението и натиска върху държавата.  Трябват инвестиции за да има икономическа активност,  а за да има работни места, трябва да има икономическа активност.
Има ли съпротива срещу този модел?

Не мога да си обясня защо той не се приема. Смятам, че е заради инерцията.  Преди време казвах, че кризата в страните, които са в процес на развитие, я плащат консуматорите.  а в развитите страни я плащат онези, които спестяват.
Какво мислите за бъдещето на еврото?

Трябва да оцелее.
Близките ви и дългосрочните ви планове за Европа?

Инвестициите ни в Европа са с мисълта за по-далечното бъдеще. Не инвестираме защото нещо струва 100, а можем да получим за него 120 или 130. Правим инвестиции на капитал, за да разполагаме с фирми, които са на предните позиции на световния пазар и ще останат там.

Прочети цялата новина

Свързани новини: