В ера на безизходица Конгресът “създаде чудовище”

Ройтерс

Да се определи наближаващ краен срок за предотвратяване на собственоръчно създадено бедствие - това е механизъм, който през последните години американският Конгрес използва често. Предполага се, че когато всичко друго се провали, този подход ще изплаши конгресмените достатъчно, за да пристъпят към действие.

Такава беше идеята, когато през август 2011 година Конгресът създаде “фискалната скала”, за да разреши междупартийната схватка за повишаване на лимита за държавния дълг, за която също имаше краен срок и която също бе създадена от самия Конгрес.

В противен случай катастрофалните съкращения на разходите, синхронизирани със силно увеличаване на данъка върху доходите, в крайна сметка биха довели до големи съкращения в нарастващия федерален бюджет.

Не се получи. Конгресът изплаши всички освен Конгреса, който намали данъците за повечето американци и ги повиши за малцина, но дори не се престори, че се опитва да постигне какъвто и да било напредък в намаляването на дефицита.

“Създадохме чудовище”, каза представителят на демократите от Ню Йорк Чарлз Рейнджъл в Камарата на представителите тази нощ, часове преди Камарата да гласува план за предотвратяване на повечето последици от “фискалната скала”.

“Това фанданго (испански танц - бел. ред.) беше ужасно неудобно положение”, посочи ученият Норм Орнстийн от American Enterprise Institute в интервю за Ройтерс, определяйки ситуацията като “крайно болезнена”.

“Наистина е плашещ фактът, че след два месеца ще имаме още един пагубен сблъсък за лимита на държавния дълг, тъй като радикалното дясно крило в Камарата на представителите е решено да ни бутне от ръба, ако не получи своето”, допълва той.

“Тази Камара на представителите можеше да постъпи и по-зле, отхвърляйки плана” за предотвратяване на падането от “скалата”, но “не направи нищо, за да отхвърли репутацията си на меко казано най-лошия Конгрес на нашето време”, допълва той.

Следващата конфронтация, за която Орнстийн споменава, вероятно ще започне да се “нажежава” до няколко седмици в очакване на необходимостта още веднъж да бъде повишен таванът на държавния дълг над сегашния лимит от около 16 трилиона долара. Иначе има опасност от спиране на обслужването на държавния дълг.

“Психологически страничен ефект”

Републиканците в Конгреса, мнозина от които признаха публично, че са понесли поражение от президента Барак Обама в спора за “фискалната скала”, се заричат да гонят с допълнителна енергия целта за намаляване на разходите, поставяйки я като условие Камарата на представителите, контролирана от тях, да одобри повишаването на лимита.

От историческа гледна точка всяко намиране на компромис между позициите на партиите за разходите изглежда прави следващата битка още по-мъчителна.

Алис Ривлин, бивш директор по бюджета на Белия дом и експерт по бюджета в Brookings Institution, също се опасява от “психологическия страничен ефект” от битката за фискалната скала”, който може да достигне и спора за тавана на държавния дълг, както и да допринесе за създаване на глобално усещане, че, когато става дума за икономика, САЩ не могат да управляват сами себе си.

“Това е много лошо за икономиката и за репутацията ни пред света. Не изглеждаме като страна, която ръководи съдбата си. Трудно е да се определи колко, но е лошо”, каза тя в интервю за Ройтерс.

“Това е Конгрес, който едва успява да си върши работата - особено, когато се сблъска с най-важните теми на деня”, посочва Сара Биндър, експерт от университета “Джордж Вашингтон”.

“В много отношения общественото възмущение вече е налице: очакванията на обществото са толкова ниски, че е трудно Конгресът да ни изненада”, отбелязва тя. Лидерът на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл не представи нещата по този начин на 1 август 2011 година.

“На някои може би им е минало през ума, че правителството им не работи, но всъщност е вярно точно обратното. Разправиите във Вашингтон, на които през последните седмици американците станаха свидетели, не бяха безизходица, ...

Свързани новини: