САЩ не са виновни за хаоса в Сирия

в. Вашингтон пост

Кой загуби Сирия? Съдейки по коментарите на американски сенатори, анализатори и журналисти, включително редакцията на този вестник, няма съмнение по въпроса - Башар Асад и бандитокрацията му са главните виновници за убийствата, но трагедията в Сирия е и пряк резултат от ужасен провал във водачеството от страна на международната общност и конкретно на САЩ.

Твърди се, че Сирия е Руандата на Барак Обама.

Недейте вярва на това.

Идеята, че Сирия е можела да бъде спечелена или загубена от някого, или че САЩ биха могли значително да повлияят на развоя на ситуацията там, е типична за арогантния патернализъм и погрешния анализ, които замесиха нашата страна в огромни проблеми в Близкия изток през годините.

Едно от достойнствата на Арабската пролет зима е, че арабите поеха отговорност за политиката си - за добро или зло. Това поемане на отговорност често пъти бе болезнено за гледане (демокрацията невинаги е либерална), но то даде власт и легитимност на политическите вълнения, обхванали региона от края на 2010 г. Това направи промяната реална и създадена на място. САЩ и Израел не заеха централно място в митовете, метафорите и описанията на тези исторически промени, и така и трябваше да стане.

Някои хора призоваха за намеса, като се опитаха да направят сравнение с Либия. Помогнахме на бунтовниците да свалят Муамар Кадафи, защо да не направим същото и в Сирия, гласи този начин на мислене.

Отговор дават три взаимносвързани реалности. Първо, за действия в Либия имаше международен консенсус, по-специално в ООН и НАТО. Второ, Либия бе “леснодостижим плод” от военна гледна точка - слаб режим, липса на ефикасна противовъздушна отбрана, никакви оръжия за масово поразяване и никакви съюзници. Също така либийските бунтовници държаха някаква територия, от която беше лесно да се организират нещата.

Положението в Сирия е фундаментално различно. Тя съчетава най-лошите аспекти на три опасни елемента - гражданска война, верско насилие и манипулация от външни сили. Аргументът, че тази бъркотия е създадена от САЩ има смисъл единствено ако е имало наистина добри варианти за по-ранна намеса, които са можели да предотвратят тази участ.

Такъв случай обаче в нито един момент нямаше. Да, можехме да направим повече в хуманитарно отношение и може би да играем по-активна роля далеч по-рано в помощта по организирането на политическа опозиция, дори под прикритие.

Обаче откакто този конфликт избухна в началото на 2011 г., всички военни варианти за намеса бяха силно ориентирани към риск, а не към награда. Като се имат предвид огневата сила на режима на Асад, съюзниците му (Русия и Китай блокират санкции в Съвета за сигурност на ООН, а Иран осигурява пари и оръжия), решителността на Асад да направи всичко, за да оцелее и успехът да запази непокътнати по-голямата част от верните му алауитски военни сили, служби за сигурност и разузнаване, никой от предлаганите военни варианти не беше достатъчно силен да свали режима или да осигури победа на бунтовниците.

За спиране на атаките на режима, да не говорим за свалянето му, щеше да е нужен пряк военен натиск, най-вероятно масирани въздушни и ракетни удари и вероятно сухопътно нашествие. Тези неща с право изобщо не бяха сериозно обсъждани. Половинчати мерки като въоръжаване на бунтовниците и създаване на забранена за полети зона съдържаха рискове, но не и ясни награди.

Не беше ясно как ограничена военна реакция би повлияла на събитията. Плановиците на САЩ не можеха да са сигурни, че военен отговор не би тласнал Русия и Иран да повишат напрежението с още повече оръжейни доставки. А предвид стремежа на Вашингтон да получи подкрепата на Москва за поддържане на натиска над иранската ядрена програма, сериозна ескалация заради Сирия нямаше да е от полза.

А и кого точно щяхме да въоръжаваме? ...

Свързани новини: